Решение № 24 от 20.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. 1000 София , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вергиния Х. Мичева Русева

Членове:

Александър Е. Ангелов

Илиана В. Станкова като разгледа докладваното от Илиана В. Станкова Въззивно гражданско дело № 20211100506056 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Р. Г. К., длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20218380403851, на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие СГС частна жалба срещу постановление на ЧСИ по чл. 248 ГПК от 05.04.2021 г. В жалбата се твърди, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерен и се иска същият да бъде намален до минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 400,00 лева. Претендира разноски.

Взискателят „О.-Ю.В.-И.В С.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна.

В мотиви си ЧСИ М.Б. сочи, че не намира уговореното възнаграждение за прекомерно.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу разноските по изпълнението, подадена е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

От представените материали по изп.д. № 20218380403851, на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 16.03.2021 г. на взискателя „О.-Ю.В.-И.В 1

С.“ ЕООД, чрез адв. В. В. срещу длъжника Р. Г. К. за събиране на сумата от 20 000,00 евро – възнаграждение по договор за посредничество, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г., както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1046,53 евро – лихва за забава в периода 22.11.2017 г. – 29.05.2018 г. и разноските в изпълнителното производство, като в молбата е направено възлагане по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ. Към молбата е представен Договор за правни услуги с предмет за образуване, защита и представителство по изпълнителното дело и възнаграждение 2000,00 лева, платено в брой.

С постановление от 24.03.2021 г. на ЧСИ са приети разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева адвокатско възнаграждение и 144,00 лева – такси.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 29.03.2021 г. като същият е платил дължимите суми на 30.03.2021 г., а на 02.04.2021 г. е подал възражение срещу постановлението за разноските за адвокатско възнаграждение, като е направил искане за намаляването им до 400,00 лева. С постановление от 05.04.2021 г. /лист 30 от изпълнителното производство/ частният съдебен изпълнител е намалил същите до размер от 1200,00 лева. С електронно писмо от 06.04.2021 г. жалбоподателят е заявил, че подържа подадената на 31.03.2021 г. срещу постановлението по разноските за адвокатско възнаграждение.

На 24.03.2021 е изпратил запорни съобщения до няколко банки.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.

Предвид обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е налице такова, съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване на изпълнителното дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на образуване на изпълнителното дело, в който момент вземането за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело става изискуемо, минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата. Изпълнителното делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. С оглед диспозитивното начало в процеса адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба подадена от Р. Г. К. постановление по 248 ГПК от 05.04.2021 г. , по изпълнението по изпълнително дело № 20218380403851, на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение над размер от 400,00 лева до 1200,00 лева, като ИЗМЕНЯ разноските на взискателя „О.-Ю.В.-И.В С.“ ЕООД за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

2

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3