Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 01.03.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 615/2022
Вид
Решение № 66
Подписан
01.03.2023
Състав
Дарина Стоянова Маркова, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 -146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 -146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 -146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 -146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20, ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 - чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 - чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 - чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.23, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 - чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24, ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ст. Маркова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000615 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №18741/08.08.2022г. по описа на ВОС, на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. С. , срещу решение №313/22.07.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №432/2021г. по описа на ВОС.

Предмет на обжалване е частта на решението, с което частично са отхвърлени предявените от ищеца – настоящ жалбоподател „БАНКА ДСК“ АД осъдителни искове спрямо ответника Х. Ш А., гражданин на Великобритания, родена на 05.03.1989г., за вземанията му, произтичащи от сключен между страните на 20.02.2014г. договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за дължимата главница – за разликата над 78 233,20 лева до пълния заявен размер от 105 878,37 лева; за дължимата договорна лихва през гратисния период – за разликата над 24 091,27 лева до претендираните 27 645,17 лева; за възнаградителна лихва за периода след 15.05.2020г. до предявяване на иска - за разликата над 6 191.28 лева до претендирания размер на 8 379,10 лева; за дължимо обезщетение за забава за периода от 15.06.2020г. до 01.07.2021г. - за разликата над 321,55 лева до претендираните 436,04 лева, в съответствие с което ответникът е бил осъден да репарира само частично 1 разноските за исковото производство по съразмерност с уважената част на исковете.

В жалбата са обосновани оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му отхвърлителна част. Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая е допуснато олихвяване на лихва върху лихва през всяка година до изтичане на гратисния период по кредита, което представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, законово допустим само по отношение на търговец, но не и по отношение на потребител на финансова услуга, съответно, че макар капитА.зацията на начислената през гратисния период лихва да е изрично предвидена в общите условия (подписани от кредитополучателя), подобна клауза липсва в самия договор за кредит, което е в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителската защита. Твърди се, че понятията „капитА.зация“ и „анатоцизъм“ не са тъждествени, като разликато произтича от от различните функции на лихвата в банковото и гражданското право. При банковите кредити (заемните сделки) лихвата има възнаградителен характер, тя е цената на заема, цената, която се заплаща на банката за ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, докато при търговските и граждански сделки тя представлява обезщетение за вреди от забавено изпълнение. Тъкмо заради тези отлики допустимо и справедливо е олихвяването на възнаградителна лихва, но не и на обезщетителна такава. Това разбиране изцяло е съобразено и стои в основата на държавно гарантираната програма за отпускане на специфичния вид кредити по Закона за кредиране на студенти и докторанти (Обн. ДВ, бр.69 от 05.08.2008г.). В случая условията на подписания между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД изцяло съответстват на закона и типовия договор. Практическото отделяне на част от договорките между страните в Общи условия, и то договорки, изцяло в рамките на законовата норма, не следва да се тълкува като липса на такива, респ. липса на задължение за някоя от страните да ги изпълнява. Като част от условията на закона и типовия договор, съответно на договора за кредит, предвидената капитА.зация на начислената в гратисния период лихва е извършена по начин, напълно законосъобразен и в съответствие с договорните отношения на страните. В случая е нА.це добавяне към неизискуемата главница на отложени (непросрочени, неизтекли) лихви, което само по себе си новира дълга и не е пречка за продължаващо олихвяване, нито представлява заобикаляне на максималния размер на възнаградителната лихва, която е в предвидения от закона размер от 7 % и не е променяна. Неправилни с оглед на това са и изводите на съда, че вземанията за възнаградителна лихва - в гратисния период и след изтичането му, и за лихвата за забава следва да бъдат изчислени само върху чистия размер на усвоената главница, без отчитане на капитА.зацията. В резултат се е стигнало до неправилно отхвърляне на претенцията за главница в частта на капитА.зираните лихви (за които съдът обосновава, че са дължими) и присъждане на 2 незаявена като отделно перо лихва (макар и включена в общото задължение).

По тези основни оплаквания и твърдения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи в цялост исковите претенции. Не се посочват и представят нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна - ответницата Х. Ш А., не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „БАНКА ДСК“ АД, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт М. С. заявява, че поддържа подадената жалба, изложените в нея основания и искания, и моли за нейното уважаване.

Въззиваемата страна Х. Ш А., не е взела участие в съдебното заседание лично или чрез упълномощен представител.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на исковото производство са предявените от ищеца „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, спрямо ответника Х. Ш А., гражданин на Великобритания, родена на 05.03.1989г., осъдителни искове за дължимите и непогасени вземания по сключен между страните на 20.02.2014г. договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за главница в общ размер на 105 878,37 лева, за възнаградителна лихва в общ размер на 8 379,10 лева, начислена след изтичане на гратисния период за времето от 15.05.2020г. до 01.07.2021г.; за обезщетение за забавено плащане (наказателна надбавка), начислено върху главницата за периода от 15.06.2020г. до 01.07.2021г. в размер на 436,04 лева, съответно за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2021г., до окончателното плащане на задължението.

Основните, релевантни за тези искове факти, не са спорни, същите са и надлежно установени в процеса. На 20.02.2014г. е бил сключен договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който „БАНКА ДСК” АД е поела задължение да предостави кредитен ресурс за заплащане на таксите за обучение (семестриалните такси) на кредитополучателя Х. Ш А. – студентка в Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“ гр. Варна.

Договорено е кредитът да бъде усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на висшето училище. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. За предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплати на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява върху усвоената част от кредита включително и през гратисния период Гратисният период е дефиниран в т.3 3 от договора като периода от сключване на договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит. В случая последният държавен изпит е бил насрочен за 30.05.2019г., с оглед на което гратисният срок е изтекъл на 30.05.2020г. Срокът за издължаване на кредита е договорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.24, ал.2 ЗКСД изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните.

В изпълнение на договорния си ангажимент в периода 2014 – 2018 г. банката е заплатила общо десет семестриални такси в общ размер на 78 233,20 лева. Последната дата, на която е извършен превод е 19.02.2018г.

Според ищеца – кредитор, начисляваната по време на гратисния период възнаградителна лихва се капитА.зира годишно (раздел IV, т.10.1. и т.10.2. от Общите условия на „БАНКА ДСК” АД за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД). Начислената по този начин възнаградителна лихва през гратисния период (20.02.2014 - 30.06.2020г.) е в общ размер на 27 645,17 лева, с оглед на което общият размер на главницата се претендира в размер на 105 878,37 лева. Според ищеца, именно така формираният общ размер на главницата, ведно с текущо начисляваната договорна лихва, се дължи считано от първа падежна дата 15.06.2020г. на равни месечни погасителни вноски от по 1 229,33 лева (с изключение на последната изравнителна вноска от 1 230,65 лв. с падеж 15.05.2030г.).

Ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска, което неизпълнение и продължителна забава дава основание на банката – кредитор да обяви вземанията си по договора за предсрочно изискуеми (т.17.2 от Общите условия). Волеизявлението за това е изявено в исковата молба, препис от която, ведно с относимите приложения, е бил връчен редовно на ответника – длъжник на 27.01.2022г.

Твърди се от ищеца, че вземанията му съставляват непогасената главница в размер на 105 878,37 лева, формирана от усвоената част от кредита - 78 233,20 лева, и капитА.зираната договорна лихва през гратисния период - 27 645,17 лева; договорената (възнаградителна) лихва за периода от 15.05.2020 до 1.07.2021 год. в общ размер 8 379,10 лева и дължимото обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 15.06.2020 г. до 01.07.2021 год. в общ размер 436,04 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021г., до окончателното плащане на дължимите суми.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

За да отхвърли частично по размер предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че извършваното от кредитора ежегодно капитА.зиране на лихви към главница, съответно последващото олихвяване на сбора (главница и договорна лихва) при това с натрупване през всяка следваща година от периода, води до чувствително 4 нарастване на задължението по кредита, съставлява олихвяване на лихва върху лихва, което е недопустимо по отношение на потребител на финансова услуга - чл.10, ал.3 от ЗЗД, в пряко противоречие е и с разпоредбата на чл.20 ЗКСД, тъй като начисляването на лихва върху лихва води до акумулиране на скрити лихви. Като противоречащи както на закона, така и на потребителската защита в чл.143 -146 ЗЗП тези уговорки в Общите условия са нищожни. С оглед на това е приел, че размерът на капитА.зираната през гратисния период възнаградителна лихва към главницата следва да бъде изключен от задължението като се присъдят само реално изплатените от банката учебни такси.

По отношение на възнаградителните лихви е приел, че през гратисния период същите следва да бъдат изчислени единствено върху размера на усвоените суми, а след този период - върху чистия размер на дължимата главница, като последното е относимо и към наказателната надбавка за забава. Размерите на тези задължения са определени с помощта на вещо лице по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Повдигнатият от ищеца с подадената въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението спор e правен и се отнася до тълкуването и прилагането на нормите от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), отнасящи се до режима на лихвите по банковите заеми, отпускани с държавна финансова подкрепа на студенти и докторанти. СпециА.зацията на този вид целево кредитиране отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките - кредитодатели. В този контекст понятието “лихва”, въведено в чл.20, ал.1 от ЗКСД, следва да се тълкува по начин съответстващ на целта на закона, определена в чл.2. Ето защо приложимите банкови правила за “капитА.зиране на лихвите”, съответно за “анатоцизма на лихвите”, не намират приложение към тази група банкови заеми. Предоставяната от държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на студентите и докторантите следва да отговаря на принципите за предварителна оповестеност, правна сигурност и запазване конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от държавната подкрепа. Ако бъде позволено на банките да прилагат правилата за капитА.зация на лихвите, съответно за анатоцизъм, това несъмнено ще повлече нарастване на държавния дълг в полза на банките, поставяйки последните в по-благоприятно положение в сравнение с определеното от чл.20 от ЗКСД, което не кореспондира на преследваните от този специален закон цели и на чл.107§1 ДФЕС, която общностна разпоредба забранява под каквато и да е форма и причина предоставянето на “нерегламентирана държавна подкрепа”. Разпоредите на чл.20 - чл.24 ЗКСД са своеобразна гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в повече от допустимото, като надхвърля сбора от “отпуснатите средства” и “лихвата дължима за срока от кредита”. Понятието “сбор” не допуска банките да добавят начислените от тях лихви към главницата, което по подразбиране 5 води до погресия на дълга и до нарушаване законоустановения предел на лихвата не повече от 7% (чл.20 ЗКСД), а това изправя пред несигурност както държавата, така и студентите и докторантите.