Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 758 от 27.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 754/2025
Вид
Определение № 758
Подписан
27.10.2025
В сила
27.10.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от В. Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500754 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпило е възражение пред въззивен съд с вх.№5643 от 23.05.2025г. от Л. А. Р. с ЕГН **********, в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК 207253606, със седалище и адрес на управление в гр.

Ветрен, п.к. 4480, ул. Стопански двор на ТКЗС представляващо възражение по смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК против Заповед за изпълнение № 2487 от 15.10.2024 г.. ведно с издадения на същата дата изпълнителен лист /ИЛ/ по ч.гр.д № 20245220104267 по описа на РС Пазарджик. Твърди се, че на 15.05.2025г. при извършена справка по изп. дело № 20248870400826 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887 подалата възражението установила, че един от съдружниците в дружеството „Сезариа“ ООД, с ЕИК 207253606 - В.

Н. К. е образувал над 24 броя заповедни производства срещу дружеството „Сезариа" ООД. Делата били предоставени за справка на 21.05.2025г .,когато управителката Л. Р. се запознала с издадената заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК. Било видно от разписка към съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, че като получател се е разписало лицето Д. И. М.- управител на дружеството. Счита, че извършеното връчване, впоследствие приемането му за надлежно, било незаконосъобразно, поради факта, че дружеството “Сезариа" ООД се управлява от двамата назначени 1 управители - Л. А. Р. и Д. И. М. като формата на управление е „заедно“.

Твърди, че от материалите по делото не се установявало дружеството да е търсено на седалището и адреса на управление - гр. Ветрен, п.к. 4480. ул.

Стопански двор на ТКЗС. Районен съд Пазарджик не извършил служебна справка за начина на управление, съответно приел едностранно извършените действия по получаване на съдебни книжа от единия управител на дружеството за валидни действия по управление. Дружеството не дължало посочените в заповедта по чл. 410 от ГПК суми на лицето В. Н. К.. И че той в съучастие с другия съдружник в дружеството Д. М. се възползвали от допуснатото изпълнение и извършвали неправомерни действия. Моли възражението да бъде прието и спряно изпълнението на издадената, съответно да бъде приложена разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК по отношение на В. Н.

К. .

Първоинстанционният съд е предприел действия по отстраняване на нередовности, като е дал указания включително и за приподписване на възражението и от другия управител на дружеството - Д. И. М.. Тези указания не са изпълнени, като в постъпилата молба Л. Р. е посочила причините ,поради които не може да изпълни разпореждането и е направила искане за назначаване на особен представител на дружеството по реда на чл.29 ал.4 от ГПК, заради противоречието между двамата управляващи и представляващи дружеството. Нещо повече, след изричните указания на съда е постъпила молба от Д. М. , който изрично заявява, че в качеството си управител и пълномощник на другия управител Л. Р. /представя пълномощно/ оттегля възражението. Изрично също така е заявил ,че няма да го подпише.

Първоинстанционният съд е пристъпил към размяна на книжа , като е постъпил отговор от насрещната страна в който възражението се квалифицира като неоснователно по същество, при неяснота какви точно права се упражняват с възражението както и че не е спазен срока по чл.423 ал.1 от ГПК и какво точно се иска.

Изпращайки делото в Окръжен съд , първоинстанционният съдия е изложил в Разпореждане съображения ,защо не са налице условия за назначаване на особен представител, като е съобразена практиката на ВКС ,според която представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител и че в 2 конкретния случай има разногласие между законните представители.

Пазарджишкият съображения. окръжният съд изцяло възприема тези

За да приеме, че съдът е редовно сезиран, въззивният съд приема на първо място, че не е спорно по делото, и е установено при надлежна справка ,че „Сезариа“ ООД е с капитал от 6 000,00 лева, разделен по равно между трима съдружници Л. А. Р., В. Н. К. и Д. И. М., с размер на дяловото участие на всеки от тях от по 2 000,00 лева. Представителството на дружеството е съвместно - от Л. А. Р. и Д. И. М.. По въпроса относно редовността на сезирането Окръжният съд отново изцяло се присъединява към становището, застъпено от първоинстанционния съд. Разрешението на хипотеза, като настоящата – противоречие между представляващите съвместно дружеството не е решен по задължителен за съдилищата начин и е поставен за разглеждане по тълкувателен ред. Настоящия въззивен съдебен състав също възприема становището, обективирано в редица съдебни актове, а именно, че при наличие на „изключителни обстоятелства“ е допустимо единият от управителите, при предвидено в учредителния акт съвместно представителство, да представлява дружеството в производството срещу трето лице, без да е необходимо съгласието на другия. Намира от данните по делото, че са налице важни и убедителни причини, доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да се защити съобразно наложилите се в практиката на ЕСПЧ принципи и националният съд следва да установи дали са налице процесуални гаранции за осъществяване па безспорно допустима материалноправна защита на интересите на дружеството.

Поради изложеното, Окръжният съд приема, че е надлежно сезиран.

За да се произнесе по основателността на възражението , съдът взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д.№ 4267 по описа за 2024 година на РС Пазарджик е образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от В. Н. К. против дружеството „Сезариа“ ООД. Издадена е заповед за изпълнение №2487 на 15.10.2024г. На дружеството длъжник , заповедта е връчена ,чрез управителя Д. М. на адреса по седалището на дружеството – Стопански двор на ТКЗС -гр.Ветрен. Приемайки ,че заповедта е влязла в сила съдът е 3 разпоредил издаване и на изпълнителен лист и такъв е издаден с №2385 от 04.12.2024г.

При тези данни ,въззивният съд намира, че не е налице основание по смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК за приемане на възражението. Разпоредбата на чл. 423 от ГПК регламентира правото на длъжника да подаде възражение срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е бил лишен от възможността да стори това в срока по чл. 414 от ГПК, поради някое от обстоятелствата посочени в чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В процесния случай молителят се позовава на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Същият обосновава ненадлежността на връчването единствено и само с твърдението, че връчването е извършено на единия от управителите на дружеството, а представителството е съвместно.

Твърди се още, че от материалите по делото не било видно връчването да е извършено на адреса на дружеството. Тези доводи са несъстоятелни. Няма знак на равенство между правото да се приемат съдебни книжа , адресирани до дружеството и правото да се представлява дружеството. Достатъчно е да се съобрази разпоредбата на чл.50 ал.3 от ГПК – връчването е редовно на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Следва да се посочи, че съобщението е отправено именно до адреса на дружеството по неговото посочено в регистъра седалище. Освен това разпоредбата на чл. 50 от ГПК не отрича възможността за връчване съобщения на търговец при условията на чл.

49 от ГПК, ако адресатът (търговецът или овластен негов представител) бъде намерен от длъжностното лице по призоваването на друго място от кръга на посочените в чл. 49 от ГПК. Безспорно е прието в съдебната практика, че когато дружеството се представлява заедно и поотделно от двама управители, достатъчно е книжата да се връчат на единия от тях, за да се счита дружеството редовно уведомено – Решение № 114/21.07.2015г. по т.д.

№162/2015г.-ВКС-I т. о. Доколкото ограничението за съвместно представителство касае само пасивната представителна власт, то връчване само на един от управителите е редовно и в хипотезата на съвместно представителство

Поради изложеното, Окръжният съд не приема възражението на Л. Р. против издадената заповед за изпълнение и съответно не се произнася по искането за спиране, каквото произнасяне би се дължало от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.423 ал.4 от ГПК.

4

Предвид изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение пред въззивен съд, с вх.№5643 от 23.05.2025г. подадено от Л. А. Р. с ЕГН ********** в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК-207253606, със седалище и адрес на управление в гр. Ветрен, п.к. 4480, ул. Стопански двор на ТКЗС против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 2487 от 15.10.2024 г.. ведно с издадения за същите суми на 04.12.2024г. изпълнителен лист /ИЛ/ с № 2385 по ч.гр.д №20245220104267 по описа на Районен съд– Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5