Решение № 467 от 28.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100902433 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ, а в условията на евентуалност чл. 646, ал.2, т. 3 ТЗ, във вр. ал. 4, т.2 от ТЗ, или евентуално на основание чл.

135 от ЗЗД, както и иск по чл. 55, ал.1 пр.3 във връзка с чл.649, ал.2 от ТЗ.

Ищецът - синдикът на „Б.р.к.“ ЕООД, г-н Р.Т. твърди, че спрямо горепосоченото дружество със съдебно решение № 260272 от 3.11.2020 г., постановено по т.д. 2607/2019г. на СГС, TO, VI-23 е открито производство по несъстоятелност по подадена молба от кредитор на 04.12.2019 г., дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 20.03.2019г., постановено е прекратяване на дейността и същото е обявено в несъстоятелност. Твърди, че спряното производство по несъстоятелност е възобновено с решение от 24.11.2020г., а той е назначен за постоянен синдик с определение от 22.07.2021г. Поддържа, че след проучване на имотното състояние на длъжника, се установило, че в периода от март 2019г. до датата на подаване на исковата молба за несъстоятелност са направени транзакции в размер на исковата сума. като на синдика не са предоставени изобщо счетоводни документи и търговски книги, обосноваващи извършените транзакции. Поддържа, че извършените в периода от 22.03.2019 г. до 09.07.2019 г. - след началната дата на неплатежоспособност по съдебното решение и в едногодишния срок преди подаване на исковата молба за откриване на производство по несъстоятелност, плащания може да се предполага, че се касае за плащане на неизискуеми парични задължения, но дори и да са изискуеми, то с оглед дълготрайния характер на отношенията между платеца и получателят на плащанията, последният е бил в състояние да направи наймалкото основателно предположение, че платецът е във фактическо състояние на неплатежоспособност. За наличие на такива отношения синдикът се позовава на извършената с нотариален акт № 3 от 03.05.2019 г., том 2 , peг. №1476, дело №120/2019, на 1 нотариус Р.Л. с № 625 при НК, е район на действие РС-Русе, вписан в СВ - Русе с дв. вх.№ 5344/03.05.2019г., акт 70, том 14, дело 2786/2019, сделка съгласно която „Б.р.к.” ЕООД втория ответник е продало на „Ф.Г.” ЕООД - първия ответник, следния недвижим имот:

Морски клуб на управление предказармена подготовка на младежта към Министерство на отбраната, находящ се в гр. Русе, ул. ****, притежаващ кадастрален идентификатор ***, при продажна цена 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, платима на части, и при данъчна оценка на имота в размер на 766 418,90 лв., като изтъква, че представител на двамата ответници е едно и също лице Д.Р.В.. За дългогодишните търговски отношения се позовава и на факта, че е бил наемател на друг имот на продавача в гр. Бяла, обл. Русе, на ул. “****, по вписан договор за наем от 18.09.2018 г. за 84 месеца, като вписването е заличено на 19.02.2019 г., но след това върху въпросния имот е учредена ипотека на 26.02.2019 г. в полза на банка и на 24.04.2019 г. наново е вписан договор за наем в полза на купувача. Ищецът поддържа, че от многобройните разплащания между платеца и ответника е ясно, че двете дружества са в трайни търговски отношения, което показва, че ответникът е бил наясно с финансовото състояние на продавача и че с извършените плащания се ощетяват кредиторите му или най-малкото е могъл да стигне до обосновано предположение, че платецът е във фактическо състояние на неплатежоспособност, а от друга страна дадените пълномощия на управителя на ответника за сделки с недвижими имоти също насочва към наличие на свързаност между страните. Предвид горното претендира да се обявяват за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ, а в условията на евентуалност чл. 646, ал.2, т. 3 ТЗ, във вр. ал. 4, т.2 от ТЗ, или евентуално на основание чл. 135 от ЗЗД подробно описаните по дати и основание плащания от страна на „Б.Р.К.” ЕООД /н/ от банкова сметка при „Райфайзенбанк България” ЕАД към ответника „Ф.Г.” ЕООД,на стр.3 и 4 от ИМ в общ размер на сумата от 351 044,60 лв., както и осъждането на „Ф.Г.” ЕООД да върне на несъстоятелния длъжник горепосочената сума. В допълнителната искова молба от 03.02.2022г. по повод постъпилия отговор от втория ответник, ищецът оспорва възраженията, както относно просроченост на молбата, така и относно подсъдността. Твърди, че факта, че ответникът „Ф.Г.“ ЕООД се е позовал единствено на липсата на формална свързаност между ответните дружества, не означава, че не са били в дълготрайни търговски отношения и е знаел за влошеното му финансово състояние. Освен това наличието или не на недобросъвестност влиело само на периода, но не и на предпоставките за уважаване на иска. В хода на производството поддържа претенциите чрез процесуалния си представител – адв. Л.П., като претендира уважаването им и присъждането на разноски.

Ответникът „Ф.Г.“ ЕООД е подал писмен отговор от 30.12.2021г., с който оспорва исковата молба като недопустима и просрочена, както и като неоснователна. Заявил е и възражение за неподсъдност на спора, като счита, че предвид, че седалището му е в гр. Бяла, Русенско, искът следва да се разгледа от ОС – Русе. Счита, че искът е недопустим, тъй като не е предявен в едногодишния срок, който е изтекъл след обявяване на решението на съда по партидата на несъстоятелния длъжник на 04.11.2020г., едногодишният срок бил изтекъл преди исковата молба. Твърди, че исковата молба е и неоснователна, тъй като не е 2 подкрепена с доказателства. Твърди и че съгласно чл. 646, ал.7 от ТЗ недействителността не засяга правата на третите добросъвестни лица, които са придобити възмездно преди вписване на исковата молба, като цитира и разпоредбите относно свързани лица. С оглед горното твърди, че той по никакъв начин не е свързано лице с несъстоятелния търговец и се явява добросъвестно трето лице. Това, че е управителят му е представлявал длъжника при сделка с недвижим имот, за което е бил конкретно упълномощен, не го прав eло запознат с финансовото му състояние. Сочи, че имотът е закупен с тежести, което е премълчано от синдика. Предвид горното счита, че недобросъвестността му следва да се докаже от ищеца, а не се предполага, а той е и действал добросъвестно. Допълнителен писмен отговор не е подал и не изпраща представител в съдебно заседание.

Ответникът „„Б.р.к.“ ЕООД, призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК със залепено уведомление на адреса по седалището му на 26.01.2022г. след надлежно удостоверяване от връчителя, че не е намерен офис и служител за получаване на книжата, не е подал писмен отговор в законоустановения срок, нито изразява становище по иска. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от справка по публичния ТР със съдебно решение № 260272 от 3.11.2020 г., постановено по т.д. 2607/2019г. на СГС, TO, VI-23 е открито производство по несъстоятелност по подадена молба от кредитор на 04.12.2019 г. на ответното дружество «Б.Р.К.“ ЕООД , дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността- 20.03.2019г., постановено е прекратяване на дейността и същото е обявено в несъстоятелност. Постановено е спиране на производството. С допълнително решение от 23.11.2020г., обявено в ТР на 24.11.2020г., производството е възобновено.

С допълнителната искова молба на стр. 35 и следващите са представени и приети като неоспорени писмени документи извлечения от сметка от „Райфайзенбанк“, от които е видно, че са правени преводи от сметката на «Б.Р.К.“ ЕООД към ответника «Ф.Г.» ЕООД на процесните дати, които са както следва: 22.03.2019г. – сумата от 11 000 лв. с посочено основание – аванс по договор, като на същата дата е и втори превод за 1000 лв. с основание по договор за счетоводни услуги. На 25.03.2019г. са направени два превода – на сумата от 1700 лв. с основание по договор и на сумата от 700 лв. с вписано основание – такса. На 26.03.2019г. са преведени 1500 лв. с основание такса; на 27.03.2019г. – 150 лв. с основание такса; на 28.03.2019г. – 2800 лв. с основание дог. и 1000 лв. с основание такса; на 29.03.2019г. – 28 000 лв. с основание договор проект; на 02.04.2019г. – 1000 лв. с основание договор проект; на 03.04.2019г. – 2500 лв. с основание договор проект; на 05.04.2019г. – 1000 лв. с основание договор проект; на 08.04.2019г. – 2170 лв. с основание по фактура; на 09.04.2019г. са преведени следните суми – 1200 лв., 2000 лв., 580 лв. – с основание по фактура и сумата от 22,40 лв. – доплащане по фактура; на 10.04.2019г. са преведени 98 лв. с основание доплащане по фактура; на 12.04.2019г. – 1 100 лв. – доплащане по фактура; на 15.04.2019г. – 1500 лв. и 300 лв. – доплащане по фактура; на 17.04.2019г. – 1300 лв. – по 3 договор; на 18.04.2019г. – 7300 лв. с основание по договор; на 19.04.2019г. – 700 лв. – по договор; на 22.04.2019г. – 200 лв. – по договор и 1450 лв. – с основание такса; на 23.04.2019г. са преведени 4000 лв. и после 300 лв. с основание плащане по договор; на 24.04.2019г. е преведена сумата от 135 000 лв. с основание плащане по договор, както и сумата от 4,60 лв. със същото основание; на 30.04.2019г. са преведени 38 000 лв. с основание плащане по договор; на 13.05.2019г. – 17 000 лв. с основание плащане по договор; на 16.05.2019г. – 5 лв. – плащане по договор; на 17.05.2019г. са преведени сумите 1000 лв., 4000 лв. и 25300 лв. с основание по договор и плащане по договор и 1000 лв. са с наредетил Ф.Г. и с основание възстановяване; на 20.05.2019г. – 19 000 лв. с основание плащане по договор, като на същата дата е отразено и възстановяване на 17 000 лв. с наредител «Ф.Г.» видно от извлечението на стр. 60 от делото, т.е. преводът на въпросната дата е само разликата от 2000 лв.; на 23.05.2019г. са преведени 15 500 лв. с основание плакщане по договор; на 27.05.2019г. – сумата от 5400 лв. с основание плащане по договор; на 14.06.2019г. са преведени 1 100 лв. с основание по договор, но също са и възстановени видно от извлечението от сметка 500 лв. и още 8200 лв. от наредител «Ф.Г.» « ЕООД с основание – възстановяване по договор. На 17.06.2019г. са платени 2640 лв. с основание по договор. Видно от извлечението от сметка на стр. 65 на 27.06.2019г. са преведени 201 лв. с основание по договор, но са и възстановени от «Ф.Г.» ЕООД на другия ответник 430 лв. На 28.06.2019г. са платени 0,20 лв. и 8500 лв. с основание по договор. На 08.07.2019г. са платени с основание по договор 809 лв. и 1014 лв., но също са и възстановени 403 лв. На 09.07.2019г. са платени 0,40 лв. с основание по договор, а възстановени видно от извлечението на стр.68 от делото 401 лв. с наредител «Ф.Г.» ЕООД и основание – възстановяване по договор. С оглед горното съдът намира, че общо преведената сума следва да се отчете като се съобразят сумите, които са възстановени обратно видни от извлеченията по сметки, които са 1000 лв., възстановени на 17.05.2019г., 17 000 лв., възстановени на 26.05.2019г., 8700 лв. – на 14.06.2019г., 430 лв. – на 27.06.2019г., 403 лв. – на 08.07.2019г. и 401 лв. – на 09.07.2019г., следователно общо възстановените от ответника обратно на несъстоятелния длъжник суми са в размер на 16 934 лв. С оглед горното съдът намира, че на база представените от ищеца извлечения от сметки се установява, че по сметка на ответника «Ф.Г.» ЕООД са постъпили общо 351 044,60 лв., но са възстановени още при преводите сумата от 16934 лв. или са останали в неговия патримонуим разликата от 334 110,60 лв.

С допълнителната искова молба на стр. 69 и следващите са представени нотариален акт № 42, том 1, рег.570, дело 23/2021г., съгласно който „Ф.Г.“ ЕООД с договор от 25.01.2021г. е продал на дружеството „Ла Резон“ подробно описания поземлен имот в гр.