Решение № 85 от 03.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ненова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело № 20211100902574 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 30332/30.11.2021г. на „А.**“ ЕООД, чрез управителя на дружеството Г.С.Р., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В молбата се сочи, че дружеството е било създадено през 2014г., но към датата на подаване на молбата не осъществява търговска дейност, няма текущи сделки, от които да очаква приходи, и няма назначен персонал.

Дружеството е спряло плащанията и има публични задължения в размер на 132 919. 63 лева. То не разполага с активи и парични средства, поради което не може да покрива задълженията си към държавния бюджет. Дружеството е във фактическа неплатежоспособност и следва да се обяви в несъстоятелност.

Осъществени са предпоставките на разпоредбата на чл. 630, вр. чл. 608, ал. 2 и чл. 607а от ТЗ. Данните се потвърждават от баланса, изготвен към 2021г.

Поради невъзможността на дружеството да покрива своите задължения и липсата на оборотен финансов ресурс е прекратено осъществяването на 1 търговска дейност.

Основавайки се на изложените факти и обстоятелства, както и поради законовото изискване на чл. 626, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ с молбата се заявява неплатежоспособност на дружеството.

Тъй като дружеството не разполага с имущество, от което да се покриват разноските по несъстоятелността, следва да се приложи разпоредбата на чл. 632 от ТЗ, като се обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определи се началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на дружеството и да се обяви длъжникът в несъстоятелност, като се спре производството.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи и заявените за обявяване такива, намира за установено от фактическа страна следното:

„А.**“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Дружеството е било учредено и регистрирано през месец октомври 2014г. с предмет на дейност строителна и строително-ремонтна дейност, къртене и събаряне на желязо-бетон и всякакъв вид строителни съоръжения, почистване и извозване на отпадъци, изкопи и сондажи, вътрешна и външна търговска дейност, както и всяка друга търговска дейност, незабранена от закона.

Към настоящия момент дружеството има публични задължения.

Публичните парични задължения са в размер поне на 133 261. 23 лева, от които 111 805. 33 лева главница – данък върху доходите от трудови и приравнени правоотношения, ДОО, корпоративен данък от нефинансови предприятия, вноски за здравно осигуряване и вноски за универсален 2 пенсионен фонд, както и 21 455.90 лева лихви за забава. В този смисъл е постъпилата по делото справка вх. № 35136/23.12.2021г., издадена от Национална агенция за приходите, както и предходна справка към 29.11.2021г., представена от длъжника. Публичните задължения, съгласно справката, са с настъпили падежи от 25.04.2018г. Тези задължения са посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по делото.

За публичните задължения на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановление изх. № С 190022-0220096082/18.10.2019г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансовоикономическа експертиза публичните задължения на молителя са осчетоводени.

Вещото лице по делото е работило въз основа на изготвените от длъжника и представени по делото баланс и отчет за приходите и разходите към 31.12.2020г., съдържащи данни и за 2019г., както и междинен отчет и баланс към 31.10.2021г. От вещото лице е констатирано (което се потвърждава и от вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър по партидата на молителя), че дружеството не е обявявало годишни финансови отчети. Единствено за 2017г. е била подадена декларация по чл.

38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, съдържаща изявление, че през отчетната 2017г. дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Декларацията е била подадена за обявяване със заявление обр. Г2 вх.№ 20180308155627 и обявена на 30.09.2020г.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебната експертиза, съобразило размера на краткосрочните задължения по балансите за 2019г., 2020г. и 2021г., към 31.12.2020г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил 0.0000, което е било и към 31.10.2021г., както и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност за същите периоди са били съответно 0.0000, 0.0000 и 0.0000 (под норма).

Също съгласно заключението на вещото лице, при общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността 3 да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2020г. и към 31.10.2021г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил отрицателна величина. Отрицателен е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост. Дружеството е имало отрицателен финансов резултат и е било декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите. През 2020г. финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба.

Към 31.12.2019г., коефициентът на обща ликвидност на молителя е бил 1.0000. Дружеството е отчело 64 хил. лева на каса.

От 31.12.2020г. общата балансова стойност на всички активи на дружеството не е била достатъчна за покриване на задълженията на дружеството. Краткосрочните и дългосрочни задължения са били повече от краткотрайните и дълготрайни активи. В този смисъл също е заключението на вещото лице.

Не се установяват частни държавни вземания към молителя или такива по трудови правоотношения.

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очаквани други разноски.

По баланса към 31.10.2021г. не са отчетени като налични парични средства. Не се установяват ликвидни стоки в наличност.В този смисъл са поясненията на вещото лице, направени в открито съдебно заседание.

Същевременно дружеството не разполага с моторни превозни средства (така писмо изх. № 433200-128858/10.12.2021г. на МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“), както и липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 6432 от 16.12.2021г. на Служба по вписванията).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 18.01.2022г. за внасяне в седемдневен срок по сметка на Софийски градски съд в двуседмичен срок на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на 4 първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл.

634в от ТЗ на 18.01.2022г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Приложима е и презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ – преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност молителят не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години (2018г., 2019г., 2020г.), като за последния годишен финансов отчет срокът за обявяване и бил 30.09.2021г. (чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

5

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2020г.

След тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството към 31.12.2020г., коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за ликвидност, дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал, финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.

По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2020г. икономическото състояние на молителя е било трайно влошено – оттогава всички относими към финансовоикономическото му състояние показатели са под норма, което е и понастоящем. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2020г. от молителя са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., 6

Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.