Определение № 834 от 19.11.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Перник, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500645 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. У. от САК- пълномощник на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник, с ЕИК 823073638, срещу определение № 3105/09.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1447/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е обезсилена на основание чл.415 ал.5 от ГПК заповед №834/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1447/2024 г. по описа на РС-Перник, в частта, в която съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник да заплати на М. Б. С., ЕГН ********** сумата в размер на 200 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част. Твърди се, че заповедното производство е изцяло формално, което не предпоставя нужда от процесуално представителство на длъжника, доколкото законът не изисква депозираното възражение по чл.414 ал.1 от ГПК да бъде подробно и мотивирано, а същото се депозира на бланка по образец. В условията на евентуалност, релевира се искане присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответницата по жалбата да бъде редуцирано до 50 лв., като навежда доводи за неприложимост на уредените в НМРАВ минимални размери на адвокатски възнаграждения и липсата на фактическа и правна сложност на производството.

В срока по чл.276 ГПК, насрещната страна е депозирала становище за недопустимост, респ. неоснователност на подадената частна жалба. Сочи се, претендираното от страната адвокатско възнаграждение е определено при спазване на правилото на чл.7 ал.7 вр. ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който адвокатското възнаграждение в производство по издаване на заповед за изпълнение следва да се определи на база половината от стойностите на претендираните суми. Поддържа се, че в заповедното 1 производство страните са равнопоставени и следва адвокатските възнаграждения на пълномощника на заявителя и съответно на длъжника да се определят с оглед материалния интерес и разпоредбата чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли за отхвърляне на жалбата.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена срещу акт, подлежащ на обжалване и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, е допустима.

С определение № 3105/09.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1447/2024 г. по описа на Районен съд – Перник първоинстанционният съд е обезсилил на основание чл.415 ал.5 от ГПК заповед №834/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1447/2024 г. по описа на РС-Перник и е осъдил заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник да заплати адвокатско възнаграждение в полза на М. Б. С., длъжник по ч.гр.д.№1447/2024 г. по описа на РСПерник, като е съобразил представения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024 г., удостоверяващ плащането на договорения адвокатски хонорар на пълномощника адв. А. А. от АК-Перник в размер на 200 лв. за подаване на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК по ч.гр.д.№1447/2024 г. по описа на РС-Перник.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, намирайки ги за правилни и законосъобразни. Съгласно приетото с Решение от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, по съединени дела С-427/16 и С428/2016 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението на чл. 78, ал.

5 ГПК, но само и след като установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен, дори ако възнаграждението бъде определено при приетия минимум с Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, като в този случай съдът може да определи размера на дължимото възнаграждение и под приетия с цитираната наредба минимум.

Платеното в повече няма за причина поведението на страната, която е дал повод за завеждането на делото. В този случай причината е поведението на насрещната страна, която при уговарянето на дължимото адвокатско възнаграждение, не е положила дължимата грижа, като в този случай уговореното в повече от обичайно дължимото, остава в нейна тежест. Преценката на съда в този случай следва да бъде концентрирана върху това, дали в този случай ответника не е съществено надценил труда на своя адвокат. /Така и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г. на ВКС- IV г. о./. Действително, заповедното производство е уредено от законодателя като едностранно такова, но в случай на подадено възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът сам избира процесуалното си поведение в хода на заповедното производство, като същият не е лишен от защита и по своя преценка може да упълномощи адвокат и да предприеме активна защита на правата си още в заповедното производство.

При преценката от настоящия въззивен състав на действителната фактическа и правна сложност на делото /заповедното производство, развило се по ч.гр.д.

№1447/2024 г. по описа на РС-Перник/, съчетана с положената дължима грижа за проучването, подготовката за делото и процесуалната активност на адв. А.А., като пълномощник на длъжника по делото, по подаване на мотивирано възражение, с което 2 вземането е оспорено, налага се изводът, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., е уговорено в обичайния и разумен размер за дело от този вид и въззивният състав на съда намира, че същото не е определено в съществено отклонение от мярата, определена от пазара на адвокатския труд за предприетите в конкретния случай процесуални действия на защитника. Следва да се подчертае, че защитникът на длъжника -адв. А., е предприела всички допустими процесуални действия за защита на длъжника в рамките на заповедното производство, като е положила дължимата грижа за проучване на материалите по делото и подготовката за ефективна защита в един бъдещ исков процес, оспорвайки наличието на облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за посочения недвижим имот между страните и релевирайки възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите по заповедта чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство. Именно поради особения характер на заповедното производство, много от възраженията на длъжника могат да бъдат наведени и допуснати до разглеждане от съда едва в исковото производство по чл. 422 от ГПК, каквото не се е развило в конкретния случай, тъй като заявителят не е представил доказателства за предявен иск за установяване дължимостта на сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по реда и в срока по чл.415 ал.1 т.1 ГПК. Вярно е, че подготовката на защитника на длъжника, извършена в заповедното производство, в значителна степен се дублира с дейността, която защитникът следва да извършва и в исковия процес по чл. 422 от ГПК, но това не може да омаловажи усилията на защитата, положени в заповедното производство.

Поради изложеното съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за което е сключен договор за правна защита и съдействие между длъжника М. Б. С. и адв. А. А. е дължимо, като по преценка на въззивния съд същото е определено в обичайния и разумен размер за защита на интересите на длъжника в заповедното производство и не се отклонява съществено от мярката, наложена от пазара за дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство, по този вид дела и при този обем от процесуални действия за защита, предприети от адвоката в хода на делото.

С горните съображения съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, респ. счита, че не са налице отменителни основания, които да обосноват отмяна на обжалваното съдебно определение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3105/09.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1447/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник да заплати на М. Б. С., ЕГН ********** сумата в размер на 200 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4