Определение № 1016 от 21.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016 гр. София, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600867 по описа за 2026 година

В открито съдебно заседание по делото, проведено на 30.09.2026 г. съдът е обявил решението си да отправи преюдициалното запитване по делото, като е дал възможност на страните в срок до 7.10.2026 г. да представят становища по формулирания въпрос до Съда на ЕС.

В така указания срок Софийска апелативна прокуратура не е изразила становище, като такова е подадено от а. Ю., защитник на жалбоподателя Д. Х. Л..

В представеното от а. Ю. становище се изразява принципно съгласие за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с оглед на правилното решение на делото. Излагат се доводи в подкрепа на подадената до първоинстанционния съд молба за допускане на съдебна реабилитация на осъдения, включително и по отношение на осъжданията му в Испания, с които са наложени признати, приети за изпълнение и изпълнени в България наказания „лишаване от свобода“, като се аргументира тезата, че с молбата не е направено искане за преразглеждане на постановените от испанските съдилища присъди. Посочва се относимата, според защитата, приложима национална правна уредба.

Излагат се съображения защо Рамково решение Рамково решение 2008/909/ПВР не установява забрана за допускане на съдебна реабилитация от български съд по отношение на признатите и приети за изпълнение осъждания в друга държава – членка, като се сочи и относима, според защитника на осъдения практика на Съда на ЕС. Изтъква се, че исканата реабилитация не цели да бъда заличена информацията за постановените в Испания присъди, а има за предмет признаване на реабилитация със следващите от това последици съобразно българското национално право. Излагат се и съображения за неприложимост на Конвенцията между държавите-членки на Европейските общности относно изпълнението на наложени в чужбина наказания от 13 ноември 1991 г., тъй като същата не е била ратифицирана от България. Правят се предложения за редактиране на текста на запитването 1 до Съда на ЕС.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди изложените в становището на а. Ю. съображения, намира следното:

Така представеното становище следва да бъде приложено към материалите, които заедно с преюдициалното запитване бъдат изпратени то Съда на ЕС.

Уточнението, че предмет на делото е искане за реабилитация със следващите от това последици по българското право е включено като част от изложението към преюдициалното запитване, както и в текста на самото запитване, където следва да се посочи какви са тези последици.

Съответните приложими, според настоящия съдебен състав норми от националното право, са посочени в изложението към преюдициалното запитване. Не е необходимо да се сочи практика на Съда на ЕС по други дела, доколкото на съда не е известна такава, която има пряко отношение към предмета на запитването, такива са и сочените в становището на адв.

Ю. решения. Няма нужда на Съда на ЕС да бъдат сочени негови решения, за да бъде мотивирано отправеното преюдициално запитване.

Основателно е отправеното към настоящия съдебен състав искане за прецизиране на запитването и отпадане от неговия обхват на разпоредби от Конвенцията между държавитечленки на Европейските общности относно изпълнението на наложени в чужбина наказания от 13 ноември 1991 г.

Следва да бъдат включена в обхвата на преюдициалното запитване и разпоредбите на чл. 19, пар. 1 и пар. 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР, доколкото съдържанието им има значение за обосноваване на въпроса дали тези разпоредби не допускат произнасяне от страна на българския съд по молбата за допускане на съдебна реабилитация по постановените от испанските съдилища осъждания.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТПРАВЯ следното преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:

„Следва ли разпоредбите на чл. 17, пар. 1, чл. 19, пар. 1 и пар. 2 и чл. 3, пар. 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебна практика, според която съд на изпълняващата държава може да постанови решение, по силата на което бъде допусната съдебна реабилитация, изразяваща се, съгласно 2 правото на изпълняващата държава, в заличаване на осъждането и отменяне за в бъдеще на последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното?“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И

ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3