Решение № 135 от 13.04.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Карлово, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100979 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД и 55 и сл. от ЗЗД.

Ищцовото дружество – „С. О.“ ООД с. А. твърди, че предявява иск за установяване на вземане в размер на 22214.52 лв., представляващо неплатено възнаграждение за доставка и транспорт на дизелово гориво на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД на основание Договор от 22.12.2014г. по издадени: фактура № 0000005016 от 01.12.2022г. за доставка на 2800 литра гориво при единична цена 2.481 лв. на литър (без ДДС) и транспорт на 214 км при единична цена от 1.20 лв. на километър реален пробег (без ДДС); и фактура № 0000005017 от 02.12.2022г. за доставка на 4500 литра гориво при единична цена 2.481 лв. на литър (без ДДС) и транспорт на 120 км при единична цена от 1.20 лв. на километър реален пробег (без ДДС), като обща стойност по двете фактури е 22214.52 лв.

Твърди, че на 22.12.2014г. между двете дружества е сключен Договор за доставка на горива, смазочни материали и антифриз. Договорът влиза в сила на 01.01.2015г., не е ограничен със срок и е изменян на два пъти - с Анекс 1 от 1

20.01.2016г. и Анекс от 21.11.2016г. По същество договорът представлява рамков договор, уреждащ условията за покупко-продажба и транспорт на дизелово гориво, смазочни материали и антифриз, направени по конкретни заявки съгласно чл. 5 от договора. Задълженията му по договора били доставка и транспорт със собствен бензиновоз на заявените по реда на чл. 5 от договора стоки. Съгласно чл. 8 от договора, „С. О.“ ООД гарантира качеството на горивото, но в договора няма разпоредба, която да го обвързва с доставка на гориво от определен доставчик. По тази причина през целия период на изпълнение на договора е закупувал дизеловото гориво, предназначено за ответника, от обичайния си търговски партньор - „И. О.“ ЕООД, като горивото за всяка доставка произхожда от Терминал Б. 2.

Цената на всяка доставка се определя по реда на чл. 2 от договора, като по отношение на доставките на дизелово гориво се прилага разпоредбата на чл. 2.1., според която, цената на дизеловото гориво се формира на база производствената цена без ДДС на „Л. Н. Б. “ АД, производствена база гр. Б. към датата на доставката (след изменението от 21.11.2016г. се добавя надценка от 0.02 лв. без ДДС за всеки литър гориво). Към доставките на гориво се прибавя и фиксирана цена за транспорт по чл. 2.2 от Договора в размер на 1.20 лв. на километър за реалния километров пробег. Въпреки това веднага след подписването на договора, страните установили, че прилагането на тази разпоредба е фактически невъзможно, доколкото „Л. Н. Б.“ АД третира ценовите си листи като търговска тайна, същите не са достъпни публично и доколкото нито „С. О.“ ООД, нито ответникът имат отношения с „Л. Н. Б.“ АД, за самите тях като страните по договора практически не е съществувал правомерен способ чрез, който да се снабдят с въпросните ценови листи. По тази причина страните постигнали разбирателство цената на дизелово гориво да се определя на база на данъчната основа на горивото на Терминал Б. 2, така, както е посочена в ценовите листи на „И. О.“ ЕООД. Тази система на определяне на цените е приложена за всяка една доставка на дизелово гориво през целия период на изпълнение на договора до месец 11.2022г., като през този период ответникът е изплатил стотици фактури с това ценообразуване без да направи нито едно възражение (само за периода 01.2022-11.2022г. платените фактури са 47 на брой). Придържайки се към постигната договорка, „С. О.“ ООД е прилагал към всяка фактура ценовата листа на „И. О.“ ЕООД към съответната дата, като цената за Терминал Б. 2 2 подчертавал с цветен маркер.

През по-голямата част от периода на изпълнение на договора ответникът не е изразявал претенции към произхода на горивото, с едно изключение - на 16.09.2022г. служител на ответника изпратил на „С. О.“ ООД имейл с молба да бъде подписана декларация, че същият няма търговски отношения с руски компании и техни дъщерни дружества. Писмото съдържа придружено предупреждението, че „Неподаването на декларацията в рамките на посочения краен срок - незавиС. от причината за това - може да доведе до прекратяване на съществуващия договор с вас“. Предвид основната търговска дейност на „С. О.“ ООД, наложеното от ответника ограничение практически се отнася до работа с дружества от групата на Л. в Б.. Макар да не е имал подобно задължение по Договора или по действащото законодателство, същият преценил, че няма пречка да се съобрази с волята на ответника, доколкото така или иначе никога не работи с Л. и на 19.09.2022г. изпратил имейл с подписаната декларация.

Описаната по-горе търговска практика по ценообразуване е продължила да се прилага със знанието и съгласието и на двете страни през целия период от 2015г. до м. 12.2022г., когато ответникът за пръв път възразил за прилагането на въпросното ценообразуване по отношение на 4 броя фактури за вече извършени, но неплатени доставки – Фактура № 0000005016 от 01.12.2022г., Фактура 0000005017 от 02.12.2022г. (предмет на настоящото производство), Фактура № 0000005009 от 24.11.2022, Фактура 0000005010 от 25.11.2022 (предмет на отделно производство в PC Карлово) . Възражението за пръв път било обективирано в устен разговор между г-н С. С. и управителите на дружеството-ответник на 02.12.2023г., а по-късно - в Писмо с изх. № 212/05/12/2022г., с което се заявява, че четирите изброени фактури били издадени от „С. О.“ ООД „на цени, значително надвишаващи цените в договор между страните от 22.12.2014г. Същото важи и за предишни доставки“.

Тази констатация била придружена с молба да бъде подписан документ, озаглавен „Установителен протокол - спогодба от 20.12.2022г.“, с който „С.

О.“ ООД се задължава да извърши корекция на цената за всяка една доставка на дизелово гориво за периода от 01.01.2018г. - 20.12.2022г. - общо 230 фактури, 226 от които вече платени без възражения. Съгласно протокола, 3 цената по всяка фактура следва да се намали с точно 8%, като общият размер на корекцията е 127191.98 лв. По какъв начин са определени точно тези размери на корекцията така и не става ясно, като „Установителният протокол“ дори не съдържа твърдение, че тези числа са съобразени с текста на договора.

С писмо с Изх. № 261/06.12.2022г., „С. О.“ ООД категорично отказал да приеме предложената корекция, доколкото същата не е съобразена с дълготрайните търговски отношения между страните и на практика представлява опит на ответника да наложи произволно избрани от него цени за доставките по договора, при това за отминали периоди. Предвид продължаващото неплащане на задълженията по четирите фактури, „С. О.“ ООД прекратил Договора с 30-дневно предизвестие, обективирано в Писмо с изх. № 262/12.12.2022г. При това положение, към днешна дата и въпреки многобройните му опити за доброволно разрешаване на спора (вкл. с връчването на нотариална покана за доброволно изпълнение), включително с предложения за разсрочено плащане, процесните фактури остават неплатени и понастоящем.

Твърди, че в случая не е налице спор, че доставките на гориво на 24.11.2022г. и 25.11.2022г. са извършени в съответствие с изискванията на договора, като това е видимо както от подписаните от служители на ответника експедиционни бележки и товарителници, така и от липсата на възражения по отношение на количеството и качеството на доставеното гориво. Правният спор бил свързан единствено с цената на дизеловото гориво, която следва да се начисли за извършените доставки.

Страните се намирали в трайни търговски отношения, доколкото в продължение на почти 8 години между тях са се извършвали еднотипни доставки при едни и същи правила. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от ТЗ следва да се приеме, че съставените от ищеца фактури по цени, различни от договорените, представляват предложение за изменение на договора в частта относно единичните цени на литър гориво. След като ответникът не е отхвърлил веднага така направеното предложение за изменение (дори напротив - в продължение на почти 8 години е заплащал така издадените фактури), то предложението се смята за прието. Това заключение би се потвърдило и ако издадените по договора фактури са осчетоводени при ответника, отразени са в дневниците за покупки по ЗДДС и за тях е ползван 4 данъчен кредит, за установяването на което обстоятелство ще бъде направено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Ако се приеме за установено, че ответникът е приел така направеното предложение за изменение на Договора, то не би имало спор относно цената на процесиите доставки, поради което цените по същите са дължими в пълен размер и ответникът е бил длъжен да ги заплати в срок до 10 дни след получаването на фактурата (съгласно чл. 4 от договора), което се е случило съответно на 24.11.2022г. и 29.11.2022г. Счита, че това тълкуване следва да се приложи и вземайки предвид общия принцип, че договорите трябва по възможност да се тълкуват в смисъл, който ги третира като действителни, а нищожността е само крайна мярка в случай, че подобно тълкуване е невъзможно. Ако се приеме, че договорът не е изменян и единствената приложима норма по отношение определянето на цената на дизеловото гориво е чл. 2.1. от договора, то както ще бъде изложено подробно по-долу, това би повлякло нищожност на целия договор в частта относно доставките на дизелово гориво.

При условията на евентуалност и ако изложената аргументация относно промяната на правилата за определяне на цените по Договора, то договорът би бил нищожен в частта относно доставките на гориво. Това е така, защото при настоящата си редакция чл. 2.1. от договора е невъзможен за прилагане, освен ако „Л. Н. Б.“ АД не публикува ценовите си листи - действие, което Л. не извършва и не е задължена да извършва. Доколкото Л. третира ценовите си листи като търговска тайна, за страните няма фактическа възможност да приложат механизма за определяне на цената по чл. 2.1. от договора, доколкото те нямат правен способ по който да придобият достоверни данни за производствената цена на „Л. Н. Б.“ АД, производствена база гр. Б., без да нарушат Закона за защита на търговската тайна. Всякаква форма на достъп, копиране или разпространяване на ценовите листи може да се счете за нарушение по смисъла на чл. 8 от ЗЗТТ и да доведе до съответните ответни действия от страна на Л..

Дори да се твърди, че „С. О.“ ООД е имал възможност да встъпи в договорни отношения с дружества от групата на Л. и да доставя дизелово гориво на ответното дружество от „Л. Н. Б.“ АД, производствена база гр. Б. само за да придобие достъп до ценовите листи на Л., то този аргумент би бил приложим само за периода преди 16.09.2022г., когато ответното дружество едностранно налага на ищеца изискването да не работи с руски компании и 5 техни дъщерни дружества, вкл. „Л. Н. Б.“ АД. Следва да се подчертае, че тази забрана е наложена изцяло по инициатива на ответника и ищеца се е съгласил с това изискване именно заради вече наложената практика да се доставя дизелово гориво от друг доставчик - „И. О.“ ЕООД. Съобразявайки се с изискванията на ответника, към датата на извършване на доставките по процесиите фактури не е имал възможност да встъпи в съответните търговски отношения с Л., които биха му дали достъп до ценовите листи на „Л. Н. Б.“ АД.

В този смисъл цената на дизеловото гориво в чл. 2.1 на договора не е нито определена, нито определяема за страните, понеже формулата за определянето на цената съдържа неизвестна величина - производствената цена на „Л. Н. Б.“ АД, производствена база гр. Б.. Доколкото цената на прехвърляната стока е съществен елемент от съдържанието на договора за покупко-продажба, то договорът в частта му относно доставките на горива би бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 предл. първо от ЗЗД. В този смисъл ответникът дължи връщане на полученото по договора на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 34 от ЗЗД. Доколкото в случая става въпрос за заместими вещи - 7300 литра гориво, които ответникът е изразходвал в дейността си, то на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, ответникът следва да възстанови на ищеца действителната стойност на полученото, а именно - 7300 литра дизелово гориво, от които 2800 л. на 01.12.2022г. и 4500 л. - на 02.12.2022г., както и стойността на осъществения транспорт, съобразно посочените в двете фактури стойности.