Определение № 1453 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1453 гр. Варна, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900320 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба н а С. П. С., ЕГН **********, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Д. А., ВАК, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина", ***-6, обективираща иск с правно основание чл. 439 ГПК По допустимостта на предявените искове:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл.127, ал.1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл.128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за наличие на изпълнително производство въз основа на изпълнителен титул, по който вземането е погасено въз основа на настъпили обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото.

Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

1

Размяната на книжа, предвидена в чл.367 - 373 ГПК е приключила.

На основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение, ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

Съдът констатира нередовности по исковата и допълнителната искова молба, както и по отговорите към тях, които следва да се отстранят с изпълнение от страните дадените указания в седемдневен срок от получаване на настоящото определение, като:

1. Ответникът следва да конкретизира твърденията си за извършените действия, прекъсващи давността, като посочи ясно и пълно с кои действия след дата 26.06.2015г., включително и в хода на производството по изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., е прекъсван давностният срок.

2. Ответникът следва да посочи при какви обстоятелства е подписано представеното Споразумение от 22.06.2021г., както и да конкретизира твърдените плащания – дата, вид и начин на плащане.

3. Ищецът следва да конкретизира оспорването си на споразумението от 22.06.2021г.

По доказателствените искания на страните:

Представените писмени доказателства от страните представляват относими и допустими доказателства и следва да бъдат допуснати.

Така направеното искане от ответника да бъдат изискани и приложени към делото изпълнителните дела: и.д. № 163/2013г. по описа на ЧСИ З.Д. и и.д. № 377/2023г. по описа на Д.П.-Я., се явява относимо и допустимо към предмета на делото и подлежи на уважаване.

Направеното от ответника искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да бъде уважено.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде 2 изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в седемдневен срок от получаване на настоящото определение да конкретизира твърденията си за извършените действия, прекъсващи давността, като посочи ясно и пълно с кои действия след дата 26.06.2015г., включително и в хода на производството по изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., е прекъсван давностният срок.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в седемдневен срок от получаване на настоящото определение да посочи при какви обстоятелства е подписано представеното Споразумение от 22.06.2021г., както и да конкретизира твърдените плащания – дата, вид и начин на плащане.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА в седемдневен срок от получаване на настоящото определение да конкретизира твърденията за оспорването на споразумението от 22.06.2021г.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск с правно основание по чл. 439 ГПК от С. П. С., ЕГН **********, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Д. А., ВАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина", ***-6, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 31 046.33 лева, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 377 по описа за 2023 г. на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 11303 по описа за 2012 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за устен доклад:

С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 439 ГПК 3 от С. П. С., ЕГН **********, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Д. А., ВАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина", ул.

„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 31 046.33 лева, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 377 по описа за 2023 г. на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 11303 по описа за 2012 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

Ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение на 13.04.2023г. по изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., видно от която било, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 - конституиран взискател, съгласно договор за цесия от 28.09.2018г., по силата на който „ОТП Факторинг“ ЕАД е прехвърлил вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по Изпълнителен лист от 15.01.2013г., издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на основание Заповед за изпълнение по ЧГД № 11303/2012г. Задължението по изпълнителното дело възлизало на 64803,13 лева. Изразява становище, че не дължи описаните суми, тъй като повече от десет години вземанията към него не били претендирани и поради това, че не е бил в някакви законови и/или договорни отношения с лицето - взискател по изпълнителното дело и не бил уведомяван за договори за цесии. Счита, че задължението по изпълнителния лист се е погасило с изтичането на петгодишна давност, считано от датата на която е подадено заявлението за издаване на заповедта- 03.08.2012г., т.е. на 03.08.2017г., на основание чл. 110 от ЗЗД. А в случай, че давността е била прекъсвана или спирана, то намира, че задължението се е погасило с изтичане на десетгодишната абсолютна давност на 03.08.2022г., на основание чл. 112 ал.1 от ЗЗД. Поради изложеното, моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който се оспорва изцяло основателността на предявения иск. Навежда твърдения, че срещу ищеца е било образувано заповедно производство по ч.гр.д. 11303/2012г. на РС Варна, приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които от предходния кредитор било инициирано изп. дело № 163/2013 ЧСИ З.З.Д.. След прекратяване на изпълнително дело № 163/2013г.

4 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, било образувано ново изпълнително дело 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.З.П.-Я.. За неоснователно счита позоваването на ищеца на изтичането на абсолютната погасителна давност предвид, че разпоредбата действала занапред. Твърди, че ищецът С. П. С. е сключил споразумение от 18.06.2021г. с което е признал задължението по основание и размер е направил отказ от последиците на давността. Заявява, че съгласно ТР 3/2020 ВКС давност не е текла до 26.06.2015г. Отделно от това посочва, че съгласно най-новата съдебна практика на ВКС /Решение № 37 по гр. д. 1747/2020 ВКС и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК/, дори действията по принудително събиране на вземането да са предприемани след настъпила перемпция по изпълнителното дело, с поискването им давността е била надлежно прекъсната. Изразява становище, че съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането или единствено по отправено искане от кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител /съгл. Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив/. С оглед на гореизложеното, изпълняемото право и правото на принудително изпълнение ответникът счита, че не са погасени.

Алтернативно, отбелязва, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В този смисъл счита, че при твърдения за погасяването по давност на вземането искът се явява допустим, но неоснователен, тъй като вземането продължава да съществува и се погасява само възможността то да бъде събрано по съдебен ред. Намира, че ищецът не оспорва неизпълнението си по договора за кредит и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение. С оглед на гореизложеното, счита за неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло писмения отговор и поддържа изложеното в исковата молба. За неоснователни счита доводите на ответника, че до 26.06.2015г. давност не е текла с аргумента, че разрешението, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, имало значение от момента на влизане в сила на тълкуваната норма по чл. 110 ЗЗД, а не от постановяването на тълкувателното решение. Извежда съждения, че в мотивите по т. 10 от посоченото ТР били изложени 5 съображения, че обстоятелствата, налагащи отмяна на Постановление № 3/1980 г. са настъпили още през 1991 г. В евентуалност изразява становище, че дори и да се приеме, че давността започва да тече от датата на постановяване на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г. , то същата е изтекла на 26.06.2020г. Твърди, че по изпълнително дело № 163/2013г. по описа на ЧСИ З.Д. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат или спрат давността. За неоснователно счита твърдението на ответника, че ищецът е направил отказ от последиците на давността, тъй като противоречало на чл. 113 ЗЗД. Оспорва представеното от ответника споразумение.