Определение № 5329 от 09.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5329 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100500760 по описа за 2026 година Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД срещу Определение № 49049/27.11.2025 г. по гр.д. № 67842/2023 г. по описа на СРС, 162 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 18812/19.10.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Оплакванията са, че неправилно СРС е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца разноски за осъщественото от него безплатно процесуално представителство, като е отказал да изследва въпроса относно предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Сочи, че представеният по делото договор по чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗА страда от порок, който го прави негоден да породи правни последици, тъй като не е посочена конкретната хипотеза, в която се предоставя безплатната правна помощ измежду предвидените такива в чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Твърди, че ищецът е подал 10 искови молби по идентични договори, като е упражнил правото на иск превратно, при злоупотреба с права с цел увреждане на дружеството чрез генериране на съдебни разноски при подаването на множество идентични искови молби. Сочи и че присъденото адвокатското възнаграждение от 480 лева се явява прекомерно и не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото, като съобразно практика на СЕС пределите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързваща съда сила, а единствено могат да служат за ориентир.

Моли обжалваното определение да се отмени, а решението на първоинстанционния съд в частта за разноските да бъде отменено в частта, с която в полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност размерът му да се намали.

Насрещната страна е депозирала отговор на жалбата, с който се оспорва същата.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявена от К.А.Т. искова молба против „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване 1 нищожност на клаузата за неустойка по чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 870813 от 30.05.2023 г., като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 91.23 лева, представляваща платена без основание с оглед нищожността на клаузата неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът е представляван по представено пълномощно от адв. Е.И. от АК – Пловдив, като между тях е сключен Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2023 г. – л. 103 от първоинстанционното дело, по силата на който правната помощ се предоставя от адвоката безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.

Видно от представения списък на разноските – л. 108 от първоинстанционното дело ищецът претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3 от ЗА, за платената държавна такса в размер на 100 лева и за платен депозит за вещо лице в размер на 300 лева.

С постановеното по делото Решение № 18812/19.10.2025 г. районният съд е уважил исковете изцяло и на основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а на адв.

Е.И. – адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съдът е приел, че в производството ищецът е представляван безплатно от адвокат, в полза на когото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС.

С обжалваното Определение № 49049/27.11.2025 г. искането на ответника по чл. 248 ГПК е отхвърлено с мотиви, че присъденият адвокатски хонорар съответства на работата на адвоката, както и на фактическата и правна сложност на делото. Първоинстанционният съд е приел, че правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. Упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право е противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други. Съдът не е споделил съображенията на ответното дружество, че с предявяване на отделни искови молби и съответно образуване на отделни искови производства от ищеца, във връзка със сключени между страните различни договори за потребителски кредит, е налице злоупотреба с право. С оглед на това, че предметът на делата е различен, доколкото е различен договора за потребителски кредит, няма как да се приеме, че ищецът е извършил злоупотреба с права, тъй като дори и същият да беше предявил в една искова молба претенциите си относно всички договора, то най – вероятно производството щеше да бъде разделено, като се образуват самостоятелни искови производства с предмет – всеки договор.

Приел е, че предявеният от иск за прогласяване нищожност на сключения договор за потребителски кредит е уважен от съда, т.е. налице е нарушено право и в този смисъл поведението на ищеца не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с право. Посочил е, че по делото е представен заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие от 02.12.2023 г., сключен между ищеца К.Т. и ЕАД „Е.И.“, за оказване на процесуално представителство във връзка с образуване на граждански и изпълнителни дела срещу „Сити Кеш“ ООД, както и за извършване на всички необходими процесуални действия. Съдът е приел, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това - на материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е частично неправилно.

На първо място настоящият състав се солидаризира с извода на първостепенния съд за липса на доказателства за превратно – при злоупотреба с права – упражняване на правото на иск от ищеца. Не почиват на наличните по делото доказателства твърденията на 2 жалбоподателя за недобросъвестно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в предявяването на самостоятелни искове и образуването на отделни дела по претенциите във връзка с различните договори за кредит. Дори от ищеца К.А.Т. против „Сити Кеш“ ЕООД да има образувани няколко граждански дела със сходен предмет, ако се касае до различни облигационни правоотношения по различни договори за потребителски кредит, не може да се отрече правото на потребителя на свободна преценка по какъв начин да осъществи защитата си по всеки от нищожните договори – в едно или в различни производства. Само по себе си предявяването на отделни искове за нищожност на всеки от договорите за кредит в отделни производства не представлява злоупотреба с права, защото за потребителя не съществува задължение (такова не произтича от закона) да предяви исковете си с една искова молба. Целта на всяко от производствата в такъв случай не е генерирането на разноски, а постигане на защита по всеки от договорите за кредит, по който с налагането от финансовата институция на неравноправни по смисъла на ЗЗП клаузи и съдържание на договорите в противоречие с изискванията на ЗПК, правата на потребителя са нарушени.

Следователно, без значение е каква линия на защита е предприел пълномощникът – предявяване на исковете в едно или в различни производства, щом се касае до защита по няколко договора за кредит и тя се осъществява в рамките на закона. Образуването на множество дела за нищожност на договорите за кредит е предпоставено на първо място от поведението на заемодателя – ответник, който продължава да предлага такива, съдържащи неравноправни клаузи и/или неотговарящи на императивните изисквания на ЗПК. В тези случаи осъществяването на адвокатска защита в хипотезите на чл. 38, ал.1 ЗА по всяко от делата е допустимо при условията на закона, и при положително за ищеца решение на адвоката се дължи справедливо и обосновано възнаграждение, което осъдената страна следва да заплати.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, произтичат от разпоредбата на чл. 38, ал.2, вр. ал.1 ЗА и са: 1) да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1 - 3 ЗА и 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл.

38, ал.2 ЗА, вр. чл. 78 ГПК). За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, адвокатьт е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал.2 ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване, освен когато противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, и представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание. Освен това, в практиката на ВКС се приема и че само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2 от ЗА в договора за правна помощ не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т. 1- 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА, т.е. в коя категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА попада страната, при които само конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, в който смисъл е практиката на ВКС (решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, определение № 507 от 19.09.2018 г. по ч.т.д. № 1972/2018 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, определение № 119 от 29.03.2022 г. по гр.д. № 1071/2022 г., ГК, ІV г.о. на ВКС).

В казуса, за доказване уговорката между адвоката и ищеца за предоставяне на безплатна правна помощ по конкретното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2023 г., в който е уговорено предоставянето на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по дело срещу „Сити Кеш“ ООД по договор за кредит от 30.05.2023 г. В договора е посочено, че правната помощ се 3 предоставя безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Настоящият състав намира, че този договор удовлетворява изискването за представяне на доказателства за налична уговорка между адвоката и клиента за безплатно осъществяване на правна помощ в защита на произтичащите от посочения договор нарушени права на потребителя, като не се отразява на валидността на уговорката обстоятелството, че не е конкретизирано в коя от изброените в тази хипотеза категории попада ищецът – роднина, близък или колега юрист на адвоката.