Решение № 163 от 20.06.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Перник, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500041 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение № 260001 /05.07.2024г. , постановено по гражданско дело № 935 по описа за 2018 година на РС Радомир, този съд е признал за установено спрямо ответниците Е. Т. С., с адрес: ***, ЕГН **********, втори адрес за призоваване: ***, Д. Т. С., с адрес: ***, ЕГН **********, А. Б. П., с адрес: ***, ***, ЕГН **********, И. Г. С., с адрес: ***, ЕГН **********, С. П. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, В. П. Т., с адрес:

***, ЕГН **********, Е. С. З., с адрес: ***, ЕГН **********, К. В. З., с ЕГН ********** от ***, Б. К. З., с адрес: ***, ЕГН ********** и Н. Т. Н., с адрес: ***, че ищцата Ц. Г. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, е собственик на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер на 550 (петстотин и петдесет) кв.м.,находяща се в землището на гр.***, местността „***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда /бунгало/ с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., при граници на имота: от изток- Мера, от запад- Й.Е.Г., от север- път и от юг-пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.***,одобрена със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. при граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор ***, обозначен на комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с червен цвят, като скицата е неразделна част от решението. Ответниците са осъдени да заплатят и сторените по делото разноски

Недоволен от така постановеното решение е останал само ответника Е. С., като го обжалва с оплаквания за неправилност. Оспорва извода на районния съд, че е налице хипотизата по § 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

1

Моли решението да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Останалите ответници, обикновени другари по делото ( тъй като съсобствеността им произтича от факта на наследствено правоприемство), не са се присъединили към жалбата .

Въззиваемата не се ангажира с отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е допустима.

Окръжен съд гр. Перник съобрази следното :

Решението е валидно и допустимо. Оплакванията против неговата правилност, с които въззивния съд е обвързан, се обобщават от твърдение за неправилно приложение на институтите на придобиването на право на собственост върху недвижимост по силата на § 4а от ЗСПЗЗ и по чл. 79 ал. 1 от Закона за собствността.

Пред районния съд в Радомир са предявени два субективно и евентуално съединени иска , съответно с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с § 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС . Съдът приел , че е налице хипотеза по § 4 а от ЗСПЗЗ, ищеца е придобил по този ред право на собственост върху имота и уважил първоначално предявения на това основание иск за собственост.

Не е спорено по делото , а и личи от удостоверение № 1313/18.04.1990 г. на ИК на ОбНС - гр. Радомир , че на Т. било предоставено за лично ползване, на основание Постановление № 26 на МС и НС на ОФ от 1987 г. , пустееща земеделска земя от 550 кв.м., находяща се в землището на гр. ***, ***, махала ***, при граници: Й.Е.Г., път и от южната страна — пасище. Това удостоверение не е оспорено от страните, съставлява официален свидетелстващ документ и удостоверените с него факти са задължителни за съда на основанието по чл. 172 от ГПК. На следващо място, установява се от от решението на л. 9 от първоинстанционното дело, че кмета на община Радомир е предоставил на ищеца правото да закупи имота по силата на § 4 от ЗСПЗЗ , като същото личи още , че към дата 02.06.1992 г в имота вече е имало сезонна сграда от 29 кв. метра. Това решение е било предмет на съдебен контрол по гр. дело № 68 по описа на РС Радомир за 2023г, като оспорването му от жалбоподателя поради твърдяната му нищожност било отхвърлено с влязло в сила решение по делото.

Установява се от приложенита на л. 10- 12 от делото вносни бележки , че определаната с горното решение цена на земята е платена от ищеца. Вносните бележки са нечетливи , но пък фигурират в констативния нотариален акт на нотариус Д., при което съдът не отрича факта на плащането. Не на последно място , личи , че в полза на Т. бил съставен констативен нотариален акт за собственост № ***, том ***, дело № 1677/1994 г., по силата на който ищцата била призната за собственик на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ с площ от 550 кв.м., находяща се в гр. ***, местността „***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда (бунгало) с площ от 29 кв.м., при граници на имота: от изток - мера, от запад - Й.Е.Г., от север - път и от юг – пасища. Личи от заключението на вещото лице , което и настоящия състав кредитира , че вилната сезонна сграда (бунгало ) е трайно прикрепена към земята с бетонов фундамент и бетонови колони , тоест, то е сграда, отговаряща на тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ - сградата да е трайно прикрепена към терена.Не е необходимо тя отговаря на строителните правила и норми към момента на построяването й, както и правилно е приел и първоинстанционния съд. На следващо място , твърденията на ищеца са , че придобития от нея имот е част от по – голям такъв, ливада от 2.492 дк , който на свой ред бил реституиран в реални граници на наследниците на С. С. Д. през 1997г. По 2 последния факт не се спори.

При тези факти , иска по чл. чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с § 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не е основателен. Не е доказано сградата в имота да е построена преди 01.03.1991г., когато влиза в сила Закона за собствеността и ползването на земеделските земи .

По силата на § 4а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 105 от 1992 г., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 от 1995 г.; Решение № 8 на КС на РБ - бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 98 от 1997 г.) (1) от ЗСПЗЗ : Гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В исковата молба по настоящото дело обаче липсват фактически твърдания за точната дата на довършване на постройката . Първото споменаване на бунгалото в писмените доказателства по делото е към датата 20.06.1992 г, която дата носи протоколното решение на комисията по § 4 от ЗСПЗЗ, с което на ищеца е признато правото на изкупуване на земята.

Същевременно, според гласните доказателства , и в частност , показанията на свид. Е.

С , бунгалото е построено през 1992г. Съдът кредитира тези показания, свидетелят е дъщеря на ищеца и има непосредствени и продължителни наблюдения върху състоянието на имота. Тоест, не са осъществени предпоставките на закона за придобиване собствеността по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ , при което ищецът не е придобил права на собственост върху имота по този ред и искът му да бъде признат за собственик на това основание следва да се отхвърли. Действително , няма конкретно оплакване в жалбата за това, да не е спазен срока по § 4 от ЗСПЗЗ за изграждането на постройката в имота ( до 01.03.1991г.) . Датата на този строеж обаче е съществен елемент на фактическия състав по § 4а от ЗСПЗЗ, нормата на § 4а от ЗСПЗЗ е императивна и по аргумент от тълкувателно решение 1/2013 от дата 9 декември 2013 год , ОСГКТК , т . 1 , тя трябва да бъде приложена.

Тъй като първоначалния иск не е основателен , съдът следва да се произнесе по евентуално съединение такъв положителен установителен , че ищцата е собственик на имота по силата на придобивна давност.

Административната процедура по възстановяването на имотите на наследниците на С.Д. е приключила на 20.11.1997г, когато е постановено решението под номер РГ – 50 .То е в сила, придружено от скица ( л. 68 от делото на РС Радомир). Затова , при съобразяване на нормата на чл. 5 ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти , приложима към случая , придобивна давност в полза на ищеца като трето лице на реституираната собственост тече от по- късната дата , тази на влизане в сила на нормата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, 22.11.1997г.

Установява се от данните по делото , включително показанията на свид. Скримова, че до 2018г този имот е владян от ищеца като неин. Той е бил деклариран още през 1994 г. като неин , и до датата на подаванеот на настоящата искова молба данъците за него се заплащат от Т. . Отново според свидетелските показания , имота е облагороден от нея , насаден е овощни дръвчета, лозница, коси го редовно и поддържа в добър вид, като никой не е оспорвал собствеността и владението на имота.

Съдът приема , че Т. не може да се позове на кратката придобивна давност ; тя не е добросъвестен владелец, тъй като знае , че не е построила сградата в имота след дата 01.03.1991г. Въпреки това обаче , тя е придобила правото на собственост, тъй като е владяла много повече от изискуемите десет години – от 22.11.1997г. до датата на подаването на иска , 20.09.2018г. , и няма данни това й владение да е смущавано по 3 какъвто и да било начин. Затовас ъдът приема , че искът на Т. да се признае за установено , че тя е собственик на имота поради придобиването му по давност е основателен.

Разноски се следват на ответника по жалбата, доколкото съдът е уважил предявения от нея в защита на същото право на собственост евентуален иск.

Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 272 от ГПК, РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на Е. Т. С., с адрес: ***, ЕГН **********, решение № 260001 /05.07.2024г. , постановено по гражданско дело № 935 по описа за 2018 година на РС Радомир в частта му , с която е признато за установено спрамо жалбоподателя – ответник , че ищеца Ц. Г. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, е собственик на основание § 4а от ЗСПЗЗ на имота , представляващ ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер на 550 (петстотин и петдесет) кв.м.,находяща се в землището на гр.***, местността „***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда /бунгало/ с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., при граници на имота: от изток- Мера, от западЙ.Е.Г., от север- път и от юг-пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.Радомир,одобрена със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. при граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор ***, обозначен на комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с червен цвят, като скицата е неразделна част от решението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Т., с адрес: ***, ЕГН **********, против Е. Т. С., с адрес: ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено по отношение на последния , че Т. е собственик на имота, представляващ ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер на 550 (петстотин и петдесет) кв.м.,находяща се в землището на гр.***, местността „***“, махала „***“, заедно с изградената в нея вилна сграда /бунгало/ с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., при граници на имота: от изток- Мера, от запад- Й.Е.Г., от север- път и от юг-пасища, който имот попада в рамките на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.***,одобрена със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. при граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор ***, обозначен на комбинираната скица на вещото лице Р.Н. с червен цвят, като скицата е неразделна част от решението, по силата на сделка по § 4а от ЗСПЗЗ , като неоснователен.