Решение № 1023 от 16.12.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№1023/16.12.2020г. гр.

Пазарджик, 16.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1120 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба, подадена от Н.И.Н. ***, чрез адв. П.М., съдебен адрес: *** против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр. П.., ПК .., площад С.. № .., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 370 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление № 1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик по КАНД № 585/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, във връзка с АНД № 5/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът сочи, че вследствие на отменен по надлежния ред административен акт – № 1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 370 лв., представляващи сторени разноски по КАНД № 585/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, във връзка с АНД № 5/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище, във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Панагюрище и Административен съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за заплащане на сумата от 370 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му процесуален представител – адвокат П.М.. Поддържа исковата молба. Моли да се приемат писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото, вкл. и КАНД

№ 585/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик и АНД № 5/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище, представя списък на разноските и излага доводи по същество.

Процесуалният представител на ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено становище счита, че исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена имуществена вреда, да се отхвърли съответно и претенцията за лихва и им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли съда да уважи исковата молба.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Спрямо ищеца Н.И.Н. е било издадено наказателно постановление № 1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, с което му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.

Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД № 5/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище, като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат П.М. *** и е заплатил сума от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2018 г. до приключване на делото на всички инстанции, приложен по АНД с подадената жалба. По делото е проведено едно съдебно заседание, в които адвокат М. е участвал. С Решение № 39 от 30.04.2019 г. Районен съд Панагюрище е потвърдил наказателното постановление. Адвокат М. е подал касационна жалба, поради което е било образувано КАНД №

585/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Проведено е едно съдебно заседание и с Решение № 465/04.07.2019 г., влязло в законна сила на същата дата, Административен съд Пазарджик е отменил решението на РС Панагюрище и съответно е отменил атакуваното НП като незаконосъобразно.

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно постановление в размер на 370 лева за процесуално представителство. Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да се отбележи, че отговорността е обективна, защото законодателят не изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и конкретният случай.

В конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат П.М. *** да го представлява по пред

Районен съд Панагюрище по жалба срещу наказателно постановление № 1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик до приключване във всички инстанции. Договорили са адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, които е отбелязано, че е заплатено изцяло в брой.

Неоснователно е възражението и, че с оглед наложения размер на глобата с отмененото НП – 2000 лв., претендираният размер на вредата, изразяваща се в заплатения адвокатски хонорар в размер на 370 лв. е прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата сочи, че при интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв., то е видно, че така заплатените малко над минимума 370 лв. се явяват съответни на разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в своя чл.1 сочи, че:

„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е. в случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер на възнаграждението от 300 лв. По договор е уговорено възнаграждение в размер на 370 лв., реално са заплатени и се претендират с исковата молба. Следва да се отбележи, че размерът на глобата съвсем не е малък – 2000 лв., поради което макар и над минималния такъв, размерът на възнаграждението е оправдан, а освен това адвокат М. е имал активна позиция по делото – изготвил е подробни въззивна и касационна жалба, явил се е в едно от проведените две съдебни заседания, представил е устно пред съда и подробно становище. По тази причина възражението на ответника за прекомерност в този смисъл е неоснователно.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата от 370 лева.

Основателен се явява и искът за присъждане на законната лихва върху сумата от 370 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане с правно основание чл.86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 370 лв. е възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който момент ответникът е поставен в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане на главница в размер на 370 лв. и законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба - 05.10.2020 г.