Решение № 2280 от 12.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2280 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330118198 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. Д. против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с която се предявява установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на сключения между страните договор за паричен заем № ..................... за недействителен на едно от следните основания – противоречие с принципа на добрите нрави, заобикаляне на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие между страните, противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ................. по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца паричен заем в размер на 700 лева при фиксиран лихвен процент от 48 % и годишен процент на разходите от 60,33 %. Съгласно чл. 5 от договора потребителят следвало да предостави едно от следните обезпечения – две физически лица поръчители, които да отговарят на определени изисквания; или банкова гаранция, която също да отговаря на определени изисквания. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 11 от договора, потребителят следвало да плати неустойка в размер на 225,72 лева – разсрочено и ведно с погасителните вноски по кредита. Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излагат се съображения, че неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и излизала извън присъщите й функции.

Понеже се кумулирала към погасителните вноски, тя единствено оскъпявала кредита и съставлявала печалба за кредитора. Иска се от съда да уважи претенцията на някое от заявените основания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че са спазени изискванията, както на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, така и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Посочва, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР по 1 договора. Кредиторът изтъква, че е длъжен да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна неустойката представлявала проявление на свободата на договаряне между страните, а в настоящия случай същата била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след сключване на договора. Предвид това, изначално било невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Поддържа, че разходите, които са включени в ГПР по договора са такива, с които кредиторът е наясно към датата на сключването му. Твърди, че клаузите от процесния договор са индивидуално договорени с потребителя, който сам е избрал параметрите и условията, при които да бъде сключен договор за заем между страните. Сочи, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора и при всички възможни хипотези. Освен това се посочва, че потребителят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получил информация със Стандартния европейски формуляр. Твърди се, че договорът за кредит и съдържащите се в него клаузи не противоречат на принципа на добрите нрави. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не се спори, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № ................, по силата на който е предоставена на ищеца сумата от 700 лева при фиксиран лихвен процент от 48 % и годишен процент на разходите от 60,33 %. Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представените писмени доказателства – договор за кредит, искане за отпускане на кредит, СЕФ за предоставяне на информация по кредита.

В чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. В чл. 11 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в срока, то той дължи неустойка в размер на 225,72 лева, която неустойка се заплаща разсрочено, ведно с погасителните такива по кредита. Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че задължението по чл.

11 от договора не е включено в ГПР по кредита.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителката С. Д., следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 11 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство, които следва да отговарят на множество допълнителни условия. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума – 700 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение.

От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други 2 вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 225,72 лева въз основа на обсъжданата договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (48 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител. По тази причина и доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

Въз основа на всичко гореизложено, искът за недействителност на процесната договорна клауза се намира за основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода от спора на С. Д. следва да се присъдят разноските за производството, изчерпващи се в държавна такса в размер на 50 лева. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-жа Д.. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 480 лева с вкл. ДДС, които следва да се присъдят на процесуалния представител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения на 15.11.2023 г. между страните „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: .............. и С. Г. Д., ЕГН: **********, договор за потребителски кредит № ...............

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: ..............., да заплати на С. Г. Д., ЕГН:

**********, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: ............... да заплати на Е....а....д....

Е.... И............. БУЛСТАТ: ............. с адрес: гр. П............, ул. „Б............. сумата от 480 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________

4