Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 12.04.2021, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 191/2021
Вид
Решение № 60
Подписан
12.04.2021
В сила
12.04.2021
Състав
Анета Георгиева, Татяна Черкезова, Николинка Чокоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 150 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Русе , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20214500500191 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Д. П. Б., чрез пълномощника си адв.Е.М., е обжалвал Решение № 260599/17.12.2020г. на Русенския районен съд

, постановено по гр. д. №

3312/2020г., в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен, за разликата над 170 лева до присъдения размер от 200 лева.

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение и моли то да се отмени в атакуваната част и предявеният иск се отхвърли за сумата над 170 лева.

Постъпил е отговор на в.жалба от Г. К. К., действаща в качеството на майка и законен представител на П.Д. Б.а, чрез пълномощника адв. Н.Р., със становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените 1 фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е иск по чл. 150 от ГПК.

От фактическа страна районният съд е приел за установено следното :

С Решение № 1388/22.07.2013г., постановено по гр.д. № 3831/2013г. по описа на РРС, жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство, бил осъден да заплаща на детето си П., чрез неговата майка и законен представител Г.К., ежемесечна издръжка в размер на 80 лева.

Понастоящем детето е ученичка в 6-ти клас, живее с майка си, баба си и природения си брат.

При тези факти правилно от правна страна първоинстанционният съд е приел следното :

След като бащата е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка, поради обстоятелството, че упражняването на родителските права е било предоставено на майката, в период от почти 7 години размерът на издръжката не е изменян. Междувременно е настъпила промяна във възрастта на детето, съответно и на потребностите му, като са се увеличили разходите за задоволяването им. Последното обуславя извода, че е необходимо да се увеличи размерът на дължимата на малолетното дете ежемесечна издръжка. В същата следва да участват и двамата родители, като се отчете, че детето живее с майката, която пряко полага грижи за отглеждането и възпитанието му.

Съобразявайки доказателствата за доходите на родителите, правилно районният съд е увеличил размера на дължимата от бащата ежемесечна издръжка на 200 лева.

Неоснователни са доводите във в.жалба, че атакуваното решение е необосновано. Именно защото е съобразил доказателствата по делото, първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 150 от СК частично - не за пълния размер на претенцията, за което са изложени и съответни мотиви.

Такива, според въззивната инстанция, не се налагат за направения извод, че на детето са необходими повече средства за здраве, за козметични грижи, с оглед факта, че то навлиза в пубертета. Обстоятелството, че бащата плаща наем за жилище, не се отразява на задължението му като родител да издържа детето си.

С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение / и допълнителното за поправка на ОФГ/ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Предвид изхода на спора разноските са в тежест на жалбоподателя, който следва да заплати на Г. К. К. сумата от 350 лева – адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

2

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260599/17.12.2020г. / и допълнително Решение от 09.02.2021г. /, постановено по гр. д. № 3312/2020г. на Русенския районен съд, в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен, за разликата над 170 лева до присъдения размер от 200 лева.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, от гр.Русе ДА ЗАПЛАТИ на Г. К.

К.,ЕГН **********, сумата от 350 лева - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3