Решение № 181 от 18.05.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр.Велинград, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20225210101009 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 124 ГПК

Предявен е от А. А. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Света Петка, ул. „*****” № 23, против А. М. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Света Петка, ул. „*****” № 23, иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с пл. № 383, в кв. 17 по настоящия действащ план на с. Света Петка, одобрен със заповед № 1198 от 24.11.1989 г., за който е отреден УПИ X-383, в кв. 17, със Заповед № 72/23.04.2015 г. на кмета на община Велинград, с площ 557 кв.м., като регулацията не е приложена откъм улица с о.т. 152-71, при съседи на имота от изток – УПИ 384, от запад- УПИ ХII-152, от север УПИ IX-153, от юг улица с о.т. 152- 71, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв.м., състояща се от два жилищни етажа, изби и таван и гараж със застроена площ от 45 кв.м., на основание покупко продажба и изтекла придобивна давност в негова полза, считано от 1981 г. насам.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на посочения процесен имот, по силата на: 1. Нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка № 150, том 1, дело № 278/1981 г., издаден от Районен съд Велинград, 2. Нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка № 136, том. 1, дело № 244/11.05.1984 г. издаден от Районен съд Велинград, 3. Договор за покупко-продажба, сключен през 1981 между него и Р.Ш. Ш., за 129 кв.м. от недвижим имот с планоснимачен номер 137 по плана на с. Света Петка от 1961 г., както и на основание давностно владение в продължение на повече от десет години, считано от 1981 г. до настоящия момент. Излага, че е декларирал имота в 1 община Велинград и плаща за него данъци. Сочи, че е оградил имота с ограда в началото на 80-те години на минА.я век. Излага, че през 2021 г. ответникът А. М. Ш. завел дело за делба на посочения процесен имот, като оспорил собствеността му. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който излага, че искът е неоснователен и недоказан. Оспорва, представените от ищеца с исковата молба констативни нотариални актове, протокола за покупко-продажбата на недвижимия имот с площ 129 кв.м., както и Удостоверение № 138/26.03.2015 г. и Удостоверение № 646/28.09.2022 г. Твърди, че процесния недвижим имот, ведно с построените върху него жилищна сграда и гараж са в режим на съсобственост между наследниците на А. А. Ш., с ЕГН: **********. Сочи, че последният е придобил собствеността върху горепосоченият процесен имот чрез записване в разписен лист на с. Света Петка и на основание давностно владение. Твърди, че е предявил иск за съдебна делба за същия имот, по която е образувано гр. д. №685/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград, което е спряно. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже, правото си на собственост върху процесния недвижим имот, придобито на посоченото в исковата молба оригинерно основание, т.е. че е упражнявал в продължение необходимия законоустановен срок непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои, считано от 1981 г.. Ответникът следва да докаже пълно и главно фактите, от които произтичат възраженията му.

Съобразно задължителните разяснения към Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Предвид това обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая не са ангажирани доказателства, които да разколебават обвързващата сила на издадените констативни актове- нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка № 150, том 1, дело № 278/1981 г., издаден от Районен съд Велинград, нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка № 136, том. 1, дело № 244/11.05.1984 г. издаден от Районен съд Велинград, нито на представения Договор за покупко-продажба, сключен през 1981 между ищеца и Р.Ш. Ш., съгласно който А. А. Ш. е придобил по давност право на собственост върху процесния поземлен имот. Този извод на съда по никакъв начин не се разколебава от приетия като писмено доказателство по делото разписен лист. Следователно следва да се приеме за установоно по делото въз основа на тях, че ищецът се легитимира като собственик на 2 процесния поземления имот въз основа на тях. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго, каквато хипоетеза по делото не е нА.це, но доколкото приращението не е наведено от ищеца като способ за придобиване правото на собственост върху процесните сгради, съдът е обвързан от диспозитивното начало в гражданския процес и следва да се произнесе съобразно обстоятелствата изложени от него в исковат молба.

От събраните писмени и гласни доказателства, чрез разпита на всички свидетели по делото се установява, че процесният поземлен имот е бил ограден от всички страни найкъсно преди около десет години, а изградените в него сгради- жилищна и гараж от построяването им от ищеца и сина му се ползват от последния. От разпита на всички свидетели по делото се установи, че нито дядото- А. А. Ш., нито съпругата му или синът му М. са оспорвА. правото на собственост върху имота и изградени върху него сгради, а още по- малко установеното владение върху тях. От показанията на свидетелите- м.ю. СА. и Ф.Ю. Ш. безспорно се установи, че е било нА.це уговорка, поставена още от дядядото А. Ш. преди построяването на къщата, че процесните имоти остават собствени на сина му А. Ш., който ще построи къщата, в която ще живее сина на ищеца със семейството си, като с нея са се съгласили синът му- М. и съпругата му- А. А. Ш. и са я спазвА. до смъртта си.

Не се твърди, нито доказава от датата на изгражденото на постройките в имота на ищеца до датата на подаване на исковата молба, който и да е, да се е противопоставял на установеното владение върху тях. Напротив от събраните гласни доказателства безспорно се установи, че същите се ползват от ищеца, чрез неговия син явно и необезпокоявано, като това продължава и до настоящия момент. Не се събраха доказателства ответниците или техния праводател да е оспорвал това владение, нито ищеца, в който и да е период от време да е губил владението върху тях. Следователно безспорно се установи, че ищецът е придобил правото на собственост върху постройките по силата на приращения върху собствения му поземлен имот

От друга страна, дори и да се приеме, че поземления имот не е придобит по давност към 1981 г., то по делото безспорно се установи упражняваната от ищеца фактическа вларст както върху него, така и върху построените сгради, чрез другиго, а именно негови сина му А. А. Ш., като това е било явно, непрекъснато и е демонстирирано пред всички.

Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Съдът намира, че ангажираните от страна на ищеца доказателства установяват правно значими факти за владение на имота в продължение на 10 години, а именно установил e фактическа власт, чрез другиго върху процесните недвижими имоти, с намерение да ги свои, като това владение е продължило явно и необезпокоявано в законо необходимия срок, съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС. От построяването на сградите в „чуждия“ имот, което безспорно представлява манифестиране на намерение за своенето им и доколкото не са ангажирани доказателства, които и да е да се е противопоставил на установената фактическа власт върху тях е изминал необходимия период от време за придобиването им по давност.

3

По изложените съображения съдът счита, че от страна на ищеца се установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуване на право на собственост върху процесните недвижими имоти, придобито на основание давносно владение, поради което предявеният положителен установителен иск, като основателен следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от разноски по делото или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2144,13 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат и държавна такса, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Света Петка, ул. „*****” № 23, против А. М. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Света Петка, ул. „*****” № 23, иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, че А. А. Ш., с ЕГН: ********** е собственик на поземлен имот с пл. № 383, в кв. 17 по настоящия действащ план на с. Света Петка, одобрен със заповед № 1198 от 24.11.1989 г., за който е отреден УПИ X-383, в кв. 17, със Заповед № 72/23.04.2015 г. на кмета на община Велинград, с площ 557 кв.м., като регулацията не е приложена откъм улица с о.т. 152-71, при съседи на имота от изток – УПИ 384, от запад- УПИ ХII-152, от север УПИ IX-153, от юг улица с о.т. 152- 71, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 116 кв.м., състояща се от два жилищни етажа, изби и таван и гараж със застроена площ от 45 кв.м., на основание изтекла придобивна давност.

ОСЪЖДА А. М. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Света Петка, ул. „*****” № 23 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Света Петка, ул.

„*****” № 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2144,13 лева,представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4