Решение № 1142 от 04.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. Перник, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20221720104344 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. С., чрез адв. А.

В., срещу ОД на МРВ-Перник, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.0 7.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 152.37 лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд за периода от 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. Претендира и разноски за производството.

С влязло в сила като необжалвано протоколно определение от 27.10.2022 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 04344 по описа на ПРС за 2022 г. в частта по предявените от С. С. С. срещу ОДМВР - Перник искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над сумата в размер на 294.70 лв. до целия предявен размер от 500 лв., преставляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 11.07.2020 г. до 29.07.2022 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1.143, както и за разликата над сумата в размер на 71.74 лв. до целия предявен размер от 152.37 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията в следствие на преобразуване на нощен труд към дневен за периода от 29.07.2019 г. до 25.10.2019 г., поради направено отегляне на исковете.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР и към настоящия момент работи на длъжност „Старши полицай (ВПА)“, в група „Охранителна полиция“ при РУ-Радомир към ОД на МВР – Перник. Сочи се, че за периода от 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. същият е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Ищецът поддържа, че за 1 процесния период е положил нощен труд, който след преизчисление с нормативно установения коефициент 1.143 следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като се вземе предвид увеличението от 50 % съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР-Перник е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в ОД на МВР – Перник. Твърди, че липсва материално правна легитимация по отношение на ответника, тъй като правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Сочи, че Директорът на ОД на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения. Твърди още, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за положен извънреден труд. Не възразява срещу искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

С доклада по делото е отделено като безспорно, а и от писмените доказателства (заповед № 313р-594/18.03.2016 г. за преназначаване, акт за встъпване в длъжност от 21.03.2016 г. и удостоверение, издадено от ОД на МВР – Перник) се установява, че считано от 21.03.2016 г. ищецът С. С. С. е преназначен за държавен служител в МВР на длъжността „Старши полицай (ВПА)“, в група „Охранителна полиция“ при РУРадомир към ОД на МВР – Перник, като за периода от 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. е полагал труд на 12-часови смени съгласно месечни графици за дежурство, при сумарно изчисляване на работното време.

По делото са приети още справка за положен от С. С. С. извънреден труд от 07.2017 г. до 07.2022 г., платежни бележки за трудово възнаграждение на ищеца и писмо с рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г. на директора на дирекция „Правнонормативна дейност“ към МВР с приложена към него писмена правна консултация, изготвена от проф. В.М..

По делото е изслушано и прието като неоспорено заключението на съдебноикономическато експертиза. От същото се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство.

Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служители, работещи на смени, се изготвят протоколи.

В заключението е отразено, че за периода от 29.07.2019 г. до 31.12.2019 г. основното месечно взънаграждение на ищеца е било 890 лева, а за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. е било 979 лева.

Експертът дава информация, че за периода от 29.07.2019 г. до 1 0.07.2020 г. ищецът е положил 480 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на 2 дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), прилагайки чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и огранизацията на работната заплата, при което се получават 69 часа дневен извънреден труд.

Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за процесния период възлизал на 582,70 лева. Работодателят заплатил 288 лева- по 0.25 лева на час за положения нощен труд в периода от 29.07.2019 г. до 31.01.2020 г. и по 1 лева на час за периода от 01.02.2020 г. до 10.07.2020 г., при което не били платени 294,70 лева. От заключението на вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода от 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г., е в размер на 71,74 лева.

Съдът кредира експертното заключение, тъй като е компетентно изготвено и обосновано. Същото не е оспорено и е дадено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, като се подкрепя и от приложените по настоящото дело справка за положен от С. С. С. извънреден труд от 07.2017 г. до 07.2022 г. и платежни бележки за трудово възнаграждение на ищеца, поради което съдът му дава вяра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.

Неоснователно е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.

В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. Перник, тъй като същият е издал заповед и за назначаване на ищеца на горепосочените длъжности. Съдът намира, че ОДМВР - гр.

Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.

Съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.

3

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл.

187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали следните нормативни актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.) и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (В сила от 10.01.2020 г., Обн. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2020г., изм. ДВ. бр.41 от 8 Май 2020г., отм. ДВ. бр.93 от 30 Октомври 2020г., в сила от 03.11.2020 г.).

Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Подобна разпоредба се съдържа и в Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. / чл.3, ал.2/. Едва след приемането на ЗИД на ЗМВР, обнародван в "Държавен вестник", бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., в разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е уредена нормална продължителност от 8 часа на работното време през нощта за служителите на МВР, а в разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, които норми не касаят процесния период от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г.