Решение № 152 от 31.05.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Кюстендил, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Д.а Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20231520200290 по описа за 2023 година Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на З. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.

*****************№*, против наказателно постановление № 388/09.02.2023г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което за 12дванадесет броя нарушения на чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.9а от Наредба за контрола и опазването на горските територии и т.11 от Заповед №ЗАП1019/17.11.2021г. на жалбоподателя са наложени, на основание чл. 275, ал. 1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, административни наказания „глоба“, всяка в размер на 300 (триста) лева, общо равняващи се на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението.

Твърди се, че констатациите, съдържащи се в АУАН, както и в последвалото НП, не отговарят на обективната действителност. Отсъствало наличие на редовен АУАН, тъй като съществували нарушения по повод съставянето, предявяването и връчването му.

Прави се възражение за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. От разпоредбата на §37 от ПЗР на ЗГ било видно, че директора на ИАГ не е оправомощено лице да определя правила за попълване на документите, чиито образци е одобрил. От друга страна, с налагането на едно общо наказание за няколко отделни нарушения правило неясна волята на наказващия орган за кое точно от нарушенията е ангажирана отговорността на 1 санкционираното лице и за кое нарушение е наложена санкцията. Била посочена като нарушена норма, която се явявала обща, препращаща и бланкетна, поради което тя не можела да послужи като нормативно основание за търсене на АНО.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. Й. поддържа изложеното в жалбата, като претендира присъждане на деловодни разноски.

Административнонаказващият орган се представлява в съдебно заседание от гл.юрк. А., която изразява становище за законосъобразност и правилност на издаденото наказателно постановление, като моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят З. С. С. е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, видно от Удостоверение № 10242/28.01.2014г.

Видно от обжалваното наказателно № 388/09.02.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на жалбоподателя са му наложени 12-дванадесет броя административни наказания „глоба“, всяка в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и т.11 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021г., като при издаването на 12 броя превозни билети не е спазил реда и условията за попълването им, като не е посочил вярно и точно мястото на добитата дървесина.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че жалбоподателят е извършил 12 броя нарушения на следните дати – 22.09.2022г., 28.09.2022г., 30.09.2022г., 03.10.2022г., 02.11.2022г., 05.10.2022г., 13.10.2022г., 19.10.2022г., 28.10.2022г., 29.10.2022г., 01.11.2022г. и 26.09.2022г., които били еднотипни по своя характер и се изразявали в това, че жалбоподателят, упражняващ лесовъдска практика, е издавал превозни билети със съответни номера за транспортиране на дървесина от временен склад, добита от имот с идентификатор ***, отдел 313, подотдел „о“ и „н“, землището на с.Раково, общ. Невестино – имот, в който е установено, че не е извършвана сеч.

Нарушенията са установени на 29.11.2022г. от служителите на РДГ-Кюстендил Д. Л. З. и Н. Г. Н., за чиито констатации са издадени констативни протоколи с №142186 и №142187, серия ПК07 от същата дата (л.14 и 15 от делото).

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 388/20.12.2022 г., серия ПА07, бланков номер 000607, от Д. И. Д., изпълняващ длъжността „главен специалист горски инспектор“ при РДГ2 Кюстендил и въз основа на посочените констативни протоколи и докладна записка от инж. Н. Н. (л.16 от делото). Актът е съставен в присъствието на двама свидетели-Г. П.

И. и Д. Л. З.. Актът е връчен и предявен лично на нарушителя З. С. и подписан от него на 20.12.2022г. Констатациите в АУАН са идентични с констатациите, отразени в НП.

По делото са разпитани свидетелите Д. Д., Г. И. и Д. З., и тримата служители на РДГ-Кюстендил, от показанията на които се установява, че през месец ноември 2022г. е осъществена проверка на терен, от която е установено, че в имота, за който е издадено позволителното за сеч, въобще не е извършвана такава, т.е. не е добивана дървесина от имота, въпреки че са издадени дванадесет на брой превозни билети за добита от имота дървесина. Издадените позволителни за сеч били издадени на името на жалбоподателя. Св.З. поканил жалбоподателят да присъства в момента на проверката, но последният не се появил.

По делото са представени също така и Позволително за сеч № 0685837 от 08.09.2022г., Позволително за сеч №0685835 от 08.09.2022г., 12 броя превозни билети, Протокол за освидетелстване на сечище №0674254 от 20.12.2022г., както и два броя заповеди за обезсилване на цитираните позволителни за сеч.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е депозирана от активно легитимирано лице. Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок (НП е връчено на 08.03.2023г., жалбата е подадена на 13.03.2023г.).

Не се спори между страните, че З. С. С. е лице, упражняващо лесовъдска практика, както и че в това му качество на основание чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите е имал правомощието да издава превозни билети за транспортиране на добита дървесина от временен склад.

Не е спорен и фактът, че при извършената проверка на 29.11.2022 г. е установено, че в имот с идентификатор ***, отдел 313, намиращ се в землището на с. Раково, общ. Невестино, по издадени позволителни за сеч № 0685837 от 08.09.2022г. и №0685835 от 08.09.2022г. в действителност не е извършена сеч, с което е нарушен чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2016 г. за контрола и опазването на горските територии.

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, че превозните билети се издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика 3 за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.

Нормата на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вменява в задължение на лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

Настоящият състав на съда намира, че въз основа на събраните доказателства в хода на административнонаказателното и в хода на съдебното производство безспорно е установено, че З. С., в качеството си на лице по чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, е нарушил чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и че правилно, обосновано и законосъобразно административнонаказващият орган за така извършеното административни нарушения е ангажирал отговорността на нарушителя, налагайки наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

Несъмнено издаването на превозен билет за превоз на добита дървесина от сечище, в което не е извършвана сеч и неосъществяването от страна на жалбоподателя на контрол дали се извършва сеч по издадено позволително за сеч представлява нарушение на нормата на чл. 9а от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. и е основание за ангажиране отговорността на нарушителя на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

В изпълнение на нормата на чл. 18 от ЗАНН, административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя за всяко едно от установените нарушения. В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е заради неизпълнението на задължението му да осъществява контрол на извършваща се сеч по издаденото позволително за сеч и осъществявайки контролните си функции по издаденото позволително за сеч да издава превозни билети само за добитата от този подотдел, по това позволително за сеч дървесина. Броят на издадените превозни билети следва да се взема предвид при определяне на наказанието за така извършеното административно нарушение и че предпоставките за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното административно нарушение са налице при издаване на всеки един превозен билет за превоз на дървесина, която не е добита въз основа на издадените позволителни за сеч. Налице са данни за бездействие от страна на жалбоподателя довело до извършване на незаконна сеч, след като извозената дървесина, за която са били издадени превозни билети от С., не е била добита от отдела, за който е било издадено позволителното за сеч. Следва да бъде посочено, че след като е констатирал в хода на административнонаказателното производство извършването на няколко административни нарушения, при осъществяване на правомощията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, 4 административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя и е наложил наказание, както за всяко едно от установените извършени административни нарушения, така и за всичко установени в общ размер.

Необходимо и достатъчно условие за законосъобразност на наказателното постановление е административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, да е установено по безспорен начин, да е доказано осъществяването на всички елементи на състава на това административно нарушение от обективна и субективна страна и да е установено наличието на всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на нарушителя. В обжалваното наказателно постановление всички тези изисквания са изпълнени.

Отделно от това, съдът не намира допуснато нарушение на нормите на чл. 42, т.

3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН, респективно в наказателното постановление. С оглед спецификата от обективна страна на въпросното административно нарушение мястото и датата на извършване на твърдяното административно нарушение са описани достатъчно ясно, точно и конкретно. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г, което е приложимо към настоящия казус, се приема, че „откриването“ на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна.

Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, предл. последно от ЗАНН започва да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени достатъчни данни за нарушението и авторството му. В конкретния случай, видно от приложените по делото доказателства, проверката е била осъществена на място на 29.11.2022г. в имота, като именно тогава е установено и съответното нарушение, за което е съставен и АУАН от 20.12.2022г.