Определение № 1384 от 24.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1384 гр. София, 24.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002103440 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от М. С. Д. чрез процесуалния представител адвокат П. касационна жалба против въззивно решение № 420 от 8.05.2024г. по в.гр.д.№ 905/2023г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260004 от 23.02.2023г. по гр.д. № 150/2020г. на Районен съд Несебър и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ и чл.352, ал.1, т.7 КТ, като делото е върнато на РС Несебър за разглеждането му от друг състав от стадия на отстраняване на нередовности на исковата молба чрез конституиране на надлежния ответник.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

За да постанови акта си, въззивният съд е приел за установено, че предявеният от М. Д. иск срещу Община Несебър с правно основание чл.213, ал.2 КТ е срещу ненадлежен ответник.

Ищцата е работела на длъжността „клиничен лаборант“ в Курортна поликлиника С. б.. Тази поликлиника, като публично здравно заведение е била преобразувана в лечебно здравно заведение, което е еднолично търговско дружество с общинско имущество с наименование „Медицински център І –Несебър“. Понастоящем неговото наименование е „Медицински център

Д-р Д. П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление к.к.С. б. и едноличен собственик на капитала Община Несебър. В качеството си на правоприемник на работодателя на ищцата, надлежен ответник следва да е „Медицински център Д-р Д. П.“ 1

ЕООД. Доколкото надлежната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно и когато този порок е констатиран от въззивния съд, за да се обезпечи надлежното разглеждане и решаване на спора, следва постановеният акт да се обезсили и делото да се върне за конституиране на надлежната страна, с която спора да бъде разгледан.

Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.С какъв акт следва да се произнесе съдът в случай, че приеме недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника?

Счита, че е налице противоречие с ТР №104 от 7.09.1967г.по гр.д.№ 73/1967г.на ОСГК на ВС, 2. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на ангажираните по делото доказателства, съобразно установените по делото факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, като се произнесе по всички доводи и възражения на страните? Позовава се на многобройна практика по този въпрос, 3. Следва ли при иск с правно основание чл.213 КТ, когато се претендира обезщетение за период, обхващащ настъпило правоприемство при различни работодатели, да се привлекат като необходими и задължителни другари ответници, всички работодатели, при които е осъществено последователно правоприемството и въз основа на какво следва да се определи кой е надлежения пасивно легитимиран ответник?, 4. Какъв е начинът за определяне на пасивно легитимираната страна в процеса и следва да се съобразяват твърденията за това на ищеца в исковата молба? и 5.

Може ли освен работодателят, по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, като надлежен пасивно легитимиран ответник да се конституира и принципала /в случая Община Несебър/?

Касаторът се позовава и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с твърдение за нарушение на т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г. поради неконституирането на принципала

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Община Несебър, представлявана от кмета Д.,чрез процесуалния представител юрисконсулт В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото част от поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за надлежно общо основание за допустимост, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а за всички не е налице никое от посочените специални основания за допустимост.

Съгласно т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – поставеният от касатора материално правен или процесуално правен въпрос следва „да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“. В случая, въпроси с №№ 1 и 2 не са от значение за изхода на спора, защото не биха променили изхода му. Актуалното разрешение на първия поставен въпрос е дадено с изложените мотиви в т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС и то е идентично с изложеното от въззивния съд: „Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и 2 петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие“. Обезсилването на решението на първоинстанционният съд е с решение.

В т.5 ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС се съдържа и отговора на втория поставен от касатора въпрос: „ Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото“ /и да се произнесе по съществото на спора, обсъждайки доказателствата и обсъждайки доводите и възраженията на страните/, тъй като „процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими“. Освен това, евентуалното му произнасяне, би довело до недопустимо ограничаване на защитата на новоконституираната страна, която би била лишена от една инстанция.

Третият и четвъртият, поставени от касатора въпроси са идентични. Процесуалната легитимация произтича от материалноправната легитимация. В исковият процес следва да вземат участие субектите на спорното правоотношение. В случая, работодател на ищцата е било публично здравно заведение за извънболнична помощ. На основание чл.102 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, то е преобразувано – със заповед на министъра на здравеопазването от 23.11.1999г.в лечебно заведение - еднолично търговско дружество.

Съгласно чл.102, ал.2 ЗЛЗ – след преобразуването съществуващите трудови правоотношения са се уредили по чл.123 КТ, т.е. независимо от настъпилата промяна в работодателя, трудовото правоотношение с работника или служителя не е прекратено. Съгласно чл.123, ал.4 КТ, при промяна на правно-организационната форма - за задълженията към, както и за претенциите на - работника или служителя, възникнали преди промяната отговорността е на работодателят приобретател. Отговорността се прехвърля автоматично, по силата на закона.

Отговорът на петият, поставен от касатора въпрос се съдържа в закона, доколкото съгласно чл.213 КТ - обезщетението на работника или служителя, при незаконно му недопускане на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение е на работодателят и виновните длъжностни лица.

Не е налице и специалното основание по чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика - терминът „очевидна“ от основанието „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок. Той следва да е квалифициран, т.е. особено тежък. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че да може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата 3 на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“, а в конкретния случай, съобразно гореизложените мотиви на въззивния съд - подобни изводи не могат да бъдат изведени. /За пълнота на изложението следва да се посочи, че т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г., на която се позовава касатора е във връзка с изменението на ГПК в сила от 1.09.1983г. и е ирелевантна за настоящия спор/.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 420 от 8.05.2024г. по в.гр.д.№ 905/2023г. на Бургаски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4