Решение № 598 от 09.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100601043 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба на подс. З. С. В., подадена чрез неговия защитник адв.

М. С. - САК, срещу присъда от 02.11.2023 г. по н. ч. х. д. № 14662/2020 год. на Софийски районен съд, НК, 136-ти с–в, с която З. С. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

С присъдата съдът е уважил, предявеният по реда на чл. 45 ЗЗД граждански иск в размер от 2000 лева за причинени на тъжителя неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деянието 15.05.2020 г до окончателното плащане на сумата, като до пълния размер от 4000 лв., искът е бил отхвърлен като неоснователен.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, за които е осъдил подсъдимия да заплати съответно в полза на бюджета на съда и в полза на частния тъжител, както и за държавна такса върху уважената част от иска.

В подадената до съда жалба се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, както и че е постановена при допуснати 1 съществени процесуални нарушения. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства. Отправя се молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна, като приеме, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана и да отхвърли в цялост предявения граждански иск.

В дадения ход по същество защитникът адв. С. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. В. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Пледира, че първоинстанционният съд в мотивите си необосновано не е кредитирал показанията на свидетелите очевидци И.Н. и Н.К., а е изградил вътрешното си убеждение единствено въз основа на показанията на роднините на пострадалия, които се явяват заинтересовани от изхода на делото и на показанията на св. П., който е депозирал противоречиви твърдения относно възникването на спора и неговото развитие. Развива доводи, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, защитавайки се от непосредствено нападение от страна на частния тъжител, който пръв е нападнал В. с нож.

Повереникът на частния тъжител – адв. Б. моли въззивният съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна.

Пледира, че районният съд е извършил прецизен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, като мотивирано е посочил кои гласни доказателствени средства е кредитирал и кои не, съпоставяйки същите с писмените доказателства по делото.

Твърди, че показанията на св. П. са логични, непротиворечиви и безпристрастни.

Намира твърденията на защитата, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана за недоказани в хода на съдебното следствие. Акцентира върху напредналата възраст на пострадалия и здравословното му състояние.

В правото си на лична защита и последна дума подс. В. твърди, че не е нападал тъжителя, а единствено се е отбранявал срещу негови неправомерни действия, изразяващи се в нападение с нож. Сочи, че само е отбил ръката на тъжителя, в която е държал ножа, при което той се е самонаранил. Излага данни за влошените междусъседски взаимоотношения между тях и техните родственици. Отправя молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите 2 усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което намира за установена сходна фактическа обстановка:

Подсъдимият З. С. В. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работещ, неосъждан, с постоянен адрес: гр.

София, кв. „Горубляне“, ул. „********, с ЕГН **********.

Подс. З. В. заедно със семейството си живеел в съседство с частния тъжител Г.

Б. и неговите роднини – дъщеря му К.К., сина му С. С. и неговата съпруга.

Взаимоотношенията между съседите били влошени с дългогодишна давност, често между тях възниквали конфликтни ситуации по различени поводи.

На 15.05.2020 г., след 11:00 часа, в гр. София, кв. „Горубляне“, на ул.

„Пионерска“, пред домовете на подсъдимия и тъжителя, възникнал пореден конфликт между съседите. Причина за напрежението станали извършваните от подсъдимия В. строително-ремонтни дейности по оградата, разделяща дворовете на страните и опасенията на семейството на тъжителя, че с тези действия подсъдимият навлизал в техния имот. Дъщерята на тъжителя – свидетелката К.К. направила забележка на подсъдимия да не навлиза в техния имот, при което между тях възникнал словесен спор, придружен с обидни думи от двете страни, който бързо ескалирал и прераснал във физически сблъсък. В хода на конфликта подсъдимият В. ударил с ръка свидетелката К. в областта на главата. На помощ на свидетелката се притекъл нейният баща – частният тъжител Г. Б., който по това време се намирал в двора на къщата си и непосредствено възприел действията на подсъдимия спрямо дъщеря му. Намесата на тъжителя била възприета от подсъдимия като нападение срещу него, поради което реагирал незабавно, нанасяйки удари с ръце на Б. в областта на лицето. След това подсъдимият взел метална тръба, която намерил в близост, и нанесъл с нея няколко удара на тъжителя в областта на гърба. Б. направил опит да се защити, но безуспешно, като към момента на нападението бил на 75-годишна възраст, физически по-слаб и неравностоен на подсъдимия В..

Същевременно скандалът бил наблюдаван от св. С. С. (син на тъжителя) през прозореца на къщата му, на разстояние 4-5 метра. След като видял физическото нападение на подсъдимия спрямо сестра му и баща му, същият подал веднага сигнал за случилото се на телефон 112. Междусъседският конфликт бил наблюдаван и от св.

Г. П., който се озовал случайно на местопроизшествието. Колата на свидетеля се повредила и същият спрял на няколко метра от имотите на тъжителя и подсъдимия, откъдето възприел пряко случилото се между тях.

3

След като конфликтът бил преустановен, подс. В. се прибрал в дома си, където го очаквали работещи по комина на къщата му майстори – свидетелите Н.К. и И.Н..

Подсъдимият, взел с личния си автомобил свидетелите и напуснали дома му. При пристигането на полицейския екип, отзовал се на сигнала на св. С., подсъдимият бил отпътувал от местопроизшествието.

Тъжителят кървял и изпитвал силни болки в областта на главата и гърба.

Непосредствено след инцидента, пострадалият бил придружен от дъщеря му до кабинет по съдебна медицина при Медицински университет – София, където бил освидетелстван от съдебен лекар, за което по делото са приложени писмени доказателства.

От заключението на СМЕ се установява, че частният тъжител Г. Б. е получил следните увреждания: косо ориентирана, цепковидна рана, с морфологични елементи на разкъсно-контузна, с дължина 1,5-2 см на около 2,5 см, встрани от външния ъгъл на лявото око, травматичен оток около раната, двойно лентовидно кръвонасядане в горната част на лявата лопаткова област, с общи размери около 3,5/12 см, със зачервяване на епидермиса в по-светлата разделяща зона. Причинените травми са предизвикали значителна болка в засегнатите области - спонтанна при докосване и движение, като принудително са ограничили двигателната активност на пострадалия.

Вещото лице е посочило, че телесните увреждания са реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето без опасност за живота.

По отношение на механизма на възникване на травмите на частния тъжител, вещото лице е посочило, че раната на външната част на лявата орбита се дължи на ударно или притискащо въздействие на твърд, тъп предмет, притежаващ в контактуващата си повърхност добре оформен ограничен, продълговат, изпъкнал детайл. Според експертното становище тази рана най-вероятно е причинена чрез удар в орбиталната област, при който меките тъкани се притискат и разкъсват между удрящата повърхност и подлежащия ръб на орбитата. Вещото лице е посочило още, че вариант, при който собствена ръка, държаща нож е ударена (отблъсната) с цел защита и тази ръка е нанесла достатъчно силен удар с ръбестата част от ножа във външната лява орбитална зона, така че да образува установената рана, е възможен, но по-трудно осъществим на практика. По отношение на увреждането в областта на лявата лопатка, вещото лице е посочило, че същото се дължи на ударно въздействие на предмет с равномерна, продълговата и тясна контактуваща повърхност, осъществена с немалка кинетична сила, каквито характеристики притежава тръбата, била тя метална или картонена.

Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събрания в хода на първоинстанционното съдебно следствие 4 доказателствен материал: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: К. Г.а К. (л. 38-39 от с. д.), Г. Д. П. (л. 94-95 от с. д.), И.Х.Н. (л. 96-97 от с. д.), Н.Т.К. (л. 97-98 с.д.); М.Н.И. (л. 98 гръб - 99 от с. д.), С. Г. С. (л. 107-108 от с. д.), обясненията на подс. З. С. В. (л. 130 с. д.); писмени доказателства и доказателствени средства: копие на съдебномедицинско удостоверение № 158.05/2020 г. по отношение на Г. Б. (л. 8 от с. д.), копие на съдебномедицинско удостоверение № 157.05/2020 г. по отношение на св. К. К., характеристична справка за подсъдимия от 07 РУ – СДВР (л.

33 от с.д.), копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.07.2020 г. на прокурор при СРП, постановено по пр.пр. № 26783/2020 г. по описа на СРП (л. 51-87 от с. д.), справка за съдимост на подс. З. В. (л. 124 от с. д.), експертни способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 88-92 от с. д.).

Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички събрани доказателствени материали, без някои от тях да са били необосновано подценени или игнорирани за сметка на други. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.

3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика и в мотивите на присъдата решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнено и категорично датата, времето и мястото на процесните събития, участието на подсъдимия В. и на частния тъжител Б. в тях. По делото безспорно се установява и обстоятелството, че между подсъдимия и частния тъжител съществува дългогодишен конфликт, както и между членовете на техните семействата.