Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 666 от 04.12.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 203/2023
Вид
Определение № 666
Подписан
04.12.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Пламен Калинов Кучев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.21,ал.1,т.8 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. Враца, 03.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20231400500203 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "А 1 България" ЕАД - гр.София, ЕИК 131468980 срещу определение №549/28.03.2023 год. на РС-Враца по гр.дело №2820/2022 год., с което предявените от жалбоподателя против Общинско предприятие "Социални и комунални дейности" - гр.К. искове с правно основание чл.79 и чл.92 от ЗЗД са оставени без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят излага своите подробни съображения, като без да твърди, че Общинско предприятие "Социални и комунални дейности" - гр.К. е самостоятелен правен субект, поддържа, че в конкретния случай намира приложение нормата на чл.27,ал.2 от ГПК, тъй като общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, от което следва, че то е и процесуално правоспособно и може да бъда страна в правния спор. Сочи още, че по делото в условията на евентуалност е предявен иск и против Община К., при което и РС-Враца незаконосъобразно е прекратил производството по делото, без да разгледа евентуалния иск.

Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на РС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове срещу Общинско предприятие "Социални и комунални дейности" - гр.К. и Община К..

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответното Общинско предприятие "Социални и комунални дейности" - гр. К. е депозирало отговор, в който също подборно излага своите доводи за неоснователност на частната жалба. Относно евентуалния иск сочи, 1 че този иск не може да бъде разгледан при прекратено производство по главния иск, а и е насочен срещу страна, която не участва в процеса.

След анализ на доказателствата по делото, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения:

За да прекрати производството по гр.дело гр.дело №2820/2022 год., РС-Враца е посочил, че Общинско предприятие "Социални и комунални дейности" - гр.К. е структурно звено на Община К., по който факт страните не спорят.И е приел, че предприятието не е процесуално правоспособно и не може да бъда страна в правния спор, който факт обуславя недопустимостта на предявените искове.

Този правен извод се споделя изцяло от настоящия състав, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Безспорно е по делото, че ОП"Социални и комунални дейности" - гр. К. е създадено на основание чл.52,ал.2 от ЗОбщС с Решение №40 по протокол №5/ 30.12.2011 год. на Общински съвет - К.. На основание чл.52,ал.3 от ЗОбщС е приет и правилник за неговата дейност. В Решение №110/01.11.2012 год. по гр.дело №866/2011 год. на ВКС се сочи, че според разпоредбата на чл.14 от ЗМСМА юридическото лице е съответната община, в случая Община К., а общинският съвет е орган на местно самоуправление с определени правомощия /чл.21,ал.1,т.8 от ЗМСМА/. При това положение както Общинският съвет, така и създаденото от него Общинско предприятие "Социални и комунални дейности"- гр.К. нямат статут на юридически лица.

Пак съобразно възприетото в посоченото решение на ВКС, те нямат активната процесуалноправна легитимация да предявяват искове. В случая исковете са предявени от юридическото лице "А 1 България" ЕАД - гр.София и този ищец ги е насочил към ответника Общинско предприятие "Социални и комунални дейности" - гр.К.. Спрямо кого ще бъде насочена определена искова претенция е действие, определяемо в рамките на субективната преценка на ищеца и от изключително негово правомощие, а ответникът в защита на своите права може да прави правопогасяващи или правоизключващи възражения във връзка с отговорността си. От такъв характер е и направеното възражение с писмения отговор за липса на процесуалноправна легитимация за самостоятелна отговорност, предвид начина на създаване на общинското предприятие. В тази връзка следва да бъде отчетено застъпеното във въззивната частна жалба становище, че съобразно предоставените в правилника за дейността на предприятието правомощия на представляващия го, действително на 2 последния е предоставена възможност да сключва договори с трети лица от различен характер, относими към дейността, за която е създадено предприятието /чл.21,т.2 от Правилника/.Това обстоятелство обаче не означава, че предприятието разполага със самостоятелни права по отношение на представителството по сключените договори.

Съгласно чл.52,ал.1 от ЗОбщС Общината осъществява някои от своите дейности чрез създаване на общински предприятия, които са форма за осъществяване на самостоятелна стопанска дейност на последната и са лимитивно изброени в чл.53 ЗОбщС. И макар, че изпълнението на тези специфични дейности е възложено на създаденото общинско предприятие, само по себе си то се явява структурна единица на Общината, която не разполага със самостоятелност и правосубектност. Това произтича от нормата на чл.52,ал.2 ЗОбщС, с която е определено, че това структурно звено се създава, закрива и преобразува по решение на Общинския съвет, който орган утвърждава бюджета му и с решението за създаването му се предоставя определено имущество, но само за управление, като част от имуществото на общината.

Правилникът, определящ структурата, дейността и числения състав на общинското предприятие, също се утвърждава от общинския съвет, като с директора му не се сключва договор за управление, а последният се назначава от кмета по трудов договор.

Задължителното вписване на общинското предприятие в специалния регистър при АВ регистър БУЛСТАТ не може да обоснове негова правосубектност и самостоятелност, тъй като няма законова норма, която да му признава качеството на юридическо лице.

При това положение общинското предприятие не може да бъде самостоятелна страна по договор, нито валидно да го сключва. В този смисъл е Решение №162/05.01.2015 год. по гр.дело №3246/2013 год. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по чл.290 ГПК.

По оплакването в частната жалба, че РС-Враца е прекратил производството по делото, без да разгледа иска против Община К., предявен като евентуален. Това оплакване е неоснователно на две основания:

1. Условие за разглеждане на евентуалния иск е главният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Ако съдът уважи главния иск, той не дължи произнасяне по евентуалния, а ако намери главния иск за неоснователен, съдът го отхвърля и се произнася по същество по евентуалния иск.

В конкретния случай това вътрешнопроцесуално условие не се е сбъднало, тъй като производството по главния иск е прекратено поради недопустимост и, както се сочи и в отговора на частната жалба, недопустимо се явява разглеждането и на евентуалния иск;

2. Такъв евентуален иск не е предявяван и не е приеман за разглеждане от РСВраца. С исковата молба ищецът "А 1 България" ЕАД - гр.София фактически е предоставил на РС-Враца да определи надлежния ответник, което е недопустимо, и след дадени му нарочни указания е уточнил, че ответник по основния иск е Общинско предприятие "Социални и комунални дейности" към Община К.. Процедурата по 3 чл.131 от ГПК е изпълнена именно по отношение на ОП "Социални и комунални дейности", а Община К. не е конституирана като ответник.

При този изход на спора право на разноски има само ответната страна, но искането й за възстановяване на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.05.2023 год. при констатираната липса на правосубектност не може да бъде уважено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №549/28.03.2023 год., постановено по гр.дело №2820/2022 год. по описа на Районен съд-Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4