Решение № 260459 от 02.07.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5243/2020
- Вид
- Решение № 260459
- Подписан
- 02.07.2021
- В сила
- 15.01.2022
- Състав
- АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11,ал.1,т. 9,9а и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11,ал.1,т. 9,9а и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11,ал.1,т. 9,9а и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5,ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ гр. Плевен, 02.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5243 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.Д.
” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от изпълнителните директори *** и ***срещу П.Т.Н. с ЕГН: **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на обща сума в размер на 10
358.30 лева, от които: главница от 5 924.83 лева; сума от 3 799.90 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2015 г. до датата на настъпване на изискуемостта- 31.03.2020 г; сума от 450.95 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 02.06.2015 г. до 31.03.2020 г.; сума от 113.56 лева, представляващи обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост от 01.04.2020 г. до 08.06.2020 г.; сума от 21,06 лева за застраховка „Живот“ и дължими такси от 48,00 лева, заплатени на ЧСИ за връчване на покана до длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК , поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че „Експресбанк“ АД /с предходно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ е предоставила на ответника потребителски кредит по силата на Договор за кредит експресо
- смарт/карта №402759 от 30.03.2015 г. в размер на 6 000 лв., изцяло усвоен по сметка №**********. Излага се, че срокът на договора е до 01.04.2020г, като падежното число по кредита е всяко 01 число на месеца. Сочи се, че договорът е обезпечен с поръчителството на ***. Твърди се, че при погасяването на кредита, са допуснати нередовности в плащанията на вноските му, но въпреки това същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Излага се, че забавата е налице по отношение на дължимите вноски от м. юни 2015 г. Твърди се, че кредитът е станал изискуем с настъпване на крайната падежна дата - 01.04.2020г. Сочи се, че върху неплатените вноски е начислено обезщетение за забава съгласно т. 9 от Част I на договора за кредит в размер на 450,95 лв. Претендира се присъждането на разноски, както за настоящето така и за заповедното производство.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски. Моли съда, ако счете, че възражението на ответника за изтекла давност е основателно да постанови решение съобразно заключението на допуснатата ССЕ.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва процесния договор, като несъответстващ на разпоредбата на чл. 5,ал.4 ЗПК, тъй като липсва стандартен формуляр по смисъла на чл. 5,ал.2 ЗПК. Твърди, че процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК не отговаря на изискванията на чл. 10,ал.1 ЗПК, чл. 11,ал.1,т. 9,9а и т. 10 ЗПК. Счита, че ако ищецът проведе успешно пълно и главно доказване на твърдените от него факти то ще се дължи само чистата стойност по кредита съобразно чл. 23 ЗПК, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Навежда доводи, че сключеният договор не отговаря на изискванията на чл.10,ал1 от ЗПК, тъй като липсва описани по ясен и разбираем начин на елементи от същия. Излага, че макар че в разпоредбата на чл. 4,ал.2 от договора се сочи, че лихвения процент се променя по взаимно съгласие на страните, в чл. 23, регламентиращ общи разход по кредита, се предвиждало възможност на кредитора едностранно да променя лихвения процент по част 1,т. 8, като в случая липсва яснота на каква база се определя годишна инфлация. Поради изложеното счита, че клаузите за лихвата са нищожни, поради неравноправност на същата.
Твърди, че търсените от ищеца суми не съответстват на действително дължимите от ответника. Излага, че видно от приложен към исковата молба покана до кредитополучателя и поръчителя изх. № 5У263-07/17.01.2019 г. към 14.01.2019 г. задължението им към праводателя на ищеца е посочено в общ размер 4 437,99 лв., в това число главница 3987.04 лева и 450,95 лв.-неплатени лихви. Сочи, че по приложено извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК"АД към 09.06.2020 г. посочената дължима главница е в размер 5 924,83 лева, към която са добавени лихви и обезщетения, каквито счита, че не фигурират в поканата за доброволно изпълнение от 17.01.2019 г. Твърди, че в договора за кредит липсват клаузи за увеличаване размера на дължимата по кредита главница, евентуално за конкретни параметри и приложима методология.
Счита, че вземанията за възнаградителна/ договорна/ лихва , както и за вземането за обезщетение за забава, посочено в извлечението от счетоводните книги като лихвена надбавка за забава за погасени по давност, като погасени с тригодишен давностен срок на чл.
111,6. „в" ЗЗД. Твърди, че не е ясно как е изчислено и претендираното обезщетение за забава след датата на изискуемостта. Оспорва верността на приложеното извлечение от счетоводните книги на ищеца от 09.06.2020 г. Излага, че претендираната такса за застраховка „Живот" за недължима, тъй като по делото не са представени доказателства за валидност на полицата и за заплащане на премията в пълен размер от страна на ищеца. Сочи, че отношенията по повод застраховката са възникнали направо в патримониума на застрахователното дружество, а не на банката.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по размер на основанията, изложени в отговора на ИМ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2272/2020 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу П.Т.Н., ЕГН ********** и *** ЕГН ********** от гр. Плевен с искане длъжниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на кредитора следните суми: главница от 5924,83 лева; договорна лихва от 3799,90 лева за периода 01.06.2015 г. до 31.03.2020г.; обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост в размер на 490,95 лева за периода 02.06.2015 г. до 12.03.2020 г.; обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост
113,56 лева за периода 14.05.2020 г. до
08.06.2020 г.; дължими такси
21,06 лева застраховка „Живот“ и дължими такси 48 лева, както и законна лихва от 09.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 207,17 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1231/16.06.2020 г. и изпълнителен лист, връчена на ответника П.Т.Н. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът в изпълнение на указанията на съда е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
От приложеното по делото искане за потребителски кредит, отправено от ответника и поръчителя ***до Сосиете Женерал Експресбанк, че е отправено такова за отпускане на кредит в размер на 6000 лева на П. Н..
Приобщено като част от исковото производство е и Договор за кредит
"Експресо – СМАРТ КАРТА" № ***г., сключен между кредитодателя "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК: *********, и кредитополучателя П.Т.Н. и поръчителя ***, със следните параметри: общ размер на кредита – 6000 лева; вид на кредита – потребителски; срок на договора
– 01.04.2020 г.; начина на усвояване – по разплащателна сметка на клиента; условия за издължаване на кредита – съгласно погасителен план при месечна погасителна вноска в размер на 130, 87 лева за период от 60 месеца; падеж
– 1-во число на месеца; номинален фиксиран лихвен процент – 9,7% на година за целия срок на договора, при посочени основания за увеличаването му –т.8.2 и т 8.3; наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент, или общо 15, 70 %; годишен процент на разходите – 13, 59 %; общо дължима сума
– 8079, 59 лева; такса за одобрение – 227,05 лева; застраховка
"Живот" при разходи 1, 4400 % годишно върху остатъка от главницата по групова застраховка при застраховател "Сожелайф България Животозастрахователно дружество" АД; осигуряване на средства за погасяване на кредита – превод на заплата в пълен размер по разплащателната сметка на кредитополучателя или превод на 110 % от погасителната вноска по разплащателната сметка на кредитополучателя. Към договора е представен подписан погасителен план, който включва лихва, застраховка и главница.; че кредитополучателят и поръчителят са уведомени за всички условия на кредита достатъчно за тях време преди сключване на договора и той не съдържа неясни или неразбираеми за тях клаузи.
Видно от представения към Договора за кредит погасителен план е, че страните са се договорили, че първоначалната вноска по кредита следва да бъде направена на 01.04.2015 г., а последната вноска да бъде направена най – късно на 01.04.2020г.
Установява се от приложеното по делото заявление за застраховане на кредитополучатели индивидуални клиенти на Сосиете Женерал
Експресбанк, че ответникът по делото е отправил искане да бъде застрахован във връзка с изтегления от него кредит при посочени изрично застрахователни рискове.
Представени са и доказателства по делото, удостоверяващи факта, че заплатата на ответника от Хотел „Мираж“ е превеждана по открита му сметка в Сосиете Женерал Експресбанк
Приобщена като доказателство по делото е и Покана за доброволно изпълнение на задълженията по процесния договор, от която е видно, че към 17.01.2019 г. ищецът е направил опит да връчи същата на страните по делото
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страната. От изготвената и приобщена по делото ССЕ, изготвена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че: процесният договор не е обявен за предсрочно изискуем, а е станал такъв след изтичане на падежа му на 01.04.2020 г.; че на 30.03.2015 г. в размер на 6000 лева е преведена по сметката на ответника на 30.03.2015 г.; че заплатените от ответника по кредита в размер на 132,73 лева, с която са погасени първите две вноски, от които са погасени главница в размер на 75,17 лева; лихва в размер на 50,12 лева и застраховка в размер на 7,44 лева; че кредита е обслужван редовно до 01.05.2015 г., като считано от 01.06.2015 г. е изпаднал в просрочие; че неизплатени към датата на падежа са следните суми: главница в размер на 5924,83 лева ; договорна лихва в размер на 2825,70 лева; обезщетението за забава /само лихвената надбавка от 6%/ за периода на забавата от 02.06.205 г. до 12.03.2020 г. /датата на извънредното положение/ върху непогасените суми за главница по всяка непогасена вноска в размер на 809,31 лева; обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта -41,14 лева от 14.05.2020 г. до 08.06.2020 г. с 10 пункта; застраховка живот – 21,06 лева и разноски в размер на 48,00 лева; че договорната лихва за периода от 09.06.2017 г. до 31.03.2020 г. е в размер на 1639,52 лева, а обезщетението за забава за периода от 09.06.2017 г. до 12.03.2020 г. върху непогасените суми за главница по всяка непогасена вноска е в размер на 332,26 лева, а обезщетението за забава е в размер на 41,14 лева за периода от 14.05.2020 г. до 08.06.2020 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: