Решение № 16956 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16956 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110174295 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на А. Н. И., представлявана от адв. Д. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит №******* от 23.05.2023 г., сключен между страните е нищожен поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност в случаи на отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл. 5 от сключения между страните договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от “Multitude Bank” в полза на ответника е нищожна и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 118, 48 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2023 г. по реда на ЗПФУР между А. Н. И. в качеството и на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит No *******, по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 400 лв.

Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума в срок от 12 месеца, с лихва 3. 38%, равняваща се на 13, 52 лв. или общо сумата 413, 52 лв. В чл. 5 от сключения договор било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на дружеството ответник, но в самия договор за потребителски заем никъде не е предвидено какъв ще е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от 1 свързано на кредитора дружество. След като усвоил кредита заемателят установил, че освен заетата сума от 400 лв. са му начислени такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 118, 48 лв. Към датата на предявяване на иска ищецът е погасил изцяло задълженията си към ответника по сключения договор. Ищцата твърди, че не е подписвала договора нито с обикновен, нито с квалифициран подпис, не и е предоставян и екземпляр от същия. Твърди, че сключеният договор за заем е недеиствителен, тъи като не отговаря на законоустановените изисквания за форма, защото не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен ГПР, тъи като сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в него и потребителят не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, а деиствителният ГПР не бил посочен.Според ищцата сключеният договор за потребителски заем е недеиствителен, тъи като дължимите вноски за поръчителство не са посочени в него, нито в общите условия, нито е предвидено, че гаранцията е задължително условие за предоставяне на кредит. Според ищцата клаузата на чл. 5 от сключения договор за потребителски кредит е нищожна, нарушаваща разпоредбите на ЗПК и неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите. Иска се уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт Г., в които исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията за законосъобразност. Твърди, че кредитополучателят е могъл да обезпечи договора по различни начини, следователно и сключването на договор за поръчителство с Multitude Bank не е задължително условие при отпускане на кредита. Сочи, че уговорката за сключване на договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с оглед заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит.

Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от лице, различно от кредитодателя и не се включва в ГПР, тъи като не влиза в общия разход по кредита, доколкото се касае за услуга, предоставяна от трето лице и с незадължителен характер.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор №******* от 23.05.2023 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД в качеството му на кредитодател и А. Н. И. в качеството й на кредитополучател, по силата на които на кредитополучателя бил отпуснат заем в размер на 400 лв. Договорът не съдържа саморъчен подпис на потребителя, нито данни за електронен подпис. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49, 85 %. Сумата е следвало да бъде върната на една вноска, като общата сума подлежаща на връщане ведно с договорната лихва е в размер на 413, 52 лв. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от 2

Multitude Bank в полза на кредитодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима. Видно от представения договор за кредит, в него не се съдържа посочване, че за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя.

Не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че се дължи възнаграждение за гаранта.

По делото е приет като доказателство Договор за гаранция /поръчителство/ от 24.05.2023 г., сключен между Multitude Bank в качеството й на гарант и А. Н. И. в качеството й на клиент в него се съдържа уточнение, че е сключен във връзка с Договор за заем №******* от 23.05.2023 г. По силата на сключения договор гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията. Отбелязано е, че таксата за поръчител е 118, 48 лв.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.07.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че А. Н. И. е заплатила на „Фератум България“ ЕООД сумата от 118, 48 лв., която ответникът е отчел като такса за поръчителство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: главен за прогласяване на нищожност на Договор потребителски кредит № ******* от 23.05.2023г., евентуален: за прогласяване на клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 23.05.2023 г. за предоставяне на поръчителство, с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона и чл. 26, ал.

2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, съединени с частичен осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 118, 48 лв., представляващо платена без основание сума по нищожна клауза.

С молба от 10.06.2025 г. ищцата е поискала да бъде допуснато изменение в размер на предявения осъдителен иск, като същият да се счита за предявен за сумата от 118, 48 лв., която е и негов окончателен размер. Молбата е докладвана в открито съдебно заседание, но съдът е пропуснал да се произнесе по нея. Доколкото искането е валидно направено, не се дължи заплащане на допълнителна такса, съдът намира, че няма пречка да се произнесе по искането с настоящия акт по същество като едновременно допусне изменение на иска и се 3 произнесе по основателността на осъдителния иск. Това е така, защото се касае за една от формите на изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, която е чрез увеличаване на първоначално предявения размер с предявяване на допълнителен петитум относно такава част от спорното право, която не е била предявена с първоначалния иск. Изменението на иска е процесуално действие, което може да бъде предприето единствено от ищеца по делото и отправено до съда, като съдът няма право на преценка дали да допусне изменението на петитума. То винаги е допустимо, ако не се изменя основанието. В съдебната практика се е наложило разбирането, че по допустимостта на изменението на иска, съда се произнася с определение, с цел внасянето на яснота относно предмета и страните по делото. Същевременно обаче не съществува съмнение, че пропускът на съда да постанови определение не опорочава решението по изменения иск, ако са били налице предпоставките за изменение на иска. В този смисъл е и определение № 493/13.10.2016 г. по т. д. № 1484/2016 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което изрично е посочено, че правните последици на изменението на предявения иск чрез увеличаване на размера му настъпват с надлежното предявяване на частта от спорното право, която първоначално не е била заявена от ищеца с исковата молба, като за настъпването на тези последици не е необходимо произнасянето на сезирания първоинстанционен съд с нарочен акт /какъвто е необходим в хипотезата, при която исканото изменение не се допуска/, както и определение № 50489 от 10.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1510/2022 г., I т. о., ТК, с което не се допуска касационно обжалване по реда на чл.

288 ГПК по поставения правен въпрос. Следва да се отбележи, че в тази ситуация по никакъв начин не се влошава правото на защита на ответника, доколкото ищецът не навежда ново основание и не претендира друг способ за защита.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недеиствителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.

Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за плащане или същото е недеиствително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума.

Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за предоставяне на финансови 4 услуги от разстояние No ******* от 23.05.2023г., по силата на които на ищеца в качеството му на заемател бил предоставена от ответника в качеството на заемодател в заем сумата от 400 лв. Договорът по същество представлява договор за потербителски кредит, предвид съдържанието му за възникване на заемно правоотношение, сключен е при деиствието на Закона за потребителския кредит /ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална деиност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.