Определение № 468 от 28.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Ловеч, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500313 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.Д. в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 1115/06.05.2024 г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 627/2024 г., в отхвърлителната част.

Изтъква, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията на по Договор за кредит № ***, е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК, че същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Позовава се на съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за 1 банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице. Сочи, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес.

Твърди, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, като в случая на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 1 640.74 лева, от които 1 504.44 лева са предоставени в кредит по сметка на продавача на стоките, избрани от кредитополучателя и 136.30 лева - избрани от кредитополучателя застраховки. Позовава се на чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно който при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл.

13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство.

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита, и че по аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР.

Счита, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави, доколкото съгласно разпоребата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Посочва, че съгласно чл. 9.1 от процесния ДПК лихвеният процент е 2

21.46 %, а ГПР – 47.37% и е съобразен с ограничението по чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1115/06.05.2024 г. на РСЛовеч по ч.гр.д. № 627/2024 г., в обжалваната част и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Районен съд – Ловеч от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу В. Г. Р. , ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, ж.к. Младост, бл. 324, вх. Б, ет.7, ап. 20, в качеството на кредитополучател за сумата 1 263.20 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/ 13.03.2923 година, договорна лихва в размер на 115.57 лева за периода 15.06.2023 година до 15.03.2023 година; обезщетение за забава в размер на 176.27 лева за периода от 15.06.2023 година до 15.06.2024 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски по делото - сумата 31.10 лева за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече 3 вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 04.04.2024 година; пълномощно; договор за потребителски кредит; декларация; информация за застрахователна програма; сертификат; общи условия към застраховка на кредитополучател; заявлениедекларация за установяване на договорни отношения.

С разпореждане № 962/15.04.2024 година заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането е връчено на 24.04.2024 година на заявителя.

Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 4716/26.04.2024 година в законоустановения тридневен срок, в която са изложени съображения, че заявлението е редовно, както и представеното извлечение от сметка, поради което не е необходимо да бъдат представени такива уточнение. При условията на евентуалност са направени следните уточнения: общо предоставената сума по договора е 1640.74 лева, от която 1 504.44 лева на 4 длъжника и 136.30 лева за застрахователни премии. Общата дължима сума е 1837.67 лева, която сума включва размера на отпуснатия финансов ресурс е уговореното възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит изразено като ГЛП 21.46%. Изтъкват, че релевантен критерий за преценка недействителността на договора е ТПР, а не договорената лихва. Мораторната лихва се дължи съгласно чл. 9.4 от Договора. Извършените плащания са 469.14 лева на 10.07.2023 година, с които са погасени 377.54 лева главница, 81.36 лева договорна лихва и 10.24 лева наказателна лихва.

С разпореждане № 1115/06.05.2024 година заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че в уточняващата молба не са отстранени констатираните нередовности.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница, каква част са договорна лихва и застрахователни премии, върху какво е начислена претендираната лихва за забава. Освен това в допълнителната молба е посочена сумата от 1837.67 лева, наречена „отпуснат финансов ресурс“, която не съотвества на посочените в договора суми и не ясно на какво основание и как е формирана.

При това положение е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено.

При тези съображения Разпореждане № 1115/06.05.2024 година на РС Ловеч по ч.гр.д. № 627/2024 г., е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1115/06.05.2024 година на РС Ловеч по ч.гр.д. № 627/2024г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6