Решение № 17274 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17274 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110140347 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от С О срещу В. П.

Г. и Р. П. Д. с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност при квоти: В. П. Г. 1/2 и Р. П. Д. 1/2 от следните суми: сумата от 1810.56 лв., представляваща незаплатен наем по договор за наем от 23.07.2013 г., сключен между С О и М. Т. Д. за общински имот, находящ се в гр.

С***** за периода от 01.11.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 25.11.2018 г. до 31.01.2022 г. в размер на 585.23 лв., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 8500/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че със заповед № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. с М. Т. Д. била настанена в общински имот, находящ се в гр. С*****, като въз основа на заповедта бил сключен и договор за наем от 23.07.2013 г. Посочва, че със заповед № РК21-РД56-165 от 20.07.2021 г. наемното правоотношение било прекратено поради смъртта на М. Т. Д., която била почина на 02.07.2021 г. Излагат се твърдения, че М. Т. Д. била преустановила заплащането на месечни наем от м.11.2018 г., като се претендира и лихва за забава. Посочва се, че ответниците В. П. Г. и Р. П. Д. се явявали наследници на М. Т. Д., поради което следвало да се ангажира тяхната отговорност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения управител на наследството адв.

С. Ч., не са подали отговор на исковата молба.

1

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представена заповед № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. издадена от на кмета на район „К П“, съгласно която М. Т. Д. е настанена в общинско жилище, находящо се в гр. С*****.

По делото е представен и договор за наем от 23.07.2013 г., сключен между С О в качеството на наемодател и М. Т. Д., който договор е сключен в изпълнение на заповед за настаняване № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. Съгласно чл. 1 от договора на наемателя е предоставен за ползване под наем общинско жилище, находящо се на адрес гр. С*****. Съгласно чл. 3 от договора за наем, наемната цена е в размер на 56.58 лв., платими ежемесечно до 15-то число на текущия месец за следващия, като при неизпълнение на задълженията за плащане на наемната цена се дължала законна лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 8 договорът се прекратява със заповед на кмета на района за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С О.

От представеното писмо от 13.01.2021 г. се установява, че ищецът е поканил М. Т. Д. в четиринадесет дневен срок да заплати задълженията си за наем по процесния договор в размер на 1471.08 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 01.01.2021 г. От направените отбелязвания на писмото е видно, че същото било връчено при отказ на 14.01.2021 г.

Съгласно заповед № РКП21-РД56-165 от 20.07.2021 г. на кмета на район „К П“ е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. за настаняване на М. Т. Д. в общинско жилище, находящо се на адрес гр. С*****, считано от 02.07.2021 г. В заповедта е посочено, че наемното правоотношение е било прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С О отпадане на условията за настаняване – настъпила смърт на наемателя М. Т. Д..

От представеното удостоверение за наследници с № 7926 от 16.09.2021 г. издадено от С О се установява, че М. Т. Д. е починала на 02.07.2021 г., като е оставил за наследници по закон: В.

П. Г. – дъщеря и Р. П. Д. – дъщеря.

Представена е и справка по хронологията на сметка 41102 „Вземания от наем на жилища“ по партида - М. Т. Д.. По делото е представен акт № 1453 за частна общинска собственост от 04.11.2020 г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗОС, който акт е съставен за апартамент № 4, находящ се в ж.к. З П***.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през процесния период сключен с М. Т. Д., по силата на което наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване процесния имот срещу задължението на наемателя да заплаща уговорения наем, както и че ответниците са наследници на М. Т. Д.. В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая от представените писмени доказателства, а именно от договор за наем от 23.07.2013 г. и заповед за настаняване № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г. се установява, че на 23.07.2013 г. между С О, като наемодател и М. Т. Д. в качеството на наемател е сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е предоставено за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. С*****, при дължим месечен наем в размер на 56.58 лв., като фактическата власт върху обекта е била предадена на М. Т. Д. съгласно заповед за настаняване № ЖН-04-52 от 23.07.2013 г.

По делото не се спори, че наемното правоотношение е било прекратено със заповед № РКП21-РД56-165 от 20.07.2021 г. на кмета на район „К П“, считано от 02.07.2021 г. В случая с оглед на събраните по делото доказателства, доколкото не се установи процесния договор за наем да е бил прекратен на друго основание в по-ранен момент и исковата претенция е за периода 01.11.2018 г. до 30.06.2021 г., то ищецът и М. Т. Д. в така посочения период са били 2 обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за наем.

Доколкото М. Т. Д. е починала на 02.07.2021 г. и е оставила за наследници двамата ответници В. П. Г. и Р. П. Д., то именно същите следва да отговарят за задълженията към ищеца съобразно, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя. В настоящия случай ответниците само са заявили, че липсват доказателства да са приели наследството, но нито са поискали съдът да им определи срок по чл. 51 от ЗН , нито са направили отказ от наследството. Едва с вписване на валидно направен пред районния съд отказ от наследство настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така лицето не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е било такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/. В настоящия случай такъв отказ не е направен, като това се установява и с извършената служебна справка. Ето защо, налице са основанията за ангажиране отговорността на ответниците. Съгласно чл. 3 от договора за наем е предвидено, че наемателят заплаща месечна наемна цена в размер на 56.58 лв. По делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено погасяване на задължението на наем за периода 01.11.2018 г. до 30.06.2021 г., поради което настоящият състав намира, че предявения иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 925,72 евро/1810.56 лв. и следва да бъде уважен в пълен размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД настоящия състав намира следното. Когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай се претендира изпълнение, а именно плащане на просрочени вземания. Когато е налице неизпълнение на парично задължение, обезщетението за забава е в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът изпада в забава с изтичане на деня на падежа на съответната вноска, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази дата дължи мораторна лихва. В случая съгласно чл. 3 от процесния договор за наем е предвидено, че наемателят е длъжен да заплаща месечната наемна цена до 15-то число на текущия месец, поради което от 16-то число същият изпада в забава.

С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за наем за периода от 25.11.2018 г. до 31.01.2022 г., се явява основателна за сумата от 299,22 евро/585.23 лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца по делото възниква правото да му бъдат присъдени разноски, каквото искане се съдържа още в подадената искова молба, като следва същите да бъдат присъдени в общ размер на 482,66 евро/944 лв., включващи заплатена държавна такса за исковото и за заповедното производство, платен депозит за назначаване на управител на наследството, както и юрисконсулско възнаграждение в минимален размер на 51,13 евро/100 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от С О, с БУЛСТАТ *****, с адрес гр. С***** срещу В. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С***** и Р. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С*****, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. П. Г. и Р. П. Д. дължат на С О в условията на разделност при квоти: В. П. Г. 1/2 и Р. П. Д. 1/2 от следните суми: сумата от 925,72 евро/1810.56 лв., представляваща незаплатен наем по договор за наем от 23.07.2013 г., сключен между С О и 3

М. Т. Д. за общински имот, находящ се в гр. С***** за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 18.02.2019 г. до 31.01.2022 г. в размер на 299,22 евро/585.23 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8500/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С***** и Р. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С*****, да заплатят на С О, с БУЛСТАТ *****, с адрес гр. С*****, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от общ размер на 482,66 евро/944 лв., разноски в исковото и заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4