Решение № 260113 от 21.08.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 161/2020
- Вид
- Решение № 260113
- Подписан
- 21.08.2020
- В сила
- 03.02.2021
- Състав
- ИВАН СТОЙНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№
260113/21.08.2020 г. гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ при секретар Валентина Милчева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 161 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „К.Г.“ ЕООД против К.Д.Т. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 700 лв., представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 09.01.2015 г., сключен между цедента „К.г." ЕООД и цесионера „*" ЕООД, която не е предадена до момента на цедента, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 31.07.2014 г. „К.Г." ЕООД предявило иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „*" АД, за сумата от 1 250,36 лв., представляваща платена без основание стойност по корекция на сметка за периода от 20.02.2010 г. до 03.08.2010 г., за което било образувано гр.д. № 9928/2014 г. на ВРС, ХХХ-ти съдебен състав. С Решение № 142/08.01.2015 г. предявената искова претенция била уважена изцяло, като в полза на ищеца били присъдени и сторените в производството съдебни разноски, в размер на 730,02 лв. С договор за прехвърляне на вземане, сключен на 09.01.2015 г., „К.Г." ЕООД като цедент, действащо чрез адв. К.Д.Т. като пълномощник, прехвърлило вземането, представляващо направени по делото разноски, на стойност 730 лв., на „*" ЕООД, ЕИК: ********* в качеството на цесионер. Уговорената цесионна цена от 700 лв., съобразно чл. 3 от договора, била изплатена изцяло в брой на пълномощника на цедента – настоящ ответник. Последният обаче не е отчел получените парични средства на ищеца, който е титуляр на вземането за уговорената цена по възмездната цесия. По изложените съображения ищцовото дружество счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като по същество моли за уважаването му и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника К.Д.Т., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчка, като изтъква, че от страна на ищеца не са представени доказателства за установяване на факта на сключване на договора за поръчка и неговото съдържание. Оспорва твърдението, че е получил уговорената цена по договора за цесия с доводи, че в договора е записано, че цената е заплатена на цедента, а не на неговия пълномощник.
Счита, че в тази част от договора се съдържа признание за изпълнение на задължението, но не и изявление, че парите са лично получени от ответника.
Отделно твърди, че точка 3 от процесния договор относно факта на реално плащане и размера на цената на цесията е привидна, като е налице частична симулация.
Излага, че с допълнително споразумение от 09.01.2015 г., сключено между „К.Г.“ ЕООД и „*“ ЕООД, е изменен договора за цесия между двете дружества, като съгласно анекса „К.Г." ЕООД връща обратно на цесионера
„*" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. Сочи, че това допълнително споразумение представлява и т.нар. обратно писмо за реалните уговорки между страните, включително за цената на цесията и плащането по същата- обстоятелство, което според ответника се потвърждава и от сключено Тристранно споразумение от 23.10.2014 г. относно главницата по гр.д. № 9928/2014 г. на ВРС. Изтъква, че съобразно анекса от 09.01.2015 г. страните приемат за установено помежду си, че гр.д. № 9928/2014 г. на ВРС е финансирано изцяло от „*" ЕООД чрез адв. К.Т. /държавни такси, депозити за експертизи и свидетели/, както и че първоначалните цеденти всъщност са клиенти на адв.
К.Т.. След приключване на делото адв. К.Т. е върнал обратно цялата сума на първоначалния цедент - *.
Ответникът твърди, че е разполагал с представителна власт да договоря от името и за сметка на „К.Г.“ ЕООД, сключвайки тристранното споразумение. Поддържа, че съгласно уговорките в анекса „К.Г. ЕООД е върнало на „*" ЕООД платената сума от 700 лв., за което страните са се съгласили, че е платена изцяло и в брой от „К.Г." ЕООД на „*" ЕООД при подписване на анекса, като същият служи за разписка за извършено плащане. С оглед изменението на договора за цесия ответникът твърди, че претендираната от ищцовото дружество парична сума, за която ищецът твърди, че ответникът /негов пълномощник/ е задържал и не му е предал до подаване на исковата молба, е върната обратно на „*“ ЕООД. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждането на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.
С молба от 14.05.2020 г. във връзка с оспорванията на ответника ищецът релевира възражения за нищожност на сключения Анекс от 09.01.2015 г. поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, невъзможен предмет, липса на основание и договаряне във вреда на представлявания.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Представя писмени бележки със становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Представя писмени бележки със становище по съществото на спора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
На
30.04.2014 г. между * (цедент) и „К.Г.“ ЕООД (цесионер) е сключен Договор за прехвърляне на вземане, с който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от длъжника „*“ АД в размер на 1 250,36 лв., представляваща платена без основание сума за електроенергия. Цената на договора за цесия е 1150,36 лв. за която страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на настоящия договор. От името на цедента се е разписал пълномощника на * - адв. К.Т., а за цесионера управителя на „К.Г.“ ЕООД – П. *.
На
23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД (цедент) и „*“ ЕООД (цесионер) е сключен Договор за прехвърляне на вземане, с който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от длъжника „*“ АД в размер на 1 250,36 лв., представляваща платена без основание сума за електроенергия. Цената на договора за цесия е 1 150,36 лв. за която страните се съгласяват, че е платена изцяло и в от цесионера на цедента при подписване на Договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане. От името на цедента се е разписал пълномощника на „К.Г.“ ЕООД - адв. К.Т., а за цесионера управителя на „ИНТЕЙК“ ЕООД – Диана Аджемова.
На
23.10.2014 г. между *, „К.Г.“ ЕООД и „*“ ЕООД е сключено Споразумение към договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „*“ ЕООД, с което страните са се споразумели във връзка с отношенията им по договорите за цесия от 30.04.2014 г. и 23.10.2014 г., както и във връзка с воденото съдебно производство за установяване недължимост на вземането в размер на 1 250,36 лв. В споразумението е записано, че адв. К.Т.
(в качеството на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща на „*“ ЕООД сумата от 1 150,36 лв. За Сание Рашид Исмаил и „К.Г.“ ЕООД се е разписал пълномощника им - адв. К.Т., а за „*“ ЕООД - управителя *.
На
09.01.2015 г. между „К.Г.“ ЕООД (цедент) и „*“ ЕООД (цесионер) е сключен Договор за прехвърляне на вземане (процесният договор), с който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от длъжника „*“ АД в размер на 730 лв., представляваща присъдени разноски по гр.д. № 9928/2014 г. по описа на ВРС. Цената на договора за цесия е 700 лв., за която страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на Договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.
От името на цедента се е разписал пълномощника на „К.Г.“ ЕООД - адв. К.Т., а за цесионера управителя на „*“ ЕООД – *.
На
09.01.2015 г. между „К.Г.“ ЕООД и „*“ ЕООД е сключен Анекс към договор за прехвърляне на вземане от 09.01.2015 г. между „К.Г.“ ЕООД и „*“ ЕООД (процесният договор), с което страните са се споразумели, че сумата от 700 лв. е платена от „ИНТЕЙК“ ЕООД в брой при подписване на договора за цесия. Описва се тристранното споразумение от 23.10.2014 г. Изменена е цената по договора за цесия, която следва да е 5 лв. Изрично е записано, че адв.
К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „*“ ЕООД платената сума от 700 лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло в брой от адв. К.Т. на „*“ ЕООД при подписване на настоящото споразумение, като същото служи за разписка за извършено плащане.
Анексът е подписан от адв. К.Т. като представляващ „К.Г.“ ЕООД и от * – управител на „*“ ЕООД.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца получена от първия в качеството му на довереник цена по сключен договор за цесия. В тази разпоредба е предвидено, че довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че между страните е сключен договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка, по силата на който ответникът К.Т., в качеството му на довереник и пълномощник на ищеца „К.Г.“ ЕООД, се е задължил да получи от името и за сметка на ищеца, в качеството му на доверител и упълномощител, сумата от 700 лв. от третото лице - „*“ ЕООД; че „*“ ЕООД е заплатило на ответника К.Т. сумата от 700 лв. в изпълнение на сключен договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД и „*“ ЕООД.
В тежест на ответника е било да установи, че по силата на сключен анекс към процесния договор за цесия ищецът е върнал на „*“ ЕООД получената сума от 700 лв., за която ищецът твърди, че ответникът /негов пълномощник/ е задържал и не му е предал до подаване на исковата молба.
Между страните няма спор, че е проведено производство по гр.д. № 9928/2014 г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила съдебно решение са присъдени разноски в размер на 730 лв. в полза на „К.Г.“ ЕООД. Това вземане е предмет на процесния Договор за прехвърляне на вземане от 09.01.2015 г.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали ответникът К.Т. е получил и предал на упълномощителя си „К.Г.“ ЕООД сумата в размер на 700 лв., която е уговорената цена по цесията.
На л.
180 от гр.д. № 9928/2014 г. по описа на ВРС /приобщено като доказателство по настоящото дело/ е представено пълномощно от „К.Г.“ ЕООД към адв. К.Т. с дата 04.07.2014 г., подписано от управителя П. * и от адв. К.Т.. Няма данни към датата на процесния договор за прехвърляне на вземане от 09.01.2015 г. пълномощното да е оттеглено и доколкото същото е подписано от двете страни и адв.
К.Т. е предприел действия по сключването на договор за цесия от името на доверителя си, то настоящият състав приема, че е налице договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, която в случая се изразява в изпълнение на предоставените в полза на ответника правомощия „да се разпорежда с всички мои вземания, при условия, каквито пълномощникът намери за добре…, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане с всичко мои вземания. Пълномощникът има правото да получава от мое име и за моя сметка плащанията на всички дължими ми вземания“.
Предвид наличието на сключен договор за поръчка между „К.Г.“ ЕООД и адв.
К.Т., то за последният е налице задължението по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да предаде на доверителя си всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Това в процесния случай би следвало да е платената от цесионера цена по договора за цесия. Действителността на Договора за прехвърляне на вземане от 09.01.2015 г. не е оспорена от страните. В същият е предвидено, че цедентът е получил изцяло и в брой от цесионера цената по цесията в размер на 700 лв. при подписването на Договора. Доколкото адв. К.Т. сключва договора от името на „К.Г.“ ЕООД следва да се приеме, че същият получава в брой и уговорената цена.
Разпечатката съдържа 49 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e88d828-0666-44b0-a8d8-aa7fe8262419