Решение № 3931 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3931 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100107969 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ.

Ищцата Б. В. твърди, че на 24.10.2018 г. в гр. София, е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „DaimlerChrysler E200“ с рег. № HA DA1969, който, движейки се по улицата в кръстовище, блъска ищцата, която пресича като пешеходец кръстовището на зелен сигнал на светофара. Твърди, че вследствие на процесното ПТП е получила телесни увреждания, подробно описани в исковата молба (счупване на десния глезен), като инцидентът и получените увреждания са се отразили негативно върху психическото състояние на ищцата и начина на живот. Ищцата твърди още, че към момента на ПТП за автомобила е сключена застраховка „гражданската отговорност“ при германски застраховател, чийто кореспондент за територията на България е уведомил ищцата, че сключената застраховка не е валидна и съответно е отказал да изплати обезщетение, т.е. оказало се е, че автомобилът е незастрахован. Поради това иска ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) да заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.09.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) оспорва иска. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по сочения от ищцата начин, както и да е причинено от водача на лекия автомобил. Оспорва твърдените от ищцата вреди да са в резултат от процесното събитие, а също така счита, че претендирания размер на обезщетението е завишен. Оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва за забава. Претендира разноски.

Съдът, като все предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП от 24.10.2018 г., на посочената дата е настъпило ПТП с участието на л. а. „DaimlerChrysler E200“ с рег. № HA DA1969 и ищцата Б. В. като пешеходец. Следва да се посочи, че единствените непосредствени данни относно начина, по който е настъпило процесното събитие, и за поведението на участниците в него се съдържат в показанията на свидетеля Д. А., тъй като с 1 оглед естеството на произшествието, от него не са останали видими следи (то не е запазено, както посочва вещото лице по автотехническата експертиза). Поради това липсват обективни данни от протокола за оглед на местопроизшествието, скицата и фотоалбума към него, които да послужат за изготвяне на категорично заключение от автотехническата експертиза, която е предоставила различни варианти за настъпване на събитието. От друга страна трябва да се съобрази, че свидетелят очевидец Д. А. е водачът на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП, при което неговите показания следва да бъдат преценени съгласно чл. 172 ГПК, като се съобрази обстоятелството, че при извод за наличие на вина от негова страна за настъпването на ПТП, той би могъл да носи наказателна отговорност.

Показанията на свидетеля Д. А. са вътрешно противоречиви. От една страна той заявява, че непосредствено преди настъпването на удара между управлявания от него автомобил и ищцата, която е пресичала улицата като пешеходец, автомобилът се е движел много бавно (без да уточнява конкретна скорост). От друга страна той посочва, че автомобилът вече е бил спрял при настъпването на удара. Свидетелят също така сочи, че е видял ищцата на тротоара, докато се е движел, като тя е тръгнала да пресича улицата, но след това заявява, че след като вече е бил спрял, той в последния момент я е забелязал до колата си, когато тя се е ударила в автомобила. Също така свидетелят посочва, че ПТП е настъпило на място, където има светофар, който е подавал червен сигнал за ищцата и зелен за ищеца (за автомобилите), а същевременно заявява, че автомобилът вече е излизал от кръстовището, т.е. почти е преминал през него, когато е настъпил ударът. Видно от снимките и схемата в заключението на автотехническата експертиза на мястото е налице пешеходен светофар и такъв за автомобили само преди кръстовището (както обичайно се поставят светофарните уредби), поради което не е възможно процесното ПТП да е настъпило едновременно на мястото, където се намира светофарът, и при излизане на автомобила от кръстовището.

При посочените съществени противоречия в показанията на свидетеля, както и доколкото тези показания не се потвърждават от други доказателства по делото, отчитайки заинтересоваността на свидетеля съгласно посоченото по-горе, не може да бъде възприета описаната от него обстановка, при която е настъпило процесното ПТП. Поради това не може да се възприеме и посоченото от свидетеля обстоятелство, че ищцата е пресичала на червен сигнал на светофара, а ищецът се е придвижвал на зелен сигнал. Неясно остава и поведението на ищцата, тъй като не може да се приеме, че тя е тичала, доколкото свидетелят твърди от една страна, че тя внезапно се е затичала през платното за движение, а от друга страна, че той вече е бил спрял така, че тя се е ударила странично, т.е. автомобилът е бил пред нея, което би попречило тя да се затича.

Обстоятелство, което може да бъде установено от свидетелските показания, е за това, че свидетелят като водач на лекия автомобил е забелязал ищцата на тротоара да говори по телефона си преди момента, в който тя е започнала да навлиза на платното за движение, когато е настъпил и ударът между ищцата и автомобила. Може също така да се приеме, че автомобилът се е движел с много ниска скорост, тъй като свидетелят посочва, че той почти е спирал. Така е възможно, макар и да няма точни данни по делото, скоростта на автомобила да е била дори под 20 км/ч, каквато скорост е приета като предположение в заключението на автотехническата експертиза.

Също така установените от медицинската документация по делото увреждания на ищцата – счупване на десния глезен, които са разгледани от медицинската експертиза, дават основание на вещото лице да приеме в заключението си, че травмите са причинени от блъскането на пешеходец от автомобил, а не от падане на пешеходеца до автомобила, каквато обстановка следва от показанията на свидетеля Д. А..

Следователно, по делото може да се приеме за установено, че преди настъпването на удара водачът на лекия автомобил е забелязал ищцата, която е стояла на тротоара до 2 платното за движение и е говорила по телефона си. Малко след това, ищцата е предприела пресичане на платното за движение, при което е била ударена от автомобила, което е довело до получената от нея травма. Следва да се съобрази също така, че ако автомобилът действително се е движел много бавно в този момент и вече е спирал, той вероятно се е движел с по-малко от приетата от вещото лице скорост от 20 км/ч (което е 5,56 м/с).

Възможно е автомобилът да се е движел с по-малко от 3 м/с (10,8 км/ч) или дори с по-малко от 2 м/с (7,2 км/ч), след като „вече е бил спрял“, както сочи свидетелят. При това положение, независимо дали ищцата е пресичала на зелен или на червен сигнал на светофара, водачът на автомобила е можел да предотврати настъпването на удара, т.е. да спре, дори и ищцата да се е движела със спокоен или с бърз ход, както е посочено в заключението на автотехническата експертиза.

След като водачът на автомобила е забелязал ищцата още на тротоара (а и няма причини да не я забележи с оглед на конкретната обстановка, както е посочено от заключението на автотехническата експертиза), той е бил длъжен да има готовност да намали и да спре, независимо от сигнала на светофара. Към момента на процесното ПТП ищцата е била на 13 години, т.е. тя е била дете, а съгласно чл. 117 ЗДвП при приближаване към място, където в близост до пътя се намират деца, водачът е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре. Както се посочи, движейки се с достатъчно ниска скорост, водачът на автомобилът е можел да избегне ударът, като спре, независимо дали ищцата внезапно е стъпила на пътното платно и на червен светофар – обстоятелства, които при това не се установяват по делото. Също така според чл. 116 ЗДвП водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и особено към децата, а в случая свидетелят Д.

А. не е проявил достатъчно внимание, след като е забелязал ищцата на тротоара, но след това заявява, че тя изведнъж се е появила до автомобила, т.е. не е проследил движението , макар и да е била в непосредствена близост до пътното платно, а и самият той е забелязал, че тя не внимава относно преминаващите автомобили (говорила е по телефона).

Поради това следва да се приеме, че процесното ПТП е причинено от поведението на водача на автомобила, който не е проявил необходимото внимание към ищцата като пешеходец дете (в нарушение на задълженията му по чл. 116 ЗДвП), нито е намалил достатъчно бързо скоростта и е спрял своевременно, след като е забелязал поведението на детето до пътя (в нарушение на чл. 117 ЗДвП). Следователно налице е противоправно поведение на водача на автомобила, което е и виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД), в резултат на което е причинено процесното ПТП, както и увреждания на ищцата (според заключението на медицинската експертиза). Поради това за ищцата е възникнало и правото да получи обезщетение за причинените вреди.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представените медицински документи, както и от показанията на свидетелката П. Б. (баба на ищцата) се установява, че в резултат от процесното ПТП ищцата е получила счупване на дясната глезенна става, което е наложило да бъде хоспитализирана, кракът да бъде обездвижен за период от 30 дни, а общото възстановяване на ищцата е продължило около 2,5 месеца. Действително в показанията си свидетелката П. Б. посочва по-дълги периоди – 45 дни за имобилизацията и 6 месеца за пълно възстановяване, но тези показания следва да бъдат преценени съобразно изискването на чл. 172 ГПК, поради което следва да се възприемат периодите, посочени в заключението на вещото лице. Свидетелката също така посочва, че ищцата не е искала да излиза от дома си, трябвало е да учи от вкъщи, като дори 5 години след инцидента продължава да се страхува от автомобили, което очертава негативните последици от процесното събитие за ищцата в психически аспект, както и с оглед на нормалния начин на живот.

Така при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се съобрази от една страна обстоятелството, че 3 получените увреждания не са тежки, като са наложили лечение, което е продължило през не особено дълъг период (до около 3 месеца). Същевременно обаче трябва да се отчете, че през това време движението на ищцата е било затруднено, а дори и след като е можела да се придвижва, тя е изпитвала затруднения да излиза, което може да се приеме, че има съществено негативно отражение върху начина на живот, а и върху емоционалното състояние на дете на 13 години. Отчитайки както липсата на трайни последици за ищцата от процесното събитие, така и стресът, който нормално преживява всеки човек, пострадал от ПТП, а също и по-продължителните последици за емоционалното състояние на ищцата (страх от автомобили), като се съобрази и момента на настъпване на процесното събитие през 2018 г. и възрастта на ищцата към този момент, а също и междувременно настъпилите инфлационни процеси, обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 21 514,13 лв. (11 000 евро).

Видно от посоченото в констативния протокол за ПТП, а това обстоятелство не се и оспорва от страните, процесното ПТП, настъпило на територията на България, е причинено от автомобил, който е регистриран в Германия, т.е. такъв, който пребивава в държава (Германия), която е част от системата „Зелена карта“, т.е. националното бюро членува в Съвета на бюрата. Не е спорно и че за автомобила към момента на ПТП няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е видно с оглед на представения по делото отговор на застрахователната претенция на ищцата от кореспондента на германския застраховател, за който е имало индикации, че е застраховал отговорността на водача – писмо от „Авус България“ ЕООД от 30.04.2019 г. Следователно налице е хипотезата на чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ – възникнало е ПТП, настъпило на територията на България, причинено от водач на МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, чието национално бюро е член на Съвета на бюрата, и това МПС не е застраховано. В този случай претенцията следва да бъде обработена и изплатена от ответника НББАЗ, поради което предявеният иск е основателен в посочения размер от 21 514,13 лв. (11 000 евро).