Определение № 32936 от 20.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32936 гр. София, 20.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.НОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.НОВА Гражданско дело № 20211110147493 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 153257/01.06.2023г., подадена от адв. В. К. – процесуален представител по пълномощие на ищеца по делото В. В. С. с искане за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 7439 от 11.05.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адв. К. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер от 400 лева. В молбата се посочва, че в процесния случай се касае за оказана безплатна правна помощ по делото, при която договорът за адвокатска услуга касае отношенията между клиент и адвокат и писмената му форма е единствено условие за доказване. Поддържа се, че липсата на представен писмен договор по делото не е пречка постигнатото съгласие представителната власт да бъде осъществявана безплатно, да бъде удостоверено в процеса по друг начин. Изтъква се, че с решението по делото несправедливо и в противоречие с установената практика на върховната съдебна инстанция не са присъдени разноски в полза на адв. К. за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ответницата по делото М. С. Б., като в указания й едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, а и към настоящия момент по делото не е постъпил писмен отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с оглед депозирането му на 01.06.2023 г. по електронната поща, при получен препис от акта, чието допълване се иска от молителя на 22.05.2023 г. – л. 115 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на ищеца по делото във връзка с отправено искане за присъждане на разноски за оказана безплатна адвокатска защита.

Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните съображения:

С постановеното по настоящото дело Решение № 7439 от 11.05.2023 г. е уважен предявеният от В. В. С., с ЕГН: ********** срещу М. С. Б., с ЕГН: ********** осъдителен 1 иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 360 лева, представляваща стойност на заплатени от В. С. месечни такси за издадената на М. Б. карта „Мултиспорт“ за месец февруари 2020 г. и за периода от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна М. Б. е осъдена за заплати на ищеца В. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса.

В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно причините, поради които в полза на процесуалния представител по пълномощие на ищеца – адв. К. не следва да бъдат присъдени разноски за оказаната от него адвокатска защита, приемайки, че не е проведено доказване на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв - липсва представен договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на представляващия го адвокат или друг документ, изходящ от ищеца, в който това обстоятелство да е посочено. В решението съдът е взел предвид, че по делото са депозирани единствено пълномощно от 28.06.2021 г. за учредена в полза на адв. К. представителна власт спрямо В. С. с правото да го представлява по настоящото дело (л. 19) и декларация за правна помощ и съдействие (л. 103) от адв. В. К. относно наличието на обстоятелство по чл.

38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв за безплатно предоставяне на правна консултация и представителство по делото поради това, че ищецът е от кръга на близките му. В т. 2 от декларацията е посочен обхватът на правните услуги по договора.

В производството по настоящото дело ищецът В. В. С. е представляван от адв. В. К. на основание представено по делото пълномощно от 28.06.2021 г. (л. 19 от делото), по силата на което в полза на адв. К. е учредена представителна власт спрямо ищеца за представителство пред СРС в исково производство срещу М. Б., в т.ч. пред въззивна и касационна инстанция – до окончателното решаване на спора. В писмена декларация за правна помощ и съдействие, депозирана и приложена по делото – л. 100 адв. К. е удостоверил, че ищецът В. С. е сред кръга на близките му по см. на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.

2 ЗАдв, поради което адвокатът предоставя услугите си по настоящото дело безплатно на клиента.

Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица, а именно: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, и на роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата страна да го заплати.

Действително, както се посочва в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, както и, че законът не предвижда писмена форма за действителност на договора. Същевременно, при липсата на такъв договор и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т.

1 - т. 3 ЗАдв, в която не само е изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже безплатна адвокатска защита, но и такава да е възложена от страната, то не е налице основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В тази връзка и с оглед конкретните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК 2 съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е установено наличието на такова изявление от страната, упълномощител и клиент - ищеца В. В. С., а именно, че като лице измежду посочените по чл. 38, ал. 1 ЗАДв и конкретно близък на адв. К., ще бъде представляван от него в процеса безплатно. По делото е представена единствено декларация за такова представителство, но последната обективира волята на представляващия адвокат, но не и на страната, каквато не е налице и в приложеното пълномощно. Именно в тази връзка в решението си съдът е посочил, че по делото липсва представен договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на представляващия го адвокат или друг документ, изходящ от ищеца, в който това обстоятелство да е посочено, позовавайки се на практика на върховната инстанция в тази насока, а именно: Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК., в който смисъл е и Определение № 507/19.09.2018 г., ВКС, II ТО по ч. т. д. № 1972/18 г.

Съдът не формира извод, че договорът за правна защита е абсолютна предпоставка за присъждане на поисканото възнаграждение, но при липсата на такъв или на друг документ, в който да е обективирана и волята на представляваното лице, че е сред кръга от лицата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв и, че процесуалното представителство от упълномощения от него адвокат ще бъде осъществено безплатно, то съдът не може да приеме за доказана хипотезата на чл.

38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, поради което в полза на адв. В. К. не следва да бъде присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска защита по настоящото дело.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и оставянето й без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. К. – процесуален представител по пълномощие на ищеца по делото В. В. С., обективирано в депозирана по делото молба с вх.

№ 153257/01.06.2023 г., за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 7439/11.05.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на адв. К. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3