Решение № 115 от 30.07.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. В.П., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №

20253610100035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, предявени от Х. П. Х. като баща и законен представител на ненавършилото пълнолетие дете Д. Х. П. срещу И. П.

П. за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на ненавършилото пълнолетие дете Д. Х. П., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му за в бъдеще, както и за минал период от време.

В исковата молба се сочи, че от съвместното съжителство между страните са се родило детето Д., което било диагностицирано със заболяване „детски аутизъм“. От 2022 г. било издадено Експертно решение № 91406 от 07.06.2022 г. изд. от МБАЛ - Ш. АД, съгласно което детето има 65 % ВСУ с чужда помощ.

Ищецът твърди, че майката нееднократно е напускала семейството, като последния път е заминала за чужбина за период от около 2 години, когато детето е било оставено единствено на грижите на неговия баща.

Излага, че е личен асистент на сина си Д., който в момента е ученик в 7 клас при СУ „Св. П.Х.“ - гр. В.. Изтъква, че ежедневно го води и взема от училище, помага му при усвояването на уроците, т.к. детето има проблем с речта и четенето на учебния материал, води го на прегледи при различни специалисти - логопед, психолог, специален педагог, очен лекар, тъй като детето има висок диоптър.

Акцентира, че в началото на м. октомври 2024 г., внезапно ответницата отново напуснала семейството си. Ищецът разбрал от ответницата, че има нов съжител и не желае повече да полага грижи за детето. Поддържа, че ответницата изцяло се е дезинтересирала от сина си и не го подпомага нито морално, нито финансово.

В грижите за отглеждането на детето участва и бабата по бащина линия, която обитава отделно жилище, изградено в имота, където е жилището и на ищеца. След раздялата между страните същата подпомага финансово ищеца и детето. Допълва, че самият той страда от 1 заболяване „диабет тип 2“ и реализира месечен доход в чист размер от 800 лева.

Заявява, че между него и сина му има изградена силна емоционална връзка. Счита, че разполага с нужния родителски капацитет и е в състояние пълноценно да се грижи за Д., поради което претендира упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на него в качеството на негов баща, като местоживеенето му да бъде на адрес град В., общ. В., обл. Ш., ул. „Г.Б.“ № 1. Предлага на майката да бъде определен следния режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10.00 часа до 16.00 часа в неделя /с преспиване/; всяка нечетна година през официалните почивни празнични дни по Коледа от 10.00 ч. на 24 декември до 16.00 часа на 25 декември /с преспиване/; всяка четна година през официалните почивни празнични дни за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31 декември до 16.00 часа на 1 януари /с преспиване/; всяка четна година първите два дни от Великденските празници от 10.00 ч. на първия ден - /Велики петък/ до 16.00 ч. на втория ден - / Велика събота/ с преспиване; всяка нечетна година последните два дни от Великденските празници от 10.00 ч. на третия ден /неделя - Великден/ до 16.00 ч. на четвъртия ден - /Светли понеделник/; 7 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като до 30 май всяка година родителите трябва да уточнят периодите за лични контакти на майката с детето през лятото, като при изпълнение на така посочения режим, майката следва да взема и връща детето от/на адреса на бащата.

Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, платима, до 5 число на текущия месец по посочената в исковата молба банкова сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка. Изтъква, че размерът на претендираната от него издръжка е съобразен, както с нуждите на детето, така и с възможностите на майката, която няма други алиментни задължения, в добро здравословно състояние, трудово ангажирана е и има подкрепата и на друг партньор.

Моли ответницата да бъде осъдена да заплати издръжка на детето за минал период, считано от 14.10.2024 г. до 14.01.2025 г., в размер на по 350 лв. месечно (общо по 1050 лева), ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло и претендира сторените съдебноделоводни разноски.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В първото открито съдебно заседание, проведено на 22.04.2025 год., ищецът и ответницата се явяват лично. Пред съда ответницата устно заяви, че желае родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Д. Х. П., родено от съвместното съжителство между страните, да бъдат предоставени на нея. Съдът, като е преценил, че в случая ответницата предявява насрещна искова претенция срещу Х. П. Х., с протоколно определение е оставил без движение същата, като е дал указания на ответницата в 7-дневен срок от заседанието да внесе дължимата държавна такса по насрещния иск, да представи насрещната си искова молба в писмена форма и със съответните реквизити, съгласно правилата на процесуалния закон, ведно с препис от нея за връчване на ответника, както и да посочи банкова сметка, на която да бъде присъждана дължимата в полза на детето издръжка, в случай, че насрещният иск бъде уважен. Ответницата е била надлежно предупредена, че при неотстраняване на констатираните нередовности в рамките на предоставения от съда срок, насрещната искова молба няма да бъде приета за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство. Освен това съдът е разяснил на ответницата и правото й да й бъде предоставена правна помощ в случай, че има нужда от такава и не разполага с необходимите финансови средства да си упълномощи адвокат, като 2 ответницата изрично е заявила, че ще си упълномощи адвокат.

В рамките на предоставения от съда 7-дневен срок ответницата не е изпълнила указанията и не е представила насрещна искова молба, оформена съобразно изискванията на процесуалния закон.

От ответницата е била депозирана молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, която е била оставена без уважение от настоящия съдебен състав с протоколно определение от 14.07.2025 год. Това протоколно определение е било обжалвано от ответницата, като въззивният състав с влязло в законна сила определение е преценил, че молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба следва да се остави без разглеждане.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с процесуалния си представител като заявява, че поддържа исковата си претенция и моли да бъде уважена.

Ответницата не се явява и не изпраща представител в последните две открити съдебни заседания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото Х. П. Х. и И. П. П. са били във фактическо съжителство, от което имат родено 1 дете, ненавършило пълнолетие – Д. Х. П.. За това обстоятелство свидетелства представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1514/07.11.2011 год., съставено в град Ш..

Не се спори, че към настоящия момент страните са разделени, като видно от множеството ангажирани доказателства по делото ответницата живее в Габрово, а ищецът – във В..

От ангажираната Служебна бележка с изх. № 168 от 28.11.2024 г., изд. от СУ „Св. П.Х.“ гр. В. се установява, че детето Д. П. е бил записан в горепосоченото учебно заведение за учебната 2024/2025 год. в 7-ми клас, дневна форма на обучение.

Представено е Удостоверение с изх. № 62 от 25.11.2024 г., изд. от „Дневен център за деца с увреждания“ – Ш., в което е отразено, че всеки понеделник и сряда от 10:00 часа до 15:00 часа детето посещава „Дневен център за деца с увреждания“ – Ш. с цел ползване на социални услуги, а именно: индивидуална работа с логопед, психолог и специален педагог.

Видно от Удостоверение № 66/01.10.2025 г., изд. от Директора на „Дневен център за деца с увреждания“ Ш., детето Д. продължава да посещава Дневния център и през учебната 2025/2026 год. всеки понеделник и сряда от 10:00 часа до 15:00 часа, с изключение на дните, в които отсъства, поради медицински причини.

От учебното заведение, в което се обучава детето е изискана информация относно броя неизвинени отсъствия, като такава е предоставена с Писмо изх. № 599/04.03.2026 г. на директора на СУ „Св. П.Х.“ гр. В., към което са приложени извлечения от електронния дневник на VII“б“ клас за учебната 2024/2025 г. и съответно на VIII“а“ клас за учебната 2025/2026 г. Съгласно отразеното в писмото през учебната 2024/2025 г. детето има 688 отсъствия по уважителни причини, 12 отсъствия по неуважителни причини и 3 закъснения за учебни часове. За учебната 2025/2026 г. Д. има 385 отсъствия по уважителни причини, 8 отсъствия по неуважителни причини и 10 закъснения за учебни часове.

По делото са ангажирани множество писмени доказателства (Експертно решение № 91406 от зас. 106 от 07.06.2022 г., изд. от „МБАЛ Ш.“ АД – Ш.; Епикриза ИЗ № 14329/121, изд. от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ ЕАД – Варна; Индивидуална оценка на потребностите на хора с увреждания от 27.07.2022 г., изд. от Дирекция „Социално подпомагане“ – В.П., Експ. решение № 91167 от зас. 69 от 11.04.2025 г.

3 на УМБАЛ „Пловдив“ АД Пловдив; Епикриза И.З. № 18412/2024 г. на „МБАЛ – Ш.“ АД – Ш.; Епикриза ИЗ № 56291 и ИЗ 19528 на УМБАЛ Света Марина“ ЕАД – Варна; Епикриза И.З. № 14699/2025 г. 2 бр. на „МБАЛ – Ш.“ АД – Ш.), от които безспорно се установява, че детето е с поставена диагноза „детски аутизъм“, с лека степен на умствена изостаналост.

Постъпвало е в детско психиатрично отделение за лечение през месец април 2022 год. като е било придружено от майка си. Детето е с определени от ТЕЛК 65 % ВСУ с чужда помощ поради заболяването си. Съгласно отразеното в Индивидуална оценка на потребностите на хора с увреждания степента на зависимост на детето е четвърта – тотална зависимост/затруднения. С експертно решение от 2025 год. детето е преосвидетелствано като са му определени 77 % ВСУ. Видно от медицинската документация детето има и придружаващи заболявания – констатиран остър нефритен синдром, ектопичен бъбрек през 2024 год., остър турбулоинтерстициален нефрит, ектопия на десен бъбрек през 2025 год., остър и хроничен обострен пиелонефрит през месец октомври 2025 год.

Ищецът е представил Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 18, том II, дело № 416/21.11.1980 г., видно от който ищецът и майка му са признати за собственици по давност на недвижим имот, находящ се в град В..

Представено е Удостоверение за доход с изх. № 94-Х-480 от 21.11.2024 г., изд. от Община В., от което е видно, че за периода м.май 2024 год. – м. октомври 2024 год. ищецът е реализирал доходи от трудова дейност в размер на 1035 лева месечно брутно.

Ответницата също е представила доказателства за реализирани от нея доходи от трудова дейност на длъжност „Готвач“, отразени в Удостоверения с № 8/06.03.2026 г., от които е видно, че за периода от 01.11.2024 г. до 11.04.2025 г. същата е получавала средномесечно брутно трудово възнаграждение от около 550 евро, за периода от месец август 2025 г. до месец декември 2025 год. месечното брутно трудово възнаграждение на ответницата е било в същия размер, а за месец януари 2026 год. явно е увеличено двойно, доколкото за отработени 10 дни е получила възнаграждение от близо 550 евро.