Решение № 60 от 13.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000021 по описа за 2025 година С решение № 20 от 29.04.2024г. по т.д. № 46/ 2023г. по описа на ОС-Ловеч е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК вр. чл. 477 КЗ ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр. София да заплати на В. П. Т. от с.

Румянцево, Община Луковит сумата от 5000лв.,представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 11.04.2023 г., причинено при управление на автомобил марка „Кадилак“, модел „СРХ“ с рег. № СВ 73****, управляван от Д. Н. И., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. (денят на предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното й изплащане. Отхвърлен е искът по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран размер от 40 000 лв. Осъден е ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД -гр. София да заплати на В. П. Т. от с.

Румянцево сумата 525,62 лв., представляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК). Осъдена е В. П. Т. от с.

Румянцево да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата 1 от 450,62 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК), както и сумата от 360 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. П. Т., чрез пълномощника адв.Я.Д., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5000лв. до 40000лв., само за разликата над 5000лв. до 33000лв.. Излага, че не обжалва решението в частта за разликата до 40000лв. поради извършеното от застрахователното дружество плащане на сумата 7000лв. в хода на процеса.

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост, не съответства на характера, степента и интензитета на претърпените болки и страдания, и предвид на това, неправилно съдът е занижил същия. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 33000лв., т.е. да се присъдят в нейна полза още 28000лв. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД-гр.София, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.М.. Заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено от приложеното НОХД № 392/ 2023г. по описа на РС-Луковит, по което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, че Д. Н. И. е признат за виновен в това, че на 11.04.2023 г., по път 1-3, в района на км. 147+300, между с.

Румянцево и с. Петревене, при управлението на лек автомобил марка „Кадилак“, модел „СРХ“ с рег. № СВ 73****, нарушил правилата за движение (чл. 20, ал. 1 ЗДвП), в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. П. Т., изразяваща се във фактура на лява лакътна кост, 2 довела до трайно ограничаване движението на горен ляв крайник за период повече от месец – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 129, ал. 1 НК.

Видно от заключението на приетата СМЕ, изцяло възприето от съда, на В. Т. са причинени следните травматични увреждания: счупване на лагерния (външния) епикондил на лява мишнична кост, порезна рана по предно външното лице на лява колянна става, както и спукване на колянната капачка на лява колянна става. Тези телесни увреждания са се проявили с оток, силни болки, ограничен обем на движение в лява лакътна става, умерено кървяща рана на ляво коляно и болки в същото, и се дължат на настъпилото ПТП. Вещото лице е посочило, че лечението на В. Т. е продължило 40 дни.

Извършена е хирургичната обработка на раната на ляво коляно и е поставена гипсова имобилизация на лява мишница. Хирургичните конци са свалени на 12-тия ден, ортезата на лявото коляно- на 30-тия ден, а гипсовата лонгета на ляв горен крайник - на 40-тия ден. Впоследствие е предписано провеждане на рехабилитация - раздвижване в домашни условия без постъпване за стационарно лечение. Експертът е изложил, че интензивността на болките в началото е била силна и постепенно е отшумяла за около 10-15 дни, болките са се увеличи значително след сваляне на имобилизациите и започване на раздвижването, продължило около месец и половина-два месеца, в който период същите са затихнали до отшумяването им в края на периода. Вещото лице посочва и че при прегледа не са констатирани функционални смущения или остатъчни последствия за горния крайник, а за долния крайник се наблюдава единствено белег в предната част на коляното с размер около 3 см.

От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.М. А., майка на ищцата, се установява, че същата изпитвала силни болки след катастрофата, не можела да се обслужва сама, не можела да се къпе, имала нужда от грижи. Не спяла спокойно, била се затворила в себе си, не искала да общувала, плачела, била тревожна и стресирана, пиела обезболяващи лекарства. Не искала вече да се вози в автомобил и да шофира, притеснявал я белегът й на крака. След около половин година след инцидента се върнала в нормалното си състояние.

Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил, управляван от Д. И., с ответното застрахователно дружество, с дата на валидност, обхващаща датата 3 на застрахователното събитие-процесното ПТП. Пострадалата В.Т. е подала заявление до застрахователното дружество, чрез пълномощника Я. Д., за заплащане на застрахователно обезщетение, на 24.04.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил „Кадилак“, модел „СРХ“ с рег. № СВ 73****, управляван от Д. И., в резултат на чиито действия /съгласно приложеното влязло в сила определение по НОХД № 392/ 2023г. по описа на РС-Луковит, с което е одобрено споразумение/ е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по отношение отговорността на Д. И. и ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача И., а именно-противоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило описаното ПТП /установено с влязлото в сила определение по НОХД № 392/ 2023г. по описа на РС-Луковит, което е задължително за гражданския съд на осн.чл.300 ГПК/, което поведение е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилите телесни увреждания на В. Т..

Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността на застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската отговорност на виновния водач И..

4

Предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид наведените от жалбоподателката във въззивната жалба оплаквания, е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В случая е предявен иск за 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 12000лв., но е приспаднал от този размер заплатената от застрахователя сума за обезщетение в размер на 7000лв., и е уважил иска в размер на 5000лв., като е отхвърлил същия за разликата до 40000 лв., в която и част се обжалва решението /само до 33000лв. с оглед заплатената сума от 7000лв./. Така постановеното от ОС-Ловеч решение в отхвърлителната част е частично неправилно. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е претендирано, се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания и заключението на СМЕ, се установява, че В. Т., на 18 години, е претърпяла силни болки и страдания от получените травми, описани по-горе, била силно стресирана, не можела да се обслужва сама, променила се емоционално-станала затворена, тревожна, притеснена. Получените при ПТП травми са довели до значителни неудобства от физическо и емоционално естество, отразили се негативно на психиката, ритъма и начина й на живот.Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от В. Т. душевни и физически болки и страдания възлиза на 30000лв., което обезщетение съдът намира, че ще възмезди изцяло в най-пълна степен понесените от нея болки и страдания. Предвид факта, че застрахователят е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 7000лв., следва тази сума да се приспадне от така определения размер на обезщетението, при което на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 23000лв.

Предвид изложеното, следва решението на ОС-Ловеч в частта, с 5 която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 5000лв. до 40000лв., да бъде отменено само за разликата от 5000лв. до 23000лв., като вместо него бъде постановено застрахователното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди още 18000лв. /освен присъдените от ОС-Ловеч 5000лв./. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото ответникът по жалба ще следва да заплати по сметка на ВТАС-720 лв.държавна такса върху уважения размер на иска, както и на жалбоподателката В.Т. направените по делото разноски за държавна такса за обжалване съразмерно на уважената част от жалбата-305,45 лв., както и разноски за адв.възнаграждение пред първата инстанция-още 1080 лв. Жалбоподателката В.Т. ще следва да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата-136,37 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20 от 29.04.2024г. по т.д. № 46/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. П. Т. от с. Румянцево срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД-гр. София иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5000лв. до 40000лв., само за разликата над сумата 5000 лв. до 23000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: