Акт от 14.11.2022, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115 гр.Разград, 14 ноември 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА

КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН

МАРИНОВ при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 108 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХІІ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Гарант

1991“ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Раковски, обл. Разград против Решение № 164/12.08.2022 г., постановено по АНД № 338/2022 г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено оспореното Наказателно постановление (НП) № № 38-0000722/04.04.2022 г. на директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация" (РД „АА“) – Русе, с което за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000, 00 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Същите сочат, че на 01.02.2022 г. служители от РД "АА" – Русе извършили комплексна проверка на "Гарант 1991“ ЕООД.

При нея установили, че дружеството е лицензиран превозвач и осъществява обществен превоз на товари на територията на Република България. На 16.12.2021 г. превозвачът е допуснал да се извърши обществен превоз на товари с водач А. Х., който управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № ******** от категория N 3 по маршрут с. Опака – гр.

Разград. Посоченото лице не отговаряло на изискването за квалификация на водачите – не притежавало карта за квалификация на водача за съответната категория МПС. При тези данни е прието, че транспортното предприятие е извършило нарушение по чл. 7б, ал. 1 от ЗАП и срещу него е съставен АУАН № 316725/ 01.02.2022 г. Той е надлежно връчен на представител на дружеството и подписан без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказващият орган е възприел изцяло отразените констатации и въз основа на тях е издал процесното НП, с което при идентично фактическо описание и правна квалификация на нарушението на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАП. С решението си Разградският районен съд е потвърдил НП. Изложените от него съображения се споделят и от настоящата инстанция.

Както АУАН, така и НП са постановени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими белези, които го индивидуализират.

Както пред въззивния съд, така и в настоящето производство жалбоподателят твърди, че АУАН и НП са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в тях не е посочено еднозначно и точно мястото, където е извършено вмененото административно нарушение. Това оплакване се явява неоснователно. Безспорно задължението да се посочи мястото на извършване на нарушението е императивно изискване на закона (чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5