Определение № 549 от 15.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Велико Търново, 15.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500430 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК вр. чл. 129 ал. 3 от ГПК.

С определение № 785/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 314/2024 г.

Окръжен съд Русе е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ПК „Надежда – Кацелово“, с. Кацелово, общ. Русе.

Недоволна от постановеното определение е останала ПК „Надежда – Кацелово“, с. Кацелово, частен жалбоподател, която чрез пълномощника си адвокат К. Б. от РАК го обжалва пред ВтАС като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи относно наличието на твърдения в ИМ относно релевантните факти и обстоятелства, като се поддържа, че ответниците носят солидарна отговорност като физически лица, а дали лично са извършили увреждането на Кооперацията ще се установи в хода на производството и тези факти нямат значение за допустимостта на иска.

Изрично се посочва, че с ИМ не се търси гаранционно-обезпечителна отговорност от ответниците по реда на чл. 49 от ЗЗД. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното определение. Представена е квитанция за внесена по сметка на ВтАС държавна такса в размер на 15 лв..

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба, представените по делото доказателства и закона, приема следното:

1

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба /ИМ/ от ищеца ПК „Надежда – Кацелово“, с. Кацелово, общ. Русе, представлявана от председателя Велко И. против Т. К. Т. и К. Т. К. за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците чрез осъждането им да заплатят на Кооперацията сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на противоправно виновно самоуправно поведение на ответниците през м. ХІ 2022 г., в резултат на което са унищожени засетите земеделски култури в конкретно посочени земеделски земи, обработвани и ползвани през стопанската 2022 г./2023 г. от Кооперацията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на установяване на нарушенията - 23.05.2023 г. до окончателното й заплащане.

В ИМ е посочено, че вредите са причинени от ответниците лично и с помощта на наети от тях работници, както и че земите са собственост на ответниците или на притежавани от тях дружества, но са ползвани от Кооперацията по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ през съответната стопанска година, като вредите в част от земите с площ 216,109 дка са били причинени чрез вторичното засяване на земята с царевица, а вредите в друга част от земите с площ 6,416 дка са причинени чрез газене, трасиране за достъп, маневри, агротехнически работи и обработка на земеделска и друга техника на ответниците при това вторично засяване на царевица. В ИМ са посочени конкретни земеделски масиви с площ и местоположение, както и засята култура във всеки от тях до м. ХІ 2022 г. – пшеница, слънчоглед, ечемик, фий или овес и се твърди, че претендираната сума съставлява разходи за засяване, обработка и отглеждане на унищожените култури, като не се претендират вредите в резултат на заплатената рента за тези земи и същите ще бъдат претендирани в друго производство. Твърди се, че на 23.05.2023 г. вредите на Кооперацията са установени с констативен протокол, съставен от служители на Община Две могили. Твърди се, че е проведено производство по обезпечаване на доказателствата по делото, образувано като ч.гр.д. № 455/2023 г. по описа на РС Бяла.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 2

19.04.2024 г. с молба от 07.05.2024 г. ищецът е уточнил подробно чрез представяне на писмена справка на извършените мероприятия и разходи от Кооперацията в процесните земи и засятата земеделска култура във всеки масив, но е отказал да уточни дали уврежданията се дължат на лично поведение на ответниците или на поведението на други лица, наети от тях или от дружествата им, като е възразил, че не са налице нередовности на ИМ по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК, а посочените от съда обстоятелства имат значение само в наказателно производство по чл. 216 от НК, но не и в гражданското производство. Уточнил е, че иска отговорността на ответниците да бъде ангажирана по чл. 45 от ЗЗД, а солидарната им отговорност при условията на чл. 53 от ЗЗД.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 22.05.2024 г. с молба от 04.06.2024 г. ищецът е уточнил единствено, че вредите са причинени от ответниците, отговорността им е по чл. 45 от ЗЗД и не счита, че следва да уточнява нещо друго. Уточнил е, че иска да бъде ангажирана отговорността на ответниците като физически лица, а не гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на техни дружества, като счита, че без значение е дали ответниците лично са извършили действията или са възложили това на други лица по някакви договори. Уточнил е, че в хода на производството ще се установи от кого са причинени вредите и кой следва да носи отговорност за осъщественото непозволено увреждане на ищеца.

С обжалваното определение за да върне ИМ и да прекрати производството по делото Окръжен съд Русе е приел, че нередовностите по движение на ИМ не са отстранени в определения от съда срок. Като е разграничил отговорността по чл. 45 от ЗЗД от отговорността по чл. 49 от ЗЗД съдът е приел, че от изложените в ИМ обстоятелства не става ясно дали според ищците имуществени вреди във всеки един посочените 19 имота са причинени лично от ответниците или в резултат на действия на други лица по възлагане, от какво произтича солидарната отговорност на ответниците и с кой факт ищеца свързва възникването ú. Приел е, че липсата на уточнение на обстоятелствата, на които се основава иска съгласно изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК води до невъзможност за съда да бъде определена правната квалификация на претендираното от ищеца право.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение 3 за имуществени вреди в размер на сумата от 36 000 лв., формирана от сбора на вредите, настъпили за ищцовата Кооперация в резултат на противоправни действия на ответниците през м. ХІ 2022 г., довели до унищожаване на множество култури в различни земеделски масиви, засяти от ищеца в землището на с. Кацелово, както следва: вреди в размер на 11 837,96 лв. от унищожаване на пшеница в имоти с площ 45,004 дка местността “Урумбала“, вреди в размер на 5 018,26 лв. от унищожаване на пшеница в имот с площ 19,004 дка местността „Чуката“, вреди в размер на 3 393,47 лв. от унищожаване на пшеница в имот с площ 12,802 дка местността „Горна Ялия“, вреди в размер на 1 975,06 лв. от унищожаване на пшеница в имот с площ 7,397 дка местността „Бани брод“, вреди в размер на 435 лв. от унищожаване на фий и овес в имот с площ 5,000 дка местността „Тарли поляни“, вреди в размер на 1975,06 лв. от унищожаване на слънчоглед в имот с площ 43,507 дка местността „Високи рът“, вреди в размер на 3 496,86 лв. от унищожаване на слънчоглед в имоти с площ 35,004 дка местността „Даймищята“, вреди в размер на 1 438,79 лв. от унищожаване на слънчоглед в имоти с площ 15,002 дка местността „Бурматаши“, вреди в размер на 2 718,73 лв. от унищожаване на слънчоглед в имоти с площ 20,388 дка местността „Еньова нива“, вреди в размер на 899,14 лв. от унищожаване на слънчоглед в имот с площ 9,001 дка местността „Калиакра“ и вреди в размер на 1 077,86 лв. от унищожаване на пшеница в имот с площ 4,000 дка местността „Мочура“, ведно със законната лихва върху сумата от 36 000 лв., считано от 23.05.2023 г. до окончателното й заплащане.

Правилно в конкретната хипотеза първоинстанционният съд е приел за релевантни обстоятелствата дали ответниците лично са извършили твърдените в ИМ противоправни деяния или същите са извършени от други лица по възлагане от ответниците или от управлявани от тях дружества, тъй като във втората хипотеза отговорността на ответниците ще бъде в качеството на възложители, а не на деликвенти, т.е. на друго правно основание.

Въззивният съд приема обаче, че първоинстанционният съд не е направил разграничение за минимално необходимите обстоятелства за редовност на исковата молба, които ищецът следва да посочи съобразно разпоредбата на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК от тези факти и обстоятелства, които подлежат на доказване в производството. Ищецът твърди извършване на множество противоправни деяния - газене, трасиране за достъп, маневри, 4 агротехнически работи, обработка със земеделска и друга техника, вторично засяване на царевица в същите имоти и др., извършени в определен период от време от ответниците лично и чрез трети лица, които в своята съвкупност са довели до всяко от отделните увреждания на ищеца и до унищожаване на засетите от него култури в отделните масиви, така както са конкретизирани по-горе. Извършителството на противоправно деяние има различни форми, които в по-голяма степен се изследват в наказателния процес, но могат да бъдат установени и в гражданския процес, тъй като разпоредбата на чл. 45 ал.

1 от ЗЗД, установяваща императивната забрана да не се вреди другиму не ограничава съда в тази насока като тежестта на доказване на това, че действията на ответниците в своята съвкупност са преследвали забранената от закона цел да го увредят е върху ищеца. Житейски възможни са различни хипотези на осъществяване на противоправните деяния и когато представител на пострадалото юридическо лице не е присъствал при извършване на всяко едно от увреждащите го действия е нормално в ИМ да не може да посочи подробно кой и как е извършил отделните противоправни действия, а следва да обоснове правния си интерес да насочи иска срещу конкретните ответници, което в случая е направено като се твърди, че ответниците са участвали в увреждането му. Въззивният съд приема, че въпросът дали ответниците са материално легитимирани да носят солидарна отговорност за претърпените от ищцовата Кооперация имуществени вреди е въпрос по съществото на спора и след като ищецът в ИМ твърди, че действията, които са го увредили се дължат на противоправно поведение на ответниците, поради което търси ангажиране на солидарна отговорност на ответниците като физически лица по чл. 45 от ЗЗД, а не гаранционно - обезпечителна по реда на чл. 49 от ЗЗД, това е достатъчно да се определи правната квалификация на предявения иск по чл.

45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в хода на производството и като се запознае с отговорите на ответниците ищецът разполага и с възможността да измени основанието на предявения иск.

По гореизложените съображения въззивният съд приема, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че нередовностите по движение на ИМ не са отстранени и са налице предпоставките на чл. 129 ал. 3 от ГПК за връщане на ИМ, въззивната частна жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния 5 съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението като непреграждащо не подлежи на обжалване пред ВКС.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 785/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 314/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, подадена от ПК „Надежда – Кацелово“, с.

Кацелово, общ. Русе.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6