Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 08.12.2023, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 150/2023
Вид
Решение № 221
Подписан
08.12.2023
В сила
08.05.2024
Състав
Боряна Красимирова Иванова Гащарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Ихтиман, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова

Административно наказателно дело № 20231840200150 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 23, представлявано от управителя * * срещу Наказателно постановление № 688883-F684040 от 27.01.2023 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ – „имуществена санкция“ в размер на 25000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП.

В депозираната жалба и допълнението към нея, са релевирани доводи, обосноваващи тезата, че процесното наказателно постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно, издадено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Изложено е, че актосъставителят е следвало да конкретизира кои видове горива се търгуват в обекта- бензиностанция стопанисвана от „*“ ЕООД. Поддържа, че в обжалваното НП е отразено, че са налични три бензиноколонки по една за бензин, дизел и газ и посочвайки разпоредбата на § 1, т. 1 ЗАРИДСНПНП, „Продукти от нефтен произход" са нефтопродуктите бензин, газьол (дизелово гориво), керосин, тежки горива, втечнен нефтен газ (LPG), както и всички други или смесени нефтопродукти, които са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.“ обосновава извода, че липсата на удостоверение за регистрация всяко едно от горивата представлява самостоятелно нарушение и е следвало да се санкционира отделно. Счита, че отразявайки в обжалваното НП, две твърдения, първото, че жалбоподателят не е представил удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП, второто, че от извършена справка в публичен регистър е установено, че дружеството няма такава регистрация, не може да се установи за кое по вид нарушение дружеството е санкционирано. Наведени са доводи, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочена дата на 1 извършване на деянието или период от време, а е отразена единствено датата на извършената проверка – 04.11.2022 г. Поддържа, че не е отразено мястото на извършване на нарушението, доколкото нарушението е извършено там където е следвало да бъде подаде заявление за вписване и да бъде издадено удостоверението.

В откритото съдебно заседание адвокат М. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт.

Претендира, че е изтекъл давностния срок за самото нарушение. Излага доводи, че в случая не са налице загуби за държавата от дейността на жалбоподателя, напротив, със затварянето на обекта от страна на НАП ще се пропусне събирането на данъци и акциз. Претендира разноски.

В последното открито съдебно заседание ответникът /наказващият орган/ или негов процесуалният представителна не се явяват. Преди заседанието от наказващия орган е постъпила писмена защита, в която се твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

РС-Ихтиман, Втори състав, счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление и същата е депозирана пред надлежния съд.

В оспореното наказателно постановление е посочена следната фактическа обстановка, която, въз основа на събраните доказателства по делото, се възприема за настъпила и от настоящия съдебен състав, а именно:

На 04.11.2022 г. в 10: 30 часа, длъжностни лица от НАП са извършили проверка на основание чл. 26 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находяща се в с. *, ул.. „*“ № 62, стопанисвана от „*“ ЕООД. В хода на проверката е констатирано, че търговският обект разполага с 3 броя бензиноколонки с 3 броя пистолета, по един за бензин, дизел и газ.

Установено е наличие на 3 броя резервоари за дизел с вместимост 13120 литра, за бензин с вместимост 7148 литра и за газ-пропан бутан с вместимост 10148 литра. В обекта е установена функционираща електронна система с фискална памет.

По време на проверката от задълженото лице е изискано удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, като такова не е било представено на органите по приходите до края на проверката. В наказателното постановление е отразено от проверяващите, че е извършена проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установи, че няма издадено удостоверение към момента на проверката.

Въз основа на съставен АУАН сред. AN № F684040/08.11.2022 г., началникът на отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспореното пред съда наказателно постановление. Административният орган е приел, че „*“ ЕООД извършва дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, без да има активна регистрация по реда на същия закон (чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП). Възприел е, че горното изпълнява състава на чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП.

В наказателното постановление е отразено, че е съставен протокол за извършена проверка, както и че са събрани следните писмени доказателства: протоколът от извършената проверка, копие от служебен бон, дневен финансов отчет, обяснение.

По делото са разпитани в процесуалното качество на свидетели К. К. Д. и П. К. В., актосъставител и свидетел, служители в НАП. Свидетелите описват начина, по който е била извършена проверката.

От приобщените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно от справка от Търговски регистър не видно (л.80), дневен финансов 2 отчет (л.20-25) и разпитите на свидетелите В. и Д., че установява, че „*“ ЕООД е извършвал дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно тази разпоредба, икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход са: 1. търговия на едно с нефт и продукти от нефтен произход; 2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход; 3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; 4. транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове; 6. дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG). Чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП въвежда като задължителна предпоставка за упражняване на дейност по чл. 2, ал. 1 регистрация по реда на този закон.

Не спорно между страните, а и от приобщените по делото гласни доказателствени средства- от разпитите на свидетелите В. и Д., се установява, че по време на проверката, извършена от длъжностни лица към НАП, е поискано удостоверение за регистрация на дружеството, като такова не е представено пред проверяващите. Извършена е и проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която е установено, че търговецът няма издадено удостоверение към момента на проверката.

От изложеното се установява, че към момента на извършване на проверката -04.11.2022 г. „*“ ЕООД е извършвало дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, без да има съответната регистрация по този закон

От правна страна съдът намира следното:

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от ненадлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното наказателното постановление и актът за установяване на административното нарушение са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити. В наказателното постановление и в акта за установяване на нарушението подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено неправомерното деяние според издателите им.

От изложеното в процесното наказателно постановление става ясно коя е датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, а именно – 04.11.2022 г. Именно на тази дата проверяващите са извършили проверката, а така също са установили и че на тази дата „*“ ЕООД няма удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП .

Фактически констатации, сходни с тези, посочени в наказателното постановление, са отразени и в изготвения от проверяващите на 04.11.2022 г. протокол за извършена проверка.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочена дата на извършване на деянието или период от време, а е отразена единствено датата на извършената проверка – 04.11.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. В § 1, т. 1 от същия нормативен акт с посочено, че, „Продукти от 3 нефтен произход“ са нефтопродуктите бензин, газьол (дизелово гориво), керосин, тежки горива, втечнен нефтен газ (LPG), както и всички други или смесени нефтопродукти, които са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.“.

В чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е разписано, че всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, подлежи на регистрация по този закон. Законодателят не е предвидил задължението за регистрация да се погасява по давност, респективно релевираното възражение, че е изтекъл давностния срок за самото нарушението и, че същото е констатирано след него е неоснователно.

Според текста на чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. В чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е конкретизирано, че за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от закона се прави отделна регистрация на лицето.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие, т. е. към момента на извършване на проверката търговецът е извършвал дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗАРИДСНПНП без да има активна регистрация по реда на чл. 3, ал. 1 от този закон, доказана с нарочно удостоверение. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че в обжалваното НП не е отразено мястото на извършване на нарушението, мотивирана с довода, че нарушението е извършено там където е следвало да бъде подадено заявлението за вписване и да бъде издадено удостоверението-гр. София. В Наказателното постановление е посочен адресът на търговския обект – с. *, ул. „*“ № 62, където именно е извършено деянието, където жалбоподателят е извършвал дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗАРИДСНПНП без надлежна регистрация по реда на чл. 3, ал. 1 от същия закон.

В депозираното допълнение към жалбата се твърди, че управителят на дружеството е бил инициирал такова производство, но е десезирал компетентния орган посредством неговото оттегляне, тъй като е нямал конкретен документ, който се издава от ОбщинаИхтиман, което според настоящия съдебен състав не е смекчаващо отговорността обстоятелство, напротив, отегчаващо е, тъй като жалбоподателят е знаел, че се изисква регистрацията по този закон, бил е информиран, че няма необходимите документи да се снабди с такова и умишлено е бездействал да се сдобие необходимия му документ от Община Ихтиман и да започне процедура по регистрация по този закон.