Решение № 15384 от 01.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15384 гр. С., 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110146102 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу С. В. Л. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 1651,83 лева за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане, 394,93 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 28.10.2024 г., 58,31 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане и 15,77 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. – 28.10.2024 г., за топлоснабден имот в гр. С., ул. „*“ № *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *4 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез особения представител, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага се, че липсват изравнителни сметки, като не е спазен законовият праг от 90% отопляем обем. Счита, че липсва валидно сключен договор с ФДР.

1

Счита, че липсва метрологична годност на СТИ. Излага, че разпределеното количество енергия не съответства с реално потребеното. Релевира възражение за погасяване на процесните суми по давност. Оспорва методиката за дялово разпределение като противоречаща на европейското право.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот ищецът е представил протокол от 01.03.1995 г. по гр. д. № 2070/1994 г. на СРС, с който се одобрява постигната спогодба, при която в дял на * е поставен апартамент в гр. С., ул. „*“ № *. От удостоверение за наследници на *, починал на 26.01.2012 г., се установява, че негови наследници са били * (съпруга) и С. В. Л. (дъщеря). От удостоверение за наследници на *, починала на 11.03.2020 г., се установява, че нейна единствена наследница е С. В. Л.. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № * за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.

2 сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 1662,47 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 58,35 лева. Според главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот има 4 броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане. ТЕ за БГВ се отчита по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота. Посочено е, че проверката на топломер № 4481722 за 2021 г. е направена 9 месеца след законовия срок. Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушение. От техническа гледна точка наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства", дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 11.11.2024 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 11.11.2021 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 11.11.2021 г. – 30.04.2023 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2021 г. – 10.11.2021 г. Така размерът на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 798,82 евро (1562,37 лева). Сумата за дялово разпределение, която се дължи от ответницата, определена на основание чл. 162 ГПК, е 28,19 евро (55,15 лева).

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска 3 национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в следния размер, определен на основание чл. 162 ГПК, е 190,98 евро (373,54 лева). Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, която се дължи от ответницата, определена на основание чл. 162 ГПК, е 7,62 евро (14,91 лева).

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в общ размер на 470,90 евро от общо направени разноски в размер на 43,37 евро (84,83 лева) – държавни такси в исковото и заповедното производства, 220 евро – депозит за експертиза, 204,51 евро – депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Ответницата е била представлявана от особен представител в производството и не е сторила разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу С. В. Л., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. В. Л. дължи на „*” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 798,82 евро (1562,37 лева), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 11.11.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 190,98 евро (373,54 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 4

28.10.2024 г., сумата 28,19 евро (55,15 лева) – сума за дялово разпределение за периода 11.11.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 7,62 евро (14,91 лева) – мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. – 28.10.2024 г., за топлоснабден имот в гр. С., ул. „*“ № *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *4 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 798,82 евро (1562,37 лева) до пълния претендиран размер от 1651,83 лева и за периода 01.05.2021 г. – 10.11.2021 г., над сумата от 190,98 евро (373,54 лева) до пълния претендиран размер от 394,93 лева, над сумата от 28,19 евро (55,15 лева) до пълния претендиран размер от 58,31 лева и за периода 01.09.2021 г. – 10.11.2021 г. и над сумата от 7,62 евро (14,91 лева) до пълния претендиран размер от 15,77 лева като погасени по давност.