Решение № 1204 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330116783 по описа за 2024 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищец „Агенция за просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, иска да се признае, че М.

С. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в *******************************, дължи сумите по издадена заповед № 5301/24.06.2024г. по ч.гр.д. № 10908/2024г. по описа на РС Пловдив за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на:

1 885,10 лв., произтичаща от Договор за паричен заем № *********/09.11.2021 г., сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1/03.10.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., договорна лихва в размер на 589,18 лв., дължима за периода 23.11.2021 г. - 09.05.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 165,08 лв., дължимо за периода 10.05.2023 г.23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.05.2024 г., до окончателното й изплащане По делото има постъпил отговор на исковата молба на 10.02.2025 г., но препис от исковата молба е връчен на ответника на 30.12.2024 г. (л. 54 от исковото производство), поради което полученият в съда отговор е след срока по чл. 131 от ГПК, поради което съдът не го зачита като надлежно подаден.

С протоколно Определение № 5345/29.05.2025г. съдът е допълнил доклада по чл. 146 ГПК като е констатирал, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК против ответника, като същият е възразил в срока за възражения. Твърди се, че заповедното производство е 1 образувано по отношение на договор за паричен заем №********* от 09.11.2021 год., сключен между страните. Излага се, че ищецът е цесионер във връзка с Приложение 1 от 03.10.2023 год. към рамков Договор за прехвърляне на парично задължение (цесия) от 01.12.2016 год., във връзка с който са му прехвърлени вземанията с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че е предоставена заемна сума в размер на 2 000 лв., същата е усвоена от ответника, като същият се е задължил да заплати договорна лихва в размер на 680,47 лв., която да върне на погасителни вноски. Изтъква се, че с процесния договор се рефинансират задължения по Договор №************ от 12.04.2021 год. в размер на 1343,55 лв. Признава се, че ответникът е извършил плащания в размер на 391,83 лв. Излага се, че заемът е падежирал на 09.05.2023 г. Ищецът с молбата от 13.05.2025 год. уточнява, че ответникът е направил плащане към първоначалния кредитор в размер на 391,83 лв., което е послужило за погасяване на главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Излага, че след цедиране на задължението към ищеца ответникът не е заплащал нищо.

Ищецът с молба е поискал постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил, че не са налице предпоставки за това, предвид взетото становище от ответника с молбата от 21.05.2025г. по съществото на делото.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Доказано е по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ********* от 09.10.2021 г., с който на ответника е предоставена сума в размер на 2000.00 лв., под формата на паричен заем. С подписването на договора, длъжникът-ответник е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума съгласно същият. Ответникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 680.47 лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 2 680.47 лв. на 39 двуседмични погасителни вноски.

В чл. 2 от процесния Договор за паричен заем страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем с КИД № ************* от 12.04.2021 г. в размер на 1 343.55 лв. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. След извършеното прихващане предходното задължение на заемателя се погасява изцяло, като заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договор, като в конкретния случай процесният договор има сила на разписка. В процесния договор за паричен заем са налице следните условия: Съгласно чл.3, ал.1, т.1 размерът на погасителната вноска е 100.59 лв., в която е посочено, че са включени „част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане", без да е конкретизирано от заемодателя „Вива Кредит" ООД каква част и на какво основание. На основание чл.3, ал.1, т.2 срокът на заема е договорен за 78 седмици, съответстващ на 39 броя двуседмични погасителни вноски според клаузата на чл.3, ал.1, т.3.

Процесният договор за кредит се явява нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, посоченият в договора ГПР не включва разходите за експресно разглеждане на документи и разходите за неустойка за непредоставяне на обезпечение. По силата на чл.

22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Независимо, че отговорът по чл. 131 ГПК не е приет по делото, съдът служебно проверява съответствието на договора с императивните норми на ЗПК.

Страните не спорят, а и видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д. К. ответникът е извършил 3 броя плащания по процесния погасителен план в 2 общ размер на 370.00 лв., последното от които е на 21.01.2022 г., като с него са погасени:

38.89 лв. главница; 29.84 лв. договорна лихва; 21.24 лв. неустойка; 35.03 лв. такса експресно разглеждане, като общия размер на това плащане възлиза на 125.00 лв. Чрез платените 370.00 лв. длъжникът покрива първите пет периодични плащания в размер на 343.65 лв. към 18.01.2022 г. включително, а размерът на първите шест погасителни вноски е 412.38 лв., съответно на 01.02.2022 г. е датата на първата просрочена погасителна вноска, когато длъжникът изпада в забава. Освен сумите по погасителния план ответникът е заплатил 20.00 лв. такси за събиране на просрочени вземания или общата сума, която е била заплатена по недействителния договор е в размер на 390 лева.

Тази сума следва да се отнесе към задължението за мораторна лихва в размер на 165,08 лв., дължимо за периода 10.05.2023 г.- 23.04.2024 г., а с остатъкът от 224,92 лева следва да се погаси чистата главница до размера на сумата от 1775,08 лева.

Следователно, искът за мораторна лихва от 165,08 лева за периода от 10.05.2023 г.23.04.2024г. се отхвърля като неоснователен поради погасяването му чрез изплащане на задължението, претендираната договорна лихва в размер на 589,18 лв., дължима за периода 23.11.2021 г. - 09.05.2023 г. се отхвърля като неоснователна, тъй като по процесния заем е дължима единствено чистата стойност на кредита тъй като договорът се прие за недействителен. Следва да се признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 1775,08 лева, която представлява чистата стойност на главницата по процесния договор за кредит.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност с оглед уважената част на иска в размер на 388,74 лева или 198,76 евро / като разноските за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция се признават до размера на сумата от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото/. В полза на ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлената част на иска в размер на 180,10 лева или 92,08 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в ******************************* ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Агенция за просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата от 1775,08 лева, която представлява чистата стойност на главницата по Договор за паричен заем № *********/09.11.2021 г., сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1/03.10.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.05.2024 г., до окончателното й изплащане за която сума е издадена заповед № 5301/24.06.2024г. по ч.гр.д. № 10908/2024г. по описа на РС - Пловдив за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 1775,08 лева до пълния претендиран размер от 1885,10 лева – главница и за сумите, които представляват договорна лихва в размер на 589,18 лв., дължима за периода 23.11.2021 г. - 09.05.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 165,08 лв., дължимо за периода 10.05.2023 г.- 23.04.2024 г.;

ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Агенция за просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780 сумата от 198,76 евро, която представляват разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство съразмерно на уважената част на исковете;

ОСЪЖДА „Агенция за просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780 ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. С. П., ЕГН ********** сумата от 92,08 евро, която представляват разноски 3 съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4