Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4107 от 09.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7891/2023
Вид
Решение № 4107
Подписан
09.09.2024
В сила
13.01.2025
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 4 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4107 гр. София, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110207891 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8504501839, издаден от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се претендира за отмяна на електронния фиш поради съществени процесуални нарушения, свързани с неясно посочване на мястото на нарушението и категорията на процесното МПС. Жалбоподателят твърди, че процесният автомобил е бил оборудван с бордово устройство за отчитане и заплащане на тол таксите към датата на нарушението, като се предполага, че неизправност на тол системата или прекъсване на връзката е довела до евентуалното неотчитане на дължимата такса. Поради горното се претендира отмяната на електронния фиш.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или упълномощен процесуален представител.

Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на електронния фиш, който намира за законосъобразно издаден. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 31.03.2021 г. в 06:25 часа, влекач марка „***“, модел „***“ с рег. № *** категория N3, с технически допустима максимална маса 36 000 кг, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, км 50+427, на пътен възел Илиянци, с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Влекачът бил собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10181, разположена на път А-6, км. 50+427, заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис

№

BED05D242513361DE053041F160A8535, както и снимка на тежкотоварното МПС с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на записа и посоката на движение на влекача.

Контролното устройство № 10181 представлява автоматично устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км.

50+427.

С оглед на горното, на неустановена дата от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден Електронен фиш № 8504501839 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на собственика на превозното средство „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Електронният фиш бил връчен на дружеството на 03.05.2023 г., като жалбата срещу него е изпратена по пощата до АПИ на 09.05.2023 г. След окомплектоването й, жалбата е изпратена до СРС на 31.05.2023 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приобщените писмени доказателства, а именно доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" на Национално тол управление, писмо от АПИ, копие на тристранен договор за услуга за електронно събиране на пътни такси. Писмените материали са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, като съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

По делото са приобщени доказателства, че дружеството е сключило договор за три бордови устройства за заплащане на пътни такси, но не и в подкрепа на твърдението в жалбата, че в МПС е било монтирано бордово устройство, чрез което да се отчита и заплаща изминатото разстояние. Съдът не е изискал допълнителни доказателства за установяване на това обстоятелство, поради допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш.

Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани 2 датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – 31.03.2021 г. в 06:25 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не са отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.

Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ и същата не се оспорва от жалбоподателя.

От жалбоподателя не се твърди да е заплатена и компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева, което да е довело и до анулиране на издадения електронен фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер 2500 лева.

Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател чрез издаването на електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Но при извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез 3 издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Това следва от разпоредбата на чл. 189ж, ал.

1 ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила към датата на нарушението и датата на издаване на електронния фиш/. Съгласно относимата редакция, при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр.13 от 13.02.2024г. в сила от същата дата, разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл. 179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“, следователно едва след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил издаден преди посочената дата, доколкото е връчен на жалбоподателя на 03.05.2023 г. В случая поради съществените различия във фактическия състав по чл. 179, ал. 3 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е допустимо прилагането по аналогия на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав прие, че към момента на издаването на обжалвания електронен фиш не е било възможно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита при съставяне на АУАН. Това изначално е опорочило административнонаказателното производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на касационната инстанция, включително и решение № 2061/28.03.2024 г. по КНАХД № 11745/2023 г. по описа на АССГ, XI състав, където са анализирани подробно различията между разпоредбите на чл. 179, ал.3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

За пълнота, следва да се посочат и други допуснати процесуални нарушения при описанието на самото вменено нарушение, а именно неяснота относно размера на дължимата и неплатена пътна такса и как е бил определен този размер, както и относно местонахождението на конкретния пътен участък – магистрала А6, км. 50+427 и дали той в действителност е бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Но поради неправилното издаване на електронен фиш вместо АУАН и впоследствие НП, съдът не е събирал допълнителни доказателства за тези обстоятелства и съответно не намира за нужно да излага подробни мотиви за тях.