Решение № 37 от 06.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№5791/26.04.2024г. от К. И.

Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. К.” № 8, обл. Пловдив, имащ процесуалното качество на трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“, против Решение № 130 от 09.04.2024г., постановено по т.д. № 3/2023г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, в частта му, с която се осъжда ЗАД„Б.В.И.Г.“ , ЕИК: ......, гр. С.” № 5 да заплати на А. Ц. Т., ЕГН .... . гр. К.

Т.“ 5, обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 09.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 30.09.22 г. до датата на окончателното изплащане, за разликата над сумата от 30 000 лв, до уважения размер от 150 000 лв, частично от 200 000 лв В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част, за постановяването му при неправилни фактически и правни изводи, както при неправилно приложения на материалния закон, за което се излагат конкретни 1 и подробни съображения. Формулирано е искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната маст, вместо което се отхвърли предявеният от А. Ц. Т. иск над сумата от 30 000 лв, до уважения размер от 150 000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 09.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от на застрахователя - 30.09.22 г., до датата на окончателното изплащане.

В законния срок, от ищеца А. Ц. Т. е подаден отговор по жалбата на третото лице помагач, с който същата се оспорва като неоснователна, за което са изложени конкретни доводи. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част.

Против първоинстанционното решение е постъпила и втора въззивна жалба, с вх.№6163/08.05.2024г., подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.“, с която решението се обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на А. Ц. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата от 50 000 лева, до пълния присъден размер от 150 000 лева, в частта на решението, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 995,64 лева, както и в частта на съдебния акт, в която е присъдена законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева, до присъденият размер от 150 000 лева, да се отхвърли предявения иск за присъждане на имуществено обезщетение в размер на 995,64 лева, както и да се отхвърли искането за начисляване на законна лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 30.09.2022г.

В законния срок, отговор по жалбата на застрахователя е подаден от третото лице помагач на негова страна К. Ч., като се изразява становище за основателност на жалбата, да което са изложени конкретни съображения.

В срок е подаден отговор по тази жалба и от ищеца А. Ц. Т., като със 2 същия се оспорва жалбата като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Предмет на делото са предявени от А. Ц. Т. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ да му заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца при пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 09.09.2022г., на път ПП I-6 (С-Б.), км.

310+300, като пътник в лек автомобил модел „Ф.П.“, с рег. № ....., управляван от К. И. Ч., по чиято вина е настъпило ПТП, за което МПС е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност с ответния застраховател, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя 30.09.22 г. до датата на окончателното изплащане.

Искът за обезщетение за имуществени вреди е за сумата от общо 995,64 лева, представляваща сторени от ищеца разходи за лечението и възстановяване от получените при процесното ПТП телесни увреждания, поотделно, както следва: Фактура № 0000000001 г. на „Х.“ ООД на стойност 785.00 лв. за масаж и гимнастика; Фактура № 0000010456/23.09.2022 г. на „Р.Б.“ ООД на стойност 110.00 лв. за ортеза; Фактура № **********/26.09.2022 г. на „Ч.“ ЕООД за пелени и чаршафи; Фактура № 0000000104/26.09.2022 г. на „А.“ ЕООД на стойност 20.55 лв. за лекарствени средства; Фактура № 0000000106/07.10.2022 г. на „А.“ ЕООД на стойност 24.80 лв. за лекарствени средства; Фактура № 0000000108/24.10.2022 г. на „А.“ ЕООД на стойност 19.20 лв. за лекарствени средства; Фактура № 0000000110/11.11.2022 г. на „А.“ ЕООД на стойност 9.50 лв. за лекарствени средства; Фактура № 4300227315 г. на „С. 6“ ЕООД на стойност 11.79 лв. за лекарствени средства. В тази част, първоинстанционното решението е обжалвано изцяло от ответника, поради което и този иск е предмет на разглеждане и пред настоящата инстанция.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди е предявен като частичен 3 за 170 000 лв, от общо 200 000 лв, като е уважен от първоинстанционния съд до размер от 150 000 лв, съответно е отхвърлен за разликата до 170 000 лв, частично от 200 000 лв. Ищецът не е обжалвал отхвърлителната част на решението, поради което, предмет на иска му пред настоящата инстанция е претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до размер от 150 000 лв, за разликата над сумата от 30 000 лв, в която част ответникът и третото лице помагач не са обжалвали първоинстанционното решение, поради което същото е влязло в частта, с която този иск е уважен до размер от 30 000 лв.

Предвид това, между страните е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на правнорелевантните факти, на които е основан този иск, а именно:

На 09.09.2022 г., на път ПП I-6 (С-Б.), км. 310+300 е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ....., К. И.а Ч. нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, изгубил контрол над управляваното МПС, излезнал от пътното платно и се блъснал в крайпътна канавка и дървета. Ищецът А. Т. е бил пътник в автомобила, на задна лява седалка.

Вследствие на настъпилото ПТП, А. Т. е получил телесни повреди, както следва:

1. черепно - мозъчна травма: колекция кръв под меките черепни обвивки вляво теменно- слепоочно и вдясно челно, причинила разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК.

2. шийна травма: счупване на тялото на 6 шиен прешлен, причинило трайно затруднение движението на врата по см. на чл.129 НК;

3. гръдна травма: счупване на 8,9,10 ребра вляво и на 9,10,11 в дясно, причинило трайно затрудняване движението на снагата по см. на чл.129 НК;

4 контузия на белия дроб вляво, малка колекция свободен въздух в лявата гръдна кухина, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота по см. на чл.129 НК;

5. травма на опорно- двигателен апарат:

- счупване на тялото на лявата бедрена кост, причинило трайно 4 затруднение движението на левия крак по см. на чл.129 НК;

- счупване на голям туберкулум (скален масив) на лява раменна кост, с изкълчване на лява раменна става, причинили трайно затруднение движението на лявата ръка по см. на чл.129 НК.

Във връзка с така настъпилото ПТП е образувано НОХД № 807/2023 г. по описа на Районен съд К., приключило с влязло в сила споразумение, обективирано в протокол № 173/18.07.2023 г., с което подсъдимият К. И. Ч. е признат за виновен в това, че на 10.09.2022 г. в землището на гр. К., по първокласен път 1-6, км. 310+300, в посока изток - запад, при управление на МПС - л.а. марка и модел „Ф.П.“ с рег. № ....., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. Т., изразяваща се в: счупване на тялото на шести прешлен (С6), с което е причинено трайно затруднение в движението на врата за срок, подълъг от 30 дни; счупване на лява раменна кост, с което е причинено трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на ребра в двете гръдни половини (8-мо и 9-то ребра в ляво и на 9то, 10-то и 11-то ребра в дясно), с което е причинено трайно затруднение в движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на лява бедрена кост, с което е причинено трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като освен това избягал от местопроизшествието и управлявал горния автомобил, без да има необходимата правоспособност - престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „а“, вр. чл.

343 ал. 1,6. „б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за срок от четири години.

За л.а. “Ф.П.“ с рег. № ....., управляван от К. Ч. е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № ВО/03/122022196483, със срок на валидност 1 година, считано от 04.08.2022 г., до 03.08.23г. със ЗАД „Б.В.И.Г.“. Ищецът А. Т. е предявил претенция за изплащане на обезщетени за неимуществени и имуществени вреди пред ЗАД „Б. ВИГ“ АД, гр. С., получена от застрахователя на 30.09.2022 г. По случая е заведена щета № 2607/30.09.2022 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил и изплатил обезщетение.

На основание чл.300 ГПК, влязлото в сила споразумение, одобрено от 5 наказателния съд по НОХД № 807/2023 г. по описа на Районен съд К., с което К. И. Ч. е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. Т., е задължително за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, че деянието е извършено, че е противоправно и че дееца К. И. Ч. носи вина за същото.

Всичко изложено дотук обуславя извод, че предявеният иск за присъждана на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание и по размер до сумата от 30 000 лв. Не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение, във влязлата му в сила част, възраженията на ответника и третото лице помагач относно несъответствието на присъденото на ищеца обезщетение с принципа за справедливост и прекомерността му, с оглед действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, относно съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия поради непоставен предпазен колан, както и поради знанието му, че водачът Ч. няма правоспособност да управлява МПС.

Във връзка с възражението за съпричиняване от пострадалия поради непоставяне на предпазен колан, според данните от заключението на приетата пред първата инстанция КСМАТЕ, в материалите, приложени по делото, има обективни данни, че ищецът А. Т. е пътувал без поставен предпазен колан.

Посочено е, че уврежданията му имат предимно левостранна латерализация, което се обяснява с посоката на действие на травмиращата сила. Значителната деформация на лявата задна врата в посока към купето, където се е намирал пострадалия е реализирала удар и натиск върху него с последица получените телесни увреждания. Вследствие на това, тялото му е било отхвърлено в посока към средната част на задната седалка. Според заключението, при поставен предпазен колан, тялото на Т. би било фиксирано на задна лява седалка и може да се предположи, че уврежданията му биха били по-тежки от получените. С оглед на конкретния механизъм на ПТП, предвид скоростта на движение на МПС от около 107 км/ч и ударът на автомобила със странична лява задна част в областта на задна лява врата и задна част в ствола на широколистни дървета, действието на предпазния колан в случая е нямало възпиращо действие за горната част на тялото на пострадалия при движението му встрани наляво. От описаните в протокола за оглед на местопроизшествието силни деформации на купето на автомобила в задна лява част в областта на задната врата и видно от снимките по-горе, може да се 6 направи извода, че ако ищеца е пътувал с поставен предпазен колан, долната лява част на тялото му, също би контактувала с вътрешния интериор на купето в областта на задна лява врата. Фиксирано, тялото би било лишено от движение в посока навътре и би поело повече енергия от деформираната задна лява врата.