Разпореждане № 2987 от 14.07.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2987 гр. Разград, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. Т.А, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА Т.А като разгледа докладваното от ИВАНА Т.А Частно гражданско дело № 20263330101481 по описа за 2026 година

Постъпило е заявление от ЕОС МАТРИКС ЕАД, ЕИК 208597211, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по отношение на длъжника В. К. Т., ЕГН **********, адрес:

**********, за заплащане на: главница 970 евро главница по рамков договор от 30.09.2006г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между длъжника и Транскарт Файненшъл Сървисис АД, ЕИК: 131397565, ведно със законната лихва, начислявана от депозиране на заявлението /07.07.2026 г./ и разноски по делото.

От заявлението и приложените документи към него съдът констатира, че вземането произтича от рамков договор от 30.09.2006г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, сключен между Транскарт Файненшъл Сървисис АД, ЕИК:

131397565 и В. К. Т., прехвърлено от страна на кредитора по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 14.04.2025 г. в полза ЕОС МАТРИКС ЕАД, 208597211, като се твърди, че длъжникът е уведомен за това обстоятелство.

Съгласно представените анекси, кредитния лимит е увеличен на 2000 лв., като се усвоява чрез платежен инструмент - кредитна карта Транскарт Класик. Договорът е сключен за неопределен срок при месечен лихвен процент по заема 1,5 %.

Във връзка със извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави с Разпореждане № 2863 / 08.07.2026 г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да предостави информация за извършените с предоставената от картодателя платежна карта Транскарт трансакции и усвоени от длъжника суми, както и за извършените от него плащания - по дата, размер и за погасяване на какви вземания са послужили /под формата на извлечения/, а ако са усвоени суми над договорения кредитен лимит от 2000 лв. – да се предоставят сключени анекси за същите, както и да предостави информация относно основанието на претендираното вземане за "главница", какви компоненти са включени /договорна лихва, такси, застраховки, неустойки, наказателна лихва и т.н./.

С Молба вх. № 8747/14.07.2026г. заявителят е уточненил, че при прехвърляне на вземанията по договора за кредит първоначалният кредитор и цедент - „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД, не е предоставил конкретна и подробна информация съгласно това, което е изискал съдът. Заявил е, че се претендира единствено чистата главница по процесния договор за кредит, без да включва прехвърлените от страна на цедента договорна лихва в размер на 1 018 € и такси в размер на 955 €.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, 1 ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира, че липсата на информация за извършените с предоставената от картодателя платежна карта Транскарт трансакции и усвоени от длъжника суми, препятства съда да прецени начина на формиране на претенцията „главница“, както и какви компоненти са включени в същата.

Липсата на информация за извършените от потребителя плащания - по дата, размер и за погасяване на какви вземания са послужили води до невъзможност да се изчисли „чистата стойност“ на кредита, доколкото заявителят твърди, че претендира единствено нея. От съществуващата разлика между кредитния лимит и претендираната сума, се извежда заключението, че или кредитополучателят не е усвоил изцяло кредитния лимит, или има извършвани погасявания.

Не са представени и всички приложения към процесния договор - за същия са приложими Общи условия /чл.7, б. „е“ и раздел VII от договора/, в разрез с разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК.

Отделно, при анализ на представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Предвидени са „напомнителна такса за просрочие“, която не е индивидуализирана по размер в представения договор, липсва информация за ГПР и начина на формирането му. Не е разписан и общия разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, с което е нарушена разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК.

Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно заемната сума, уговорена между страните, извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата. Тези данни не са предоставени от заявителя, въпреки дадените указания в тази насока.

Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на ЕОС МАТРИКС ЕАД, ЕИК 208597211 за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу В. К. Т., ЕГН **********, адрес: **********, за заплащане на: главница 970 евро главница по рамков договор от 30.09.2006г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между длъжника и Транскарт Файненшъл Сървисис АД, ЕИК:

131397565, ведно със законната лихва от 07.07.2026 г. в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е налице обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3