Решение № 1066 от 10.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. Варна, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110201233 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. К. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 25 – 0442 – 002091 от 20.01.2026 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя Ж., на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511, 29 евро/ 1000 лева за това, че на 18.11.2025 г. в 15:38 часа в гр. Варна, на слизане от Аспарухов мост, в посока кв. „Аспарухово“, управлява товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *, собственост на *, с ЕИК: *, като превозва товар, който се разпилява по пътното платно за движение и не е покрит (изрязани клони) – нарушение на разпоредбата на чл.

177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Ж. К. Ж. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Признава, че в следобедните часове на 18.11.2025 г. действително е превозвал с управлявания от него товарен автомобил товар (листа и изрязани клони), но изразява несъгласие с извода на административно – наказващия орган, че товара е бил неукрепен. Намира, че е 1 налице случайно деяние, доколкото самият той не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Обръща внимание на съда, че разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата е само и единствено санкционна и не съдържа правило за поведение, което да бъде нарушено, за да бъде наложена санкция. Според жалбоподателя са допуснати множество нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при описание на нарушението, което е опорочило административно – наказателното производство и респ. издаденото наказателно постановление. Претендира, че може да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото случая изцяло попада в обхвата на тази законова хипотеза. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят Ж. К. Ж. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените в съдебното прозиводство разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 15.07.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1233 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Ж. К. Ж. се представлява от своя процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли за отмяна на наказателното постановление и моли също така за присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

Въззиваемата страна Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР – гр.

Варна не се явява лично не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, в проведеното на 15.07.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1233 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, като в депозирани на 19.05.2026 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л.-А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 15:38 часа на 18.11.2025 г. жалбоподателят Ж. К. Ж., с ЕГН:

********** управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *, собственост на *, с ЕИК: *, като превозвал товар, състоящ се от листа и изрязани клони.

Жалбоподателят Ж. се движел с управлявания от него товарен автомобил по 2

Аспарухов мост в посока към кв. „Аспарухово“, като по време на движение на превозното средство от неговия товарен отсег изпаднали малко количество листа и дребни изрязани клонки.

По същото време на Аспарухов мост в посока към кв. „Аспарухово“ се предвижвал със служебен автомобил екип на Четвърто РУ към ОД на МВР гр.

Варна, състоящ се от св. А. А. Д. и св. К. Б. И. – полицейски служители към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, които забелязали, че от товарния отсег на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № * падат листа и малки клони, като преценили, че водачът на автомобила – жалбоподателя Ж. не го е укрепил в достатъчна степен, поради което и го спрели за извършване на проверка на слизане от Аспарухов мост в посока към кв. „Аспарухово“ и св. Д. му съставил акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 20.01.2026 г. Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Ж. административно наказание „глоба“ в размер на 511, 29 евро/ 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:

На първо място съдът би желал да отбележи, че доказателството с най – висока доказателствена стойност представляват изготвените от св. Д. и св. И.

– служители на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна 2 бр. снимки, находящи се на л. 25 и л. 26 от НАХД № 1233 по описа за 2026 г. на 3

Варненския районен съд, които съвсем ясно показват състоянието на превозвания товар, а именно листа и дребни клони. В този смисъл са и показанията на двамата полицейски служители, които съдът няма причина да не кредитира, че по време на движение от товарния отсег на автомобила са падали листа и дребни клонки на пътното платно.

Принципно този факт е и напълно житейски издържан, доколкото процесната дата е 18.11.2025 г., т.е. вече късна есен, когато действително е налице интензивен листопад.

В случая действително се вижда, че товара не е покрит с някакво платнище, поради което и от формална страна може да се говори за нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата, но според съда в случая категорично може и е разумно да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

На първо място не става въпрос за превоз на едрогабаритни клони, чието падане върху пътното платно осезаемо и без съмнение би било предпоставка за настъпване на ПТП, а за превоз на дребни клонки и листа.

В крайна сметка в процеса на интензивен листопад в средата на месец ноевмри, голяма част от сухите листа падат от само себе си върху пътното платно, така, че съдът не вижда каква е разликата някое листо да е паднало от товарния отсег на автомобила или пък някоя дребна клонка.

Следва да се подчертае, че самите полицейски служители заявиха, че не е било необходимо да се спира движението и да се преместват клони от пътното платно, движейки се зад товарния автомобил, а и е видно с просто око от приобщения снимков материал, че превозваните клони действително са малки и дори да се счупи част от тях и да падне върху пътното платно, не е толкова обществено опасно едно подобно деяние.

Ето защо според съда е можело съвсем законосъобразно полицейските служители единствено официално да предупредят жалбоподателя Ж. следващия все пак да покрие с някакво платнище превозвания товар, състоящ се от дребни клони и листа.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи (в това число и полицейските 4 органи) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството.

Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 25 – 0442 – 002091 от 20.01.2026 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено, като същевременно в изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде предупреден жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на въззивното дружество за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 245 евро, съгласно приложения на л. 27 от НАХД № 1233 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя Ж. К. Ж. и адв.

Й. А. от АК – Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 25 – 0442 – 002091 от 20.01.2026 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Ж. К. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл.

177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511, 29 евро/ 1000 лева за 5 това, че на 18.11.2025 г. в 15:38 часа в гр. Варна, на слизане от Аспарухов мост, в посока кв. „Аспарухово“, управлява товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.

№ *, собственост на *, с ЕИК: *, като превозва товар, който се разпилява по пътното платно за движение и не е покрит (изрязани клони) – нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Предупреждава Ж. К. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: *, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати Ж. К. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: * парична сума в размер на 245 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1233 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6