Решение № 572 от 01.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Перник, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д. като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720100334 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Д. Л. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия в размер на 1838,62 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 469,12 лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 246,16 лева – разноски. Пояснява, че изпълнителният лист е издаден срещу Е.А.Л – съпруг, който е починал на ***** Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., в рамките на което е конституирана като страна след като изрично е заявено пред ЧСИ, че не се отказва от наследството, оставено от Е.А.Л. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано и и.д. № 326/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., но същото е унищожено след като изпълнителният лист е върнат на взискателя, върху които не е отбелязана дата на образуване и данни за извършване на действия по изпълнение водещи до прекъсване на давността, поради което вземането по процесния изпълнителен лист е било погасено по давност преди образуване на и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..

С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение поради погасяването по давност за 1/3та от сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник в качеството на наследник на Е.А.Л, а именно 612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 156,37 лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 82,05 лева – разноски.

1

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявените искове за процесуално недопустими, тъй като ищецът не е конституиран като длъжник по и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Твърди, че относно обстоятелството дали приема или се отказва о наследството на Е.А.Л е образувано ч.гр.д. № 679/2023 г. по описа на Районен съд Перник.

Моли съда да прекрати производството като недопустимо, както и да не присъжда разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното с писмена молба.

Ответникът не се представлява. Оспорва иска с депозирана по делото молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. Без правно значение е дали длъжникът ищец е конституиран като страна в изпълнителното производство. Установи се също, че този ищец изрично е приел наследството на соя наследодател, поради което субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и спрямо него по арг. чл. 429, ал. 2 ГПК.

Не е налице твърдяната недопустимост на настоящото производство. В Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

2

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу Е.А.Л, което е станало най - късно на 18.03.2013 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Л. Д.

Л. е наследник на Е.А.Л, който е починал на ***** като по правилото на ЗН, ищецът се легитимира като наследник на 1/3 от наследството, оставено от Е.А.Л.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

По делото единствено е представено служебно изисканото и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., но към датата на неговото образуване и възлагане на действия по изпълнение, погасителната давност за процесното вземане е била изтекла - 18.03.2018 г., поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 50,00 лева претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Същото съдът намира за неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Л. Д. Л., ЕГН ********** в качеството на наследник на Е.А.Л, починал на ***** за сумата от

612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от 15.10.2012 г. до окончателното плащане, сума в размер на 156,37 лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 82,05 лева – разноски, представляващи 1/3 от задължението, за което е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник срещу Е.А.Л поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на Л. Д. Л. сумата от 450,00 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4