Определение № 282 от 06.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 327/2026
- Вид
- Определение № 282
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 ал.1, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 ал.1, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 ал.1, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Антония К. Роглева
Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20265001000327 по описа за 2026 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
С определение № 645/5.5.26 г., постановено по т.д. № 760/25 г. на Пловдивски окръжен съд, съдът ОТКАЗВА да възстанови срок за отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК по молба вх. № 9412 от 11.03.2026г., уточнена и конкретизирана с молба вх. № 10850 от 20.03.2026г., на ответника по делото „Български фуражен завод“ ООД ЕИК 208055303.
Частна жалба против горното определение е подадена от „Български фуражен завод“ ООД чрез процесуален представител адв. Т. Т.. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Иска се същото да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се уважи искането за възстановяване срока за отговор на исковата молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Строймонтаж 82“ ЕООД, в който същата се оспорва като неоснователна и се излагат аргументи в обратна насока за законосъобразност 1 и правилност на атакуваното определение. Иска се същото да бъде потвърдено.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел, че в случая е осъществено редовно връчване на исковата молба на 02.02.26 г., на вписания адрес на управление, чрез служител на ответното дружество - С.Б.К. като счетоводител, като посоченото длъжностно качество в разписката за връчване на съобщението кореспондира със служебно установеното от справка в ТР, че същото лице в качеството си на съставител на финансовия отчет е подало заявление обр. Г2 на 30.09.2025г. за обявяване на ГФО. Прието е, че така осъщественото връчване отговаря на изискванията на чл.50 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, респективно за ответника е започнал да тече срок за отговор на 02.02.2026 г. и същият е изтекъл към 16.02.2026 г.
Прието е, че молбата за възстановяване на срока за отговор е допустима, подадена на 11.03.26, г. в рамките на едноседмичния срок по смисъла на чл. 64, ал.3 от ГПК от връчване на призовката за първото по делото заседание, което е осъществено на 4.3.26 г., на която дата съдът е приел, че страната е узнала за пропускането на срока.
Против горните изводи не се излагат оплаквания от жалбоподателя, същите не се оспорват и от насрещната страна в подадения отговор на частната жалба, като същите са изцяло обосновани и законосъобразни.
Съгласно чл. 64, ал.2 от ГПК възстановяване на срок се допуска, ако страната докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая изтъкнатите твърдения от страната са за това, че последният престой в България на управителя на дружеството Д.Я. е бил в периода от 08.12.2025 г. до 16.12.2025 г., същият е напуснал страната на 16.12.25 г. /датата на подаване и на исковата молба/, т.е. не се е намирал в страната в периода, 2 когато е текъл срокът за отговор, а и след това. представени писмени доказателства.
За тези твърдения са
Първоинстанционният съд е приел, че така посочените обстоятелства не обуславят извод, че са налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, по смисъла на законовата норма на чл. 64, ал.2 от ГПК, предвид обстоятелствата, че дружеството има и втори управител, действащ заедно и поотделно с Я., както и че преди заминаването си от страната, на 11.12.25 г., управителят Я. е упълномощил лице, което да го представлява като управител на дружеството пред всички държавни органи и власти в страната /л 97 от първоинст.д./.
Този извод изцяло се споделя от въззивния състав на ПАС.
Дружеството има и втори управител Е.К., имащ правото да действа и отделно от управителя Я.. По отношение на втория управител не се излагат каквито и да било твърдения да е налице невъзможност за предприемане на съответните действия във връзка с осъществяване на правна защита по делото.
Освен това е налице и редовно упълномощено лице С.Н., което да представлява Я. като управител на ответното дружество, като упълномощаването е осъществено на дата 11.12.25 г. – това упълномощаване правилно е възприето от първоинстанционния съд като сочещо на подготовка за предстоящото заминаване от България, респ. подкрепящо извод, че не се касае за особено непредвидено обстоятелство. За упълномощеното лице също не се сочат каквито и да било обстоятелства, които да са съставлявали пречка за предприемане на необходимите действия за подаване на отговор на исковата молба.
В частната жалба се навеждат единствено съображения, че пълномощникът С.Н. не бил работник или служител на ответното дружество, не посещавал адреса на управление. Тези обстоятелства обаче не могат сами по себе си да обусловят извод, че пълномощникът нямал възможност да узнае за делото. В случая е налице редовно връчване на съобщението за подадената искова молба на счетоводителя на дружеството, който е имал задължение да го предаде на някой от управителите или на упълномощеното лице, като при съвременното ниво на комуникационни технологии това предаване е могло да 3 стане и по дистанционен начин.
Предвид посоченото се споделя крайният извод в обжалваното определение, че в случая не се доказва наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК, които да са станали пречка за страната да подаде своевременно отговор на исковата молба. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 645/5.5.26 г., постановено по т.д. № 760/25 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението e неокончателно и подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4