Определение № 143 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500006 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 73508/05.10.2023г. от С. Я. Д. ЕГН **********, чрез адв. И. В., против определение № 11239/20.09.2023г. по гр.д. № 4592/2023г. на 48-ми състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров“, № 11, действаща чрез управителя „Занекс Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201169770, сумата от 750.00лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, присъдени в намален размер по реда на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 248 от ГПК.

Смята, че не е следвало ВРС да присъди разноски, т.к. не е било направено искане за това с отговора на исковата молба, нито е бил представен тогава списък на разноските, нито договор за правна защита и съдействие. Едва след като страната се е запознала с прекратителното определение е представен договор за правна защита и съдействие, явно създаден с оглед нуждите на настоящото производство.

В условията на евентуалност, с оглед изявлението, че в случай, че бъде уважено искането на ответника, както е посочено, въпреки, че е изписано „алтернативност“, иска да бъде взето предвид направеното възражение за прекомерност. Определеният от съда размер не отговаря на размера в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски се полагат на ответната страна, но доколкото към датата на прекратяване на производството не са представени доказателства за техния размер, смята ,че не следва да бъдат присъждани.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна – ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров“, № 11, представлявана от управителя „Занекс Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201169770, чрез адв. И. А. депозира отговор, с който оспорва подадената частна жалба.

1

Излага съображения за нейна неоснователност и моли за потвърждаване на акта на ВРС. На ответника се дължат разноски, в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Разходите са сторени след получаване на препис от исковата молба и преди ответникът да е бил уведомен за прекратяване на производството, позовавайки се на приетото с определение № 142/24.03.2016г. по ч.гр.д. № 449/2016г. на ВКС-Четвърто ГО. При висящо производство до прекратяването му, договореното адвокатско възнаграждение е било платено изцяло.

Съставът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Същата е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата за случая нормативна регламентация, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба вх. № 27486/11.04.2023г. от С. Я. Д. ЕГН **********, чрез адв. И. В., против ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров“, № 11, представлявана от управителя „Занекс Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201169770, с която е предявен иск с правно осн. чл. 40 от ЗУЕС, за отмяна на решение на ОС на ЕС, взето на 16.02.2023г. относно това, собствениците на гаражи, които не са собственици на апартаменти в сградата, да плащат по 10.00лв. текущи разходи за бариерата и паркинга, както и за това, собствениците на обекти, в които се упражнява професия или се извършва дейност, свързана с достъп на външни лица, да заплащат текущи разходи в петкратен размер, като незаконосъобразно. Поискано е присъждане на разноски.

В писмен отговор ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров“, № 11, представлявана от управителя „Занекс Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201169770, чрез адв. И. А. изказва становище за недопустимост на иска, понеже е пропуснат срока по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, изтекъл на 22.03.2023г., а исковата молба е депозирана чак на 11.04.2023г. В условията на евентуалност страната е изказала становище и по неоснователността на исковата претенция. Моли съда да бъде прекратено производството, като недопустимо, евентуално да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна. Иска се присъждане на сторените по делото разноски. Към писмения отговор е приложено пълномощно в полза на адв. И. А..

С определение № 8861/21.07.2023г. е върната исковата молба вх. № 27486/11.04.2023г. от С. Я. Д. ЕГН **********, чрез адв. И. В., против ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров“, № 11, представлявана от управителя „Занекс Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201169770, с която е предявен иск с правно осн. чл. 40 от ЗУЕС, за отмяна на решение на ОС на ЕС, взето на 16.02.2023г., на осн. чл. 130 от ГПК и производството по гр.д. № 4592/2023г. на ВРС е прекратено. Съобщението за постановеното определение е връчено на ЕС на 04.08.2023г., видно от разписката към съобщението на л. 46 от първоинстанционното дело.

С молба № 58562/04.08.2023г. ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров“, № 11, представлявана от управителя „Занекс Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201169770, чрез адв.

И. А. е поискала допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски, на осн. чл. 248 от ГПК, представяйки договор за правна защита и съдействие от 30.06.2023г. за договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000.00лв.

В писмен отговор № 59576/09.08.2023г. С. Я. Д. ЕГН **********, чрез адв. И. В. възразява срещу основтелността на молбата, намирайки я неоснователна. С писмения отговор не е направено искане за присъждане на разноски и договор за правна защита и съдействие е представен едва след прекратяване на производството по делото. Освен това 2 заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Съдът е постановил обжалвания акт.

При тези данни, по същество съдът намира следното:

По правилата на чл. 78 от ГПК страните имат право да им бъдат възстановени направените разноски и такси по делото, когато същите бъдат доказани. Правото е предоставено и на ответника, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. За да се произнесе по въпроса за разноските съдът трябва да е надлежно сезиран с искане за тяхното присъждане, направено до края на устните състезания в съответната инстанция, с представяне на доказателства за извършването им в същия срок.

Видно и противно на наведените от ищцовата страна твърдения, ответната ЕС, чрез процесуалния си представител е поискала присъждане на сторените разноски още с отговора на исковата молба, като са представени доказателства за представителната власт на адв. И.

А.-надлежно подписано пълномощно. Към момента не е представен договор за правна защита и съдействие и изобщо доказателства за вида и размера на направените разноски.

Очевидно, бъде ли прекратено производството в з.з., преди съобщаване на страните, не може да се очаква да бъдат представени списък и доказателства за направените разноски непременно до прекратяването. Щом това страната може да направи чак до приключване на устните състезания по делото в общия случай и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, т.е. в едноседмичния срок за обжалване, то в тези срокове може да отправи до съда искането си за присъждане на разноски и представи доказателствата си за тях в случай на прекратено в з.з. производство. В този смисъл е приетото в цитираните от ВРС в обжалваното определение актове на ВКС, представляващи трайно установена практика по казуса и посоченото в отговора на частната жалба определение на ВКС, което настоящият състав споделя. Видно, договорът за правна защита и съдействие е сключен от представляващия ЕС и адв. И. А. на 30.06.2023г., или доста преди производството по делото да бъде прекратено от съда на 21.07.2023г. От една страна не се установява договорът за правна защита и съдействие да е антидатиран или създаден специално за нуждите на производството, а от друга, обичайно преди да предприеме каквито и да било процесуални действия по делото, адвокатът бива упълномощен от страната, когато се заплаща договореното при упълномощаването възнаграждение. Пълномощното е подписано на 29.06.2023г., а договорът за правна защита и съдействие е сключен на 30.06.2023г. и след заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 1000.00лв., както е удостоверено, когато адвокатът е подал писмения отговор на исковата молба № 49578/30.06.2023г. Вярно, че не е представен списък по чл. 80 от ГПК, но това не се отразява на възможността страната да иска изменение на съдебния акт, чрез допълване в частта за разноските.

Правилно първоинстанционният съд е уважил молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК, допълвайки прекратителното си определение, като с обжалваното такова е присъдил на ответната ЕС, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК сторените разноски-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750.00лв..

Не е прекомерно присъденото адвокатско възнаграждение, определено на минимума, съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1000.00лв., намалено от съда, според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от същата наредба до размера на 750.00лв.

Жалбата е неоснователна. Обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11239/20.09.2023г. по гр.д. № 4592/2023г. на 48ми състав на ВРС, с което С. Я. Д. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул.

„М.Луиза“, № 26, ет. 2, офис № 21, чрез адв. И. В. е осъдена да заплати на ЕС с адрес гр.

Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров“, № 11, действаща чрез управителя „Занекс Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201169770, представлявано от Зорница Тодорова Стоянова, сумата от 750.00лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, присъдени в намален размер по реда на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4