Присъда № 14 от 30.09.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към присъда № 14 / 30.09.2022г. по НОХД № 360 / 2022г. на СлОС Окръжна прокуратура – С. е внесла против подс. Г.Г. обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1, вр. чл. 343 ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК затова, че на 19.03.2022г., в гр.С., по бул.

„Панайот Хитов“, в района на „Тролейбусно депо“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М., с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водача на пътното превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил смъртта на В.Г.В., на 47 години, от гр. С..

Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са п риети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

Като частни обвинители по делото са конституирани пострадали те Г.В.Г., Р.Б.Г. (родители на починалия В.Г.В. ) и Т.Г.В. (сестра на починалия В.Г.В.).

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подс. Г. за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и да му наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер от три години, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде определено в размер на 2 години. Не се противопоставя относно приложението на чл. 66 ал. 1 от НК.

Пледира на основание чл. 343г НПК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. Счита, че вещественото доказателство по делото - лек автомобил, следва да бъде върнат на собственика му, а другото веществено доказателство – запалка, да бъде унищожена като вещ без стойност.

Повереникът на частните обвинители изразява становище, че деянието е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Във връзка с фактите от значение за вида и размера на наказанието, което трябвало да бъде наложено на подсъдимия, акцентира върху начина на осъществяване на деянието: подсъдимият се движил със скорост, надвишаваща позволената за населено място; преминал през регулирано кръстовище, в което била включена и маркировка, и пътен знак А40, обозначаващ участък с концентрация на ПТП; непосредствено след това кръстовище била налична пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен 1 знак В17 и въпреки всички тези обстоятелства подсъдимият не проявил нужното внимание, а напротив - действията му можело да бъдат определени като самонадеяност, предвид това, че вместо да се съобрази с наличието на такъв участък, той решил, че може да премине през пешеходната пътека в нарушение на задължението си по ЗДвП - да намали или спре пред пешеходна пътека и вследствие на всички тези действия настъпило произшествието с фатален край за пострадалия. Нямало спор за това, че подсъдимият се опитал да помогне на пострадалия. Липсвали доказателства, опровергаващи добрите му характеристични данни, но тези добри характеристични данни касаели неговото поведение, извън управлението на автомобила. Като шофьор, предвид приложената справка за нарушения, показвал трайно незачитане на правилата за движение по пътищата и причинил процесното ПТП. Предвид изложените доводи и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и утежняващи такива, касаещи поведението му като водач на МПС счита, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към средния размер, предвиден за това престъпление, а именно за срок от 6 години, което след прилагане на чл.58а НК да бъде намалено на 4 години Лишаване от свобода, изтърпяно в затворническо общежитие при съответния режим. По отношение на кумулативно предвиденото наказание Лишаване от права също счита, че следва да бъде в размер на 6 години (предвид поведението му като водач на МПС и множеството административни наказания, които понесъл през целия период, през който бил водач на МПС). По отношение на вещественото доказателство автомобил Мерцедес счита, че следва да бъде върнат на неговия собственик, а вещественото доказателство запалка - да бъде унищожена като вещ без стойност. Претендира присъждане в полза на частните обвинители на направените по делото разноски за адвокатска защитата в досъдебното производство и в настоящото производство.

Частните обвинители Р. Б . Г. и Т. Г. В., редовно призовани се явяват лично в съдебно заседание. Присъединяват се към становището на повереника си.

Частният обвинител Г.В.Г., редовно призован не се е явил в съдебно заседание.

Защитникът на подс. Г . не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и правната квалификация на деянието. Коментира справката за нарушенията и наказанията по ЗДвП на подсъдимия. Твърди, че по-голямата част от нарушенията били за управление от страна на подсъдимия без да носи свидетелство за управление в себе си; управление без предпазен колан; управление на автомобила със затъмнени стъкла; управление на автомобила с изгоряла крушка на фара; теглене на ремарке без регистрация и само в два случая и то преди пет години били установени нарушения за превишена скорост. Този анализ на справката, показвал, че подсъдимият не бил извършвал нарушения, водещи пряко до създаване опасност за движението и това трябвало да бъде оценено при 2 постановяване на присъдата. Във връзка с вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия счита, че по делото били налице доказателства за многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства:

- след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия - помолил хората, които били наоколо да се обадят на тел.112; придържал главата на пострадалия в правилно от медицинска гледна точка положение до пристигането на екип на Спешна помощ (действията му при оказване на помощ били професионални, тъй като бил воден спасител); след пристигане на линейката помогнал при качването на постр. В.; докато пострадалият бил в болницата, подсъдимият осъществил връзка с близките му, провел разговор с познати и приятели в търсене и осигуряване на квалифицирана медицинска помощ, търсил лекарства, разговарял с професори и други лекари специалисти, изразил готовност за оказване на помощ по всякакъв начин; оказаната от подсъдимия помощ била реална и резултатна, тъй като пострадалият бил закаран в болницата с реални шансове за живот, което можело да се установи от събраните медицински документи;

- по отношение на подсъдимия били налице изключително добри характеристични данни - воден спасител към БЧК още от младежките си години; служил в редовете на българската армия, като командос и парашутист в звено специални операции, като преди това служил наборна военна служба както сапьор;

- създал едно сплотено семейство с две малки деца; нуждаещи се от непрекъснати грижи и на двамата родители, а майката на децата била с определен процент инвалидност, което имало пряко отношение към физическата дейност, свързана с грижите за малки деца и трябвало поне единия родител да работи, за да осигурява издръжката на децата и семейството;

- бил с чисто съдебно минало;

- признавал вината си и се разкайвал искрено за случилото се.

- оказал пълно съдействие при провеждане на разследването по досъдебното производство и не създал никакви предпоставки за забавяне на делото. Защитникът счита, че изложените обстоятелства следвало да бъдат оценени като многобройни смекчаващи и да послужат като основание за постановяване на присъда при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказанието да бъде в размер под минимума, предвиден за деянието, извършено от подсъдимия и изпълнението му да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Определяне на наказание в такъв размер и отлагане на същото за подходящ срок щяло да отговори в пълна степен на целите, регламентирани в чл.36 от НК, а именно да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите, да въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото. По отношение на веществените доказателства, моли лекият автомобил след влизане на присъдата в сила да се 3 върне на собственика, а запалката да бъде унищожена като вещ без стойност.

В съдебно заседание подс. Г. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за случилото се и съболезнования към близките и познатите на починалия. Моли за съда за условна присъда.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

П од с . Т. Г.Г. е на 39 години, български гражданин, с висше образование, работи, неженен, има две деца, съответно на 5 години и на 1 година. Не е осъждан. Правоспособен водач на МПС от 2001г. категории „А“, „В”, „С”, „М“ „АМ“ и „ТКТ“. До извършване на пътно-транспортното произшествие, предмет на настоящия обвинителен акт, подс. Г. е наказван многократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата - спрямо него са постановени 14 влезли в сила наказателни постановления и 20 бр. фишове по ЗДвП. Сред нарушенията, за които е санкциониран има такива за превишена скорост; за не носене на документи; за управление на МПС без предпазен колан; за използване на мобилен телефон по време на управление на МПС; за причиняване на ПТП като деянието не съставлява престъпление; за управление на технически неизправно моторно превозно средство (с неизправни светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта), на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя; управление на МПС със затъмнени стъкла, ограничаващи видимостта и др.

На 19.03.2022г., около 12:35 часа, подс. Г. управлявайки лек автомобил марка „М.“, с peг. № ***, собственост на майка му С.С. Г.а, се движил по бул.

„Панайот Хитов“ в гр. С. в посока към Центъра на града. Той бил сам в автомобила и се връщал от вилата на свой роднина, където гостувал за кратко. Времето било слънчево, пътната настилка - суха, видимостта била нормална за светлата част на денонощието. Тъй като било съботен ден, имало много хора в района Битака, разположен покрай булеварда, след Тролейбусното обръщало в кв.“Сини камъни“, но движението на автомобили не било интензивно.

В района на кръстовището до Тролейбусното обръщало, което било в зона на лек ляв завой, подс. Г. се движил със скорост от около 54 км/ч.

Кръстовището било регулирано с хоризонтална и вертикална маркировка, 4 включваща и пътен знак А40 (обозначаващ участък с концентрация на ПТП), видим по посоката на движение на подс. Г.. Непосредствено след кръстовището, бул. „Панайот Хитов“ се разширявал, като движението продължавало, вместо в едно, в две пътни платна, разделени със затревен разделителен остров, всяко от които с по две пътни ленти. По протежение на двете пътни платна на бул. „Панайот Хитов“ имало пешеходна пътека тип М8 („Зебра“), а вдясно, на бордюра до началото на пешеходната пътека бил поставен пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. Разделителният остров между двете пътни платна започвал от зоната на пешеходната пътека.

По същото време по пешеходната пътека, от дясно на ляво по посока на движение на управлявания от подс. Г. автомобил, постр. В.В. на 47 год., предприел пресичане на пътното платно. Приближавайки пешеходната пътека, от около 58 м. подс. Г. видял пресичащия пешеходец, но в нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, не намалил скоростта си на движение и не спрял, за да го пропусне. Той продължил, като се насочил към лявата пътна лента на булеварда, с намерение да премине през пешеходната пътека преди постр. В. да достигне този участък. Когато автомобилът стигнал на около 26 метра от пешеходеца подс. Г. възприел опасността от удар, реагирал с аварийно спиране и отклонил волана наляво. В процеса на спиране автомобилът на подс. Г. ударил с дясната си предна част страничната лява част на постр. В., като към момента на удара скоростта на управлявания от подс. Г. автомобил била 33,5 км/ч. В резултат на удара тялото на постр. В. било изхвърлено нагоре. Пострадалият попаднал върху предния капак на автомобила, ударил главата си в горната дясна част на предното обзорно стъкло, след което бил отхвърлен и паднал напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Поради предприетото от подс. Г. завиване на волана наляво, автомобилът се покачил с двете леви гуми върху разделителния остров и изминавайки разстояние от 7,7 метра след удара спрял.