Решение № 7563 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7563 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110107820 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „АПС ББ“ ЕООД твърди, че между „К“ ЕАД и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1141825/28.09.2018 г. като дистанционен договор по смисъла на ЗПФУР. Ответникът получил кредит в размер на 1 000 лева, платим на 8 месечни вноски с падеж до 30.06.2019 г., при фиксиран лихвен процент 41.24% и ГПР 50%. В подкрепа на твърденията си ищецът излага механизма за подаване на заявление, приемане на СЕФ, общи условия, както и електронното волеизявление чрез бутон „Декларирам“. Излага, че дори при неприемане на сключването по електронен път, договорът е действителен като реален договор по аргумент от чл. 240 ЗЗД. Ответникът не изпълнил задълженията си. На 28.09.2018 г. ответникът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „АТ“ ЕООД, а на същата дата бил сключен и договор за поръчителство между К и „АТ“ ЕООД, по силата на който поръчителят отговарял солидарно с длъжника. На 18.02.2021 г. К поканило АТ да заплати дължимото. На 23.02.2021 г. „АТ“ ЕООД изплатило на „К“ ЕАД следните суми: 1 000 лв. - главница; 160.72 лв. - договорна лихва и 223.34 лв. - законна лихва за забава. Поръчителят „АТ“ ЕООД уведомило ответника за извършеното плащане и за суброгацията по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, както и за възнаграждението по договора за поръчителство – 724.08 лв. и за начислено обезщетение за забава – 139.32 лв. На 02.03.2021 г. „АТ“ ЕООД прехвърлило вземането на ищеца „АПС ББ“ чрез Договор за цесия, като в приложението към договора е индивидуализирано и процесното вземане. Уведомяването на длъжника е извършено по електронен път. Ищецът се позовава на практиката, че уведомяването може да бъде извършено и от пълномощник. Твърди, че вземането към настоящия момент остава непогасено и е изискуемо. Посочва, че начисляването на законна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. е преустановено съгласно ЗМДВИП.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 1 000 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 1141825/28.09.2018 г., заедно със законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на 559, 29 лв. за период от 01.07.2019 г. до 09.04.2024 г.; 160, 72 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 28.09.2018 г. до 1

30.06.2019 г, както и лихва за забава върху главницата считано от 12.04.2024 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателно изплащане на вземанията, за които суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 16034/30.05.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 22293/2024 г., СРС, 175 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производства.

Ответникът Л. Н. З., чрез назначения му от съда особен представител адв. К. А. оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан. Не оспорва допустимостта на производството.

На първо място оспорва валидността на договора за потребителски кредит, като твърди, че няма доказателства за валидно електронно сключване, нито за реално предаване на сумата.

Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, поради: липса на ясно определен ГПР; несъответствие с изискванията на чл. 11 ЗПК; нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно лимита на ГПР; заобикаляне на закона чрез отделяне на възнаграждение за поръчителството извън ГПР. Оспорва и договора за предоставяне на поръчителство, като твърди: нищожност поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; че договорът е неравноправен по чл. 143 ЗЗП; че възнаграждението от 90.52 лв. месечно е необосновано високо и води до нееквивалентност на престациите и че структурата на правоотношението между „К“ и „АТ“ цели увеличаване на разходите по кредита извън законовия лимит. Твърди, че възнаграждението на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР и че умишлено е избягнато посочването му, което представлява заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК, а недействителността се пренася и върху договора за поръчителство. Оспорва твърдението, че цесията е породила действие – счита уведомяването за ненадлежно, особено ако е извършено чрез особен представител.

Ответникът прави възражение за погасителна давност, позовавайки се на изискуемостта от 30.06.2019 г. Оспорва начисляването на лихви, тъй като не бил уведомен за цесията и дължимостта. Иска изцяло отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 1141825 от 28.09.2018 г., сключен между „К“ ЕАД като кредитор и Л. Н. З. като кредитополучател. В договора са индивидуализирани страните с техните данни, посочено е, че кредитът се предоставя след одобряване на заявлението, уредени са усвояването и погасяването на кредита, препратено е към приложението с конкретните параметри, както и към Общите условия. Договорът съдържа и декларации на кредитополучателя, че е получил преддоговорната информация и е запознат с Общите условия. Конкретните договорки по договора за кредит се съдържат в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит потребителски кредит с условие с погасителен план; продукт – „Credissimo плюс“; размер на кредита – 1000,00 лв.; срок – 8 месеца; 8 погасителни вноски по 145,09 лв.; фиксиран годишен лихвен процент – 41,24%; годишен процент на разходите – 50,00%; общ размер на всички плащания – 1160,72 лв. Приложението съдържа и подробен погасителен план, от който се виждат датите на падежите и разпределението по главница и лихва за всяка от осемте вноски, като последната е с падеж 30.06.2019 г.

По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за предоставяне на кредити“ на „К“ ЕАД. От съдържанието им е видно, че те уреждат общия ред за кандидатстване за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, сключване на договор от разстояние, усвояване на кредита, погасяване, обезпечение, предсрочна изискуемост, забава, право на отказ, защита на личните данни и реда за комуникация между страните. В тях е посочено, че кандидатстването и сключването на договор за кредит могат да се извършат чрез средства за комуникация от разстояние, както и клаузите, които предвиждат дължимост на обезщетение за забава при просрочие.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „АТ“ ЕООД и ответника. В него се уреждат вътрешните отношения между длъжника и поръчителя. Установява се, че длъжникът е избрал обезпечаване на кредита чрез поръчителство от „АТ“ ЕООД; че поръчителят поема 2 задължение да встъпи в отношение с „К“ ЕАД и при поискване да изпълни изискуемите задължения на длъжника; че след плащане поръчителят придобива регресно вземане срещу длъжника за платените суми, законната лихва и разноските; както и че длъжникът дължи отделно възнаграждение на поръчителя. Посочено е, че обезпеченото задължение е именно процесният кредит от 1000,00 лв. с падеж 30.06.2019 г. и осем вноски. Отделно е определено възнаграждението на поръчителя – 90,52 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за поръчителство, сключен между „К“ ЕАД и „АТ“ ЕООД. С него „АТ“ поема солидарна отговорност пред „К“ за задълженията на длъжника по конкретния кредит.

Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. От него се установява преддоговорната информация, която кредиторът е предоставил: размер на кредита 1000,00 лв.; срок 8 месеца; вноски по 145,09 лв.; фиксиран годишен лихвен процент 41,24%; ГПР 50,00%; право на отказ в 14-дневен срок; последици при просрочие, включително дължимост на законна лихва за забава и разноски по събиране.

От приетата по делото разписка за извършено плащане/паричен превод чрез системата ePay.bg/EasyPay се установява, че на 28.09.2018 г. в 14:17 ч. „CREDISSIMO EAD“ е наредило паричен превод в полза на Л. Н. З.. Посочена е обща сума 1 004,84 лв., от която 1 000,00 лв. е преведената сума по кредита, а 4,84 лв. – такса. Разписката е с номер 2000000161452975.

Посочено е и основанието/описанието „Паричен превод към EasyPay: credissimo плюс“.

В приетата по делото счетоводна справк-/извлечение от системата на „АТ“ ЕООД за клиент Л. Н. З. по Договор № 1141825 към 18.03.2021 г. е индивидуализирано дружеството „АТ“ ЕООД и е изписано, че справката се отнася до договор № 1141825. Документът съдържа два счетоводни реда. По сметка 531006 „Вземания от клиенти по претенции К“ е осчетоводена сума 1 384,06 лв. с пояснение „Непогасена сума по договор за кредит“. По сметка 499001 „Разчет гаранция – кредити АТ“ е отразена същата сума 1 384,06 лв. с пояснение „Прехвърляне на суми по искане от Поръчител АТ“. Изрично е отбелязано, че сумите са прихванати по насрещни разчети между „АТ“ ЕООД и „К“ ЕАД.

По делото е приет Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., съставен на български и английски език. Страни по него са: „К“ ЕАД – цедент 1, „АТ“ ЕООД – цедент 2, и „АПС ББ“ ЕООД – цесионер. Документът съдържа подробни уводни изявления за страните и качеството им. Посочено е, че „К“ е финансова институция, отпускаща заеми, а „АТ“ е дружество, което извършва гаранционни сделки и придобива вземания, включително вземания, произтичащи от изпълнение на задълженията на длъжници по потребителски кредити и вземания за възнаграждение по договори за предоставяне на поръчителство. Посочено е и че „АПС ББ“ желае да придобие тези вземания. Неразделна част от договора са: Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания; Приложение № 2 – приемо-предавателен протокол; Приложение № 3 – пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците по чл. 99 ЗЗД; и Приложение № 4 – рамков договор за поръчителство между цедент 1 и цедент 2. Включени и две отделни пълномощни: едното от „К“ ЕАД, а другото от „АТ“ ЕООД, с които „АПС ББ“ ЕООД се упълномощава да уведоми от името на цедентите длъжниците по всички прехвърлени вземания за извършената цесия. И двете пълномощни са с нотариална заверка на подписите от 24.03.2021 г.

От приетата по делото заверена извадка от Приложение № 1 към Договора за цесия се установява, че процесното вземане е индивидуализирано с № 1368; отбелязано е „Yes“ по колоната за това, че поръчителят е суброгирал в правата на кредитора; посочен е Loan ID 1141825; идентифициран е длъжникът Л. Н. З. с ЕГН ********** и дата на раждане 27.05.1979 г.; посочена е дата на договора 28.09.2018 г. Видими са и размерите на съставните части на вземането към релевантния момент: 1 000,00 лв. остатък главница; 160,72 лв. остатък договорна лихва; 223,34 лв. остатък лихва за забава по кредита; 724,08 лв. остатък 3 възнаграждение за поръчителя; 139,32 лв. остатък лихва за забава върху възнаграждението на поръчителя; общо 2247,46 лв.; покупна цена 175,66 лв.

Ищецът е изпратил уведомление за цесия, адресирано до Л. Н. З.. В него е посочено, че по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г. „К“ ЕАД е прехвърлило на „АПС ББ“ ЕООД вземанията си по договор за кредит № 1141825 от 28.09.2018 г., заедно с начислените лихви, такси и разноски. В уведомлението са посочени банковата сметка, EasyPay код за плащане, телефон за контакт и данни относно обработването на лични данни.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

От съвкупната преценка на Договора за потребителски кредит и Общите условия, на Приложение № 1 и на разписката за усвоената сума се установява, че на 28.09.2018 г. ответникът е получил от „К“ ЕАД сумата 1000,00 лв. по Договор за потребителски кредит № 1141825, при уговорен срок на издължаване до 30.06.2019 г. и договорна възнаградителна лихва в размер 160,72 лв. за целия срок на кредита. Неоснователно се явява възражението на ответника, че липсват доказателства за сключен договор за потребителски кредит. Дори и да се спори относно начина на електронно сключване на договора, разписката доказва фактическото предоставяне на заемната сума именно на ответника, идентифициран с трите си имена и ЕГН. Така тя потвърждава реалното изпълнение от страна на кредитора и подкрепя извода, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение поне в частта относно получаването на сумата.