Определение № 700 от 25.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. Сливен, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500473 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Неткредит“ ООД, гр. С. против Определение №2816 от 08.07.2026г. по гр.д.№496/2026г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно разноските.

Дружеството жалбоподател чрез пълномощника си ст. юриск. К. З. твърди, че атакуваното определение е неправилно. На първо място е посочено, че прилагайки правилата на НВАР, размерът на адвокатското възнаграждение възлизал на 207,83 евро. На следващо място посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява близо ½ от цената на иска.

Следвало да се има предвид, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, така и процесуалното поведение на ответника, който с отговора на исковата молба е признал иска. Поради това определеният размер се явявал несправедлив и следвало да бъде под минималния размер на Наредба №1/2004г. Позовава се на решение на СЕС относно разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски. Разноските не следвало 1 да бъдат източник на неоснователно обогатяване. Моли съда да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като ги редуцира до справедливия минимум.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – М. Х.

А., която в законоустановения срок чрез пълномощника адв. М. М. от АК - П. е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че по делото са предявени два иска, като по всеки от тях защитата била различна. По делото били извършени максимални фактически и правни действия, заслужаващи определяне на възнаграждение в размер на минималния по всеки иск. Излага с съображения относно значимостта на адвокатския труд. Цитира редица актове на ВКС и на окръжни съдилища в страната в тази насока.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№496/2026г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от М. Х. А. чрез пълномощник адв. М. М. против „Неткредит“ ООД, гр. С., с която е предявен иск за заплащане на сумата 544,43 евро недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит от 19.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв. М. М. от АК – П., осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. Адв. М. е регистриран по ЗДДС от 11.04.2023г.

С отговора на исковата молба, ответното дружество „Неткредит“ ООД, гр. С. е признало исковата претенция на основание чл. 237, ал.1 от ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не са били представлявани от процесуални представители по закон или пълномощие.

Доказателствени искания не са били направени.

С молба от 21.04.2026г., преди съдебното заседание, пълномощникът на ответното дружество е поддържал направеното с отговора признание на иска.

В първото съдебно заседание съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания, след което делото е обявено за решаване.

С Решение №360/22.04.2026г. по гр.д.№496/2026г. на СлРС е уважен 2 изцяло предявения иск, като е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 544,43 евро, недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2026г. до окончателното плащане.

С Решението е присъдено адвокатско възнаграждение на адв. М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 246 евро с ДДС.

Препис от Решението е връчено на „Неткредит“ ООД, гр. С. на 04.05.2026г.

На 07.05.2026г. „Неткредит“ ООД е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се определи възнаграждение на пълномощника на ищеца в разумен, справедлив и пропорционален на реално осъществената защита размер.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №2816 от 08.07.2026г.

№496/2026г., СлРС е оставил молбата без уважение. по гр.д.

Определението е връчено на „Неткредит“ ООД на 20.07.2026г.

На 28.07.2026г. е подадена частна жалба против определението от 08.07.2026г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Претендираният и присъден от първонстанционния съд размер от 246 евро с ДДС действително е размер, определен съгласно критериите, заложени в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва да се отбележи, че той включва и 20% начислен ДДС. Този размер обаче, съпоставен с характера и размера на иска, съдът намира за несправедлив и несъответстващ на целта на приложимия нормативен акт. След въведените изменения с ДВ, бр.14/2025г., Наредба №1/2004г. определя вече критерии, по които се определя адвокатското възнаграждение при липса на писмен договор, както е в настоящия случай.

Тези критерии обаче са ориентировъчни и незадължителни за съда, определящ възнаграждението по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА. Съдът следва да се съобрази с 3 вида на иска, характера и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от пълномощника по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗАДв, съдът следва да определи разноските за адвокатско възнаграждение, като приложи чл. 36, а.3 и ал.4 от ЗАдв. Критериите по чл. 36, ал.3 от ЗАдв. са: фактическа и правна сложност; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защитата и съдействието, в т.ч. времето на извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В случая, поради липса на данни по последните два критерия, съдът прецени първите два – фактическата и правна сложност на спора и засегнатия интерес. Наред с тези критерии, съдът прецени и извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, като взе предвид факта, че ответното дружество с отговора на исковата молба е признало иска, поради което и други процесуални действия по делото, извън подаване на исковата молба, не са предприети. Пълномощникът на ищцата не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, в което с писмена молба ответникът е поддържал признанието на иска.

Според настоящия състав, отчитайки фактическата и правна сложност на спора и най-вече процесуалното поведение на ответника, признал иска с отговора на исковата молба, довело до отпадане на последващи доказателствени и процесуални действия от страна на пълномощника на ищцата, справедливото адвокатско възнаграждение на пълномощника й възлиза в размер от 200 евро с ДДС. Този размер не накърнява престижа на адвокатската професия, нито поставя под опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава независимостта на адвоката, осъществил правната помощ.

Поради това, молбата по чл.248 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи, като на адв. М. се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата за първата инстанция в размер на 200 евро с ДДС вместо присъденото такова от 246 евро с ДДС.

С оглед изложеното, обжалваното определение, с което е отказано изменение на решението в частта относно разноските, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд се произнесе по същество, като измени постановеното решение в частта относно разноските, като присъди на 4 адв. М. възнаграждение в размер от 200 евро с ДДС.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2816 от 08.07.2026г., постановено по гр.д.

№496/2026г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлена молбата на „Неткредит“ ООД, гр. С. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №360/22.04.2026г. по гр.д.№496/2026г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******* да заплати на адв. М. В. М. от АК – П., адрес на кантората: гр. *******, на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, сумата от 200,00 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното исково производство, вместо първоначално присъденото възнаграждение от 246,00 евро с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5