Решение № 61 от 08.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Деян Ив. Денев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Д. В. К. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100601299 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е Присъда № 260153 / 23.09.2021г по НОХД № 180 по описа за 2021 г на РС Варна, първи наказателен състав.

С обжалвания съдебен акт подсъдимият П. Г. П. , е признат за виновен в това, че на 23.09.2020г. в гр.Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- блъснал предна дясна врата на товарен автомобил „Ивеко Евро Карго“ с рег.№ В7492 КТ, собственост на ОП „Общински паркинги и синя зона“ и счупил дясното му странично огледало, отправил закани към ИВ. Й.

ИВ., че ще го унищожи и ще изяде черния му дроб, ритнал го по десния крак и го ударил с ръка по дясното рамо -престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

На основание чл.78 А от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ”ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

С присъдата подс. П. Г. П. е осъден , да заплати на ИВ. Й. ИВ., от гр.Варна сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат от нанесени 1 телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди-болки и страдания в резултат от нанесени телесни увреждания, в останалата му част до пълния предявен размер като недоказан.

Подсъдимия П. Г. П. ,е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.

На същия ищец - ИВ. Й. ИВ. подсъдимия е осъден да заплати и сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от отправени закани, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от отправени закани, в останалата му част до пълния предявен размер като недоказан.

На основание чл.2 от Тарифата за ДТ П.,е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия е осъден да заплати на ИВ. Й.

ИВ., от гр.Варна направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, както и направените по делото РАЗНОСКИ в размер на: 118,60 лева /сто и осемнадесет лева и шестдесет стотинки /, от които 93,60 лева /деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Варна и 25,00 лева /двадесет и пет лева/ по сметка на ВРС.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез адвокат С.С. АК – Варна, като се твърди, че присъдата противоречи на закона защото не е съобразена със събраните по делото доказателства, които са тълкувани превратно и по тази причини следва да бъде отменена. Навеждат се доводи, че подсъдимия не е осъществил вмененото му деяние и това се доказва от анализа на събраните по делото доказателства. Оспорва се присъдата и в гражданско осъдителната и част като недопустимо е и произнасянето на съда относно гражданските искове, които в вида, в който са предявени са недопустими, поради което и в тази част присъдата следва да бъде отменена.

С допълнително писмено изложение към въззивната жалба се развиват възражения, които могат да се обобщят по следния начин:

- налице са съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи 2 отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като по делото липсват мотиви, в обема предвиден от закона. Твърди се, че голяма част от мотивите е преразказ на случилото се по време на съдебните заседания, а в останалата им част представляват цитати от различни решения от съдебната практика, без да е изложено какво съда е приел за установено и доказано по делото. Като друго процесуално нарушение, е посочено конституирането на ненадлежна страна, каквато е гражданския ищец, тъй като в престъпленията по чл.325 НК липсват съставомерни вреди, както в мотивите си е посочил и първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че по посочената причина производството е следвало да премине по реда на Глава 28 НПК, където е недопустимо конституирането на граждански ищец и частен обвинител и и със стореното от съда е утежнено положението на подсъдимия. В тази връзка се твърди, че в наказателното право на репатриране подлежат само съставомерните вреди, а всички претендирани останали увреждания подлежат на претенция по гражданско-правен ред.

- алтернативно се иска оправдаването на подсъдимия, като се твърди, че подсъдимия не е е осъществил вмененото му деяние и това се извежда от анализа на събраните по делото доказателства. Оспорва се както обективната страна, така субективната на престъплението предмет на обвинението. Твърди се , че действията на подсъдимия не са насочени към грубо нарушаване на обществения ред и още по малко да са били насочени да изразят умисъла на П. за явното не уважение към другите граждани и обществото. Дори съда в тази връзка е приел, че П. е бил афектиран от действията на служителите на Общинското предприятие и именно това е било причината за неговите действия. Според жалбоподателят съдебната практика приема, че личният мотив не винаги изключва хулиганските действия, но за да не бъдат изключени тези действия е необходимо те да са били изключително груби, да са съпътствани с тежки оскърбления, телесни повреди, да са станали достояние на много хора и да са възприети от тях , като такива. Изброените елементи обаче в настоящия случай липсват и са провокирани от незаконносъобразните действия на общинските служители. Действията се били насочени единствено към конкретните лица, но не и към установения обществен ред и гражданите на страната. Оспорва се и възприетото от съда обстоятелство, че подсъдимия е нанасял удари на свидетеля И.. Според 3 защитата това са твърдения изложени от И. и неговите родственици – дъщеря и съпруга, но всички те са, както заинтересовани от изхода на делото, така и по съдържание непоследователни и противоречиви. Последното обстоятелство е подминато от съда и не може да се приеме тезата, че само изминалото време е довело до същественото разминаване в показанията на тези трима свидетели до фрапиращата разлика кой крак е пострадал на гр.ищец. Неправилно са ценени и показанията на св. И.Д. и невъзможността на последния да посочи точното, време на инцидента на който е станал свидетел, възприето от съда като твърдения за друг инцидент. Оспорва се и извода на съда, че именно от действията на П. е поднало огледалото на репатриращия автомобил, тъй като според защитата не е възможно при затваряне на врата независимо по какъв начин да е станало това да се счупят всички щипки които го държат на мястото му, освен ако такава повреда не е съществувала преди това. На свой ред се оспорва и субективната страна на деянието, изразявайки несъгласието със съда, че е налице евентуален умисъл за извършване на хулиганство, какъвто не може да бъде установен.

- оспорва се и неправилното произнасяне на първоинстанционния съд по приети за разглеждане два граждански иска за неимуществени вреди, тъй като от деликта могат да бъдат причинени само имуществени и /или неимущствени вреди, но и не и причинени няколко вида неимуществени вреди. Във връзка с последното се иска и жотмяна на присъдата в гражданско осъдителната и част.

В хода на съдебните прения въззивния прокурор изразява становище за правилност на присъдата и моли да бъде потвърдена, като законосъобразна.

В съдебно заседание защитата на А.К. поддържа жалбата по наведените в нея съображения, без да се развиват обстойни доводи за това.

Подсъдимият в последната си дума желае да и бъде намалено наказанието.

Окръжният съд намира жалбата за частично основателна, не по причините изложени в нея, със следните съображения: Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в което е положил грижа със всички допустими доказателствени способи да установи обективната истина.

В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

4

Подсъдимият живеел със семейството си в дом на ул.“Русе“ №13 в гр.Варна. На същата улица се намирало и стопанисвано от него заведение известно под наименованието ******

На 23.09.2020г. от служители на ОП „Общински паркинги и синя зона“ била поставена скоба във връзка с неправилно паркиране на лек автомобил „Тойота Селика“ с рег.№ В 4316 НС, паркиран пред дома на подсъдимия и собственост на неговия син- св.Г. П. П.. Тъй като глобата за неправилно паркиране не била заплатена в съответния срок и скобата не била премахната, около 13,25ч., след подаден съответен сигнал на посоченото място пристигнал екип на ОП „Общински паркинги и синя зона“ с товарен автомобил тип „Паяк“, марка „Ивеко Евро Карго“ с рег.№ В 7492 КТ, за да репатрира превозното средство. Екипът от служители на общинското предприятие се състоял от пострадалия И.И.-инспектор репатриране, К.А.шофьор и св.Д. С.-сапанджия. При пристигането си същите забелязали, че лек автомобил марка „Киа Каренс“, паркиран на пътя и частично на пътна маркировка /жълта лента/, препречва подхода към подлежащото на репатриране превозно средство. Тъй като автомобилът „Киа Каренс“ бил паркиран пред заведението ****** св.И. се приближил и попитал намиращите се в заведението лица кой е собственик на превозното средство. Подсъдимият заявил, че автомобилът е негов, при което св.И. обяснил, че същият трябва да бъде преместен, за да получат достъп до подлежащото на репатриране МПС.

Подс.П. обаче отказал да премести автомобила си. Заявил, че заскобеният автомобил е на сина му, който ще го премести след малко. На висок глас казал на служителите на ОП, че никакъв автомобил няма да вземат и че трябва да „изчезват“ оттам. Св.И. казал, че при това положение следва да се обади за съдействие на „Общинска полиция“, но подсъдимият не реагирал..

Същевременно към тях се приближили свидетелите К.Т., Н. И.а и М.А.-също служители на ОП „Общински паркинги и синя зона“, които по-рано били поставили скоба на лекия автомобил „Тойота Селика“. Св.Т. съобщил, че собственикът на автомобила трябва да заплати както глоба за неправилно паркиране, така и такса за пристигането на „паяка“. Подсъдимият тогава с агресивен тон заявил, че няма да бъдат платени никакви пари и нарекъл служителите на общинското предприятие „общински помияри“, като същевременно блъскал св.И. по рамото. В този момент на мястото на инцидента пристигнал синът на подсъдимия-св.Г. П.. Той помолил баща си да се отдръпне и заявил, че ще заплати съответните суми. Подсъдимия се качил в автомобила „Киа Каренс“ и го преместил, като междувременно св.П. заплатил на св.И. сумата от 30,00 лв. Свидетелите, обслужващи „паяка“ счели ангажимента си по случая за приключен и се качили в товарния автомобил, като се приготвили да си тръгват. В този момент обаче подсъдимият се приближил към тях. Афектиран от обстоятелството, че синът му е заплатил и такса за пристигането на автомобила за репатриране, той отворил дясната врата на превозното средство и започнал да крещи на служителите, като им отправял обиди-отново ги нарекъл „общински помияри“, а също и „боклуци“, като твърдял, че само грабят и нямат никакви основания да вземат пари. Св.И. предложил на шофьора да потеглят, но подс.П. хванал вратата на товарния автомобил и силно я блъснал, при което дясното долно огледало за странично виждане се повредило, като се счупили щипката и пружината, които го държали. Св.И. слязъл от служебния автомобил, заявил на подсъдимия, че е повредил общинска собственост и му поискал обяснение. Докато говорел обаче подсъдимият го ударил по дясното рамо с ръка и го ритнал по десния 5 крак в областта на прасеца. Св.И. подал съответен сигнал и на мястото на инцидента пристигнали служители на „Общинска полиция“, които установили самоличността на присъстващите и насочили служителите на общинското предприятие към Първо РУ към ОД на МВР-Варна, за да съобщят за случилото се.