Определение № 502 от 25.09.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Враца, 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Б. А.а-Методиева при участието на секретаря Христина Т. Цекова в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от Ана Б. А.а-Методиева Частно наказателно дело № 20231400200676 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №5813/20.09.2023г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения С. А. К., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода".

След указания дадени на Затвора – Враца, с разпореждане №459/20.09.2023г. по ЧНД №676/2023г. по описа на съда, по делото прилагат плана за изпълнение на наказанието на осъдения К..

В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Назначеният в производството сл.защитник, на основание чл.94, ал.1, т.4 и т.9 НПК, тъй като осъденото лице е неграмотно и интересите на правосъдието изискват това, адв. К. Т. от АК Враца, счита, че молбата на л.св. неотговаря на изискванията на чл.70, ал.1, т.2 НК. Но с оглед осъществяване на сл.защитата, моли съда да уважи молбата му.

С. М., инспектор "Режимна дейност" при Затвора - Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият не е придобил право на УПО, тъй 1 като не е изтърпял минимума от наложеното му наказание. Счита, че не отговаря на изискванията на чл.439а НПК и чл.70, ал.1, т.2 НК, както и не е дал доказателства за своето поправяне, поради което молбата не следва да бъде уважена.Представя в съдебно заседание справка за размера на търпяното наказание и неговия остатък към датата на съдебно заседание, предложение от СГП за прилагане на чл.27, ал.1 НК по отношение на л.св. К. и текущ доклад за риска.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.

Поддържа, че лицето не отговаря на изискванията за УПО, тъй като не е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира следното:

С определение постановено от Софийски градски съд по ЧНД №5609/2017г. по описа на същия съд, са групирани наказанията на л.св. К. по НОХД №1175/2016г. по описа на РС Враца, по НОХД №4679/2016г., по НОХД №5439/2016г. и по НОХД №163/2017г. и трите по описа на Софийски градски съд, като му е наложено едно общо най – тежко в размер на 8/осем/ години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим на изтърпяване, като същото е увеличено по реда на чл.24 НК с още 2 /две/години или търпяното от К. наказание е в размер на 10 /десет/ години "лишаване от свобода".

Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от 08.02.2020г., и до момента фактически е изтърпял 3 години, 7 месеца и 17 дни, от работа му се зачитат 9 месеца и 17 дни Остатъкът към настоящия момент е 5 години, 6 месеца и 26 дни.

В становището на Началника на Затвора – Враца е посочено, че престъпленията по НОХД №1175/2016г. по описа на РС Враца, по НОХД №4679/2016г., по НОХД №5439/2016г. и по НОХД №163/2017г. и трите по описа на Софийски градски съд са били извършени в условията на чл.27, ал.1 НК, за което е сезирана СГП с писмо с изх.

№11891/19.09.2023г.

В съдебно заседание, представителят на Затвора – Враца представя справка за размера на търпяното наказание и неговия остатък към датата на съдебно заседание, предложение от СГП за прилагане на чл.27, ал.1 НК по отношение на л.св. К. и текущ доклад за риска.

При тези данни е видно, че към настоящия момент осъдения фактически не е изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК. За да се произнесе по отправена молба от лишения от свобода за допускане на условно предсрочно освобождаване, първоинстанционният съд следва да прецени наличието или липсата на визираните в 2 чл.70 от НК предпоставки. Тази преценка следва да стъпва на доказателствен анализ на материалите по делото, налични в затворническото досие, доказателства представени от страните в съдебното производство и такива, събрани служебно от съда.

Обхватът на дължимото произнасяне се свежда до следното: 1. дали лишеният от свобода е изтърпял 1/2, респективно 2/3 от размера на наложеното му наказание и от друга страна- 2. дали през периода на изтърпяване е дал доказателства за своето поправяне. В чл. 439а, ал.1 от НПК е отдадена дефиниция на "доказателства за поправянето" – всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законодателят е допълнил цитираната норма с неизчерпателно посочване на обстоятелствата, които подлежат на установяване от съда и могат да послужат за изграждане на критерии за личностна оценка на лишения от свобода: добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, участие в специализирани програми за въздействие или общественополезни прояви. В съдебната практика трайно се налага становището на съдилищата, че доколкото доброто поведение и спазването на вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода е изискуемо и дължимо от всички осъдени, конкретното проявление на "добро поведение" от молителя следва да има траен характер, да демонстрира устойчивост и да надхвърля минималните изисквания. Също така, в ал.2 на чл. 439а е отразено че доказателствата за поправянето на осъдения се установяват не само от поведението и проявите на лишения от свобода, но и от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и от "всички други източници на информация за поведението на осъдения".

В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че предвид представените справки към настоящия момент все още л.св. К. не е изтърпял физически и фактически 2/3 от определеното му наказание "Лишаване от свобода".

Настоящият съдебен състав приема, че не са настъпили и трайни положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения, изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с цел формиране и затвърждаване на устойчиви във времето законосъобразни модели на поведение. Същият е наказван 4 пъти и риска от рецидив е нараснал на 102т.от 97т.

Към настоящия момент не са изпълнени и двете законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание "лишаване от свобода", а се налага продължаване на работата с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

3

При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. А. К., роден на *** в гр.

Оряхово, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 5 /пет/години, 6 /шест/месеца и 26 /двадесет и шест/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.

Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4