Решение № 638 от 30.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100900304 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „ДП М.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 470 489, 56 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност.

Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. В случай, че съдът счете, че не е неплатежоспособен търговец, молителят иска съдът да обяви, че е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по 1 частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.

По делото е представена справка, издадена от Национална агенция за приходите, в която е дадена информация за възникналите и неплатени задължение на молителя „ДП М.” ЕООД към 19.01.2022 г. От нейното съдържание е видно, че в тежест на това дружество са възникнали задължения към държавата за заплащане на начислен данък по ЗКПО и на данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване. В справката е посочено, че в тежест на молителя са възникнали и задължения за заплащане на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.

Общият размер на тези публични задължения е 456 467, 33 лв. Възникването на описаните по вид и размер задължения не се оспорва от дружеството-молител, което е длъжник по тях, като дори напротив този факт се признава от него в процеса, тъй като то се позовава на неговото осъществяване в отправеното до съда искане за откриване на производство по несъстоятелност. Освен това от заключението на изготвената в производството съдебноикономическа експертиза се установява, че посочените задължения към държавата за 2 заплащане на данъци и лихви върху тях, които са в общ размер от 456 467, 33 лв., са надлежно осчетоводени в счетоводството на молителя, поради което следва да се приеме, че той признава тяхното възникване и извънсъдебно чрез осъществените конклудентни действия по тяхното осчетоводяване. Осчетоводяването на описаните задължения от „ДП М.” ЕООД представлява признание и на факта на тяхното съществуване към 31.01.2022 г., към който те продължават да фигурират в неговото счетоводство като непогасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задължения.

Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.

Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на това юридическо лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие, а другите начислени данъци и осигурителни задължения са възникнали във връзка с работници и служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на неговата търговска дейност.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „ДП М.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци, осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 456 467, 33 лв. към датата на сезиране на съда, както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал.

1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към датата на сезиране на съда – 09.02.2022 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на всяко едно от тях, който се определя от датата, на която изтича срокът за доброволното плащане на тези задължения, която е посочена в представената от НАП справка.

След като в производството се доказа, че в тежест на „ДП М.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага извода, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансовоикономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключенията на изготвената основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, които съдържат пълен анализ на проверената 3 счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2017 г. балансовата стойност на всички притежавани от молителя краткотрайни активи е 418 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тази дата търговецът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са в размер на 390 00 лв. В производството не се твърди и не са събрани доказателства за това, че към посочения момент „ДП М.” ЕООД е притежавало и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на търговското дружество са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансовоикономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя към 31.12.2017 г. трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на тези стойности.

При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на молителя към края на финансовата 2017 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същия този момент е видно, че той е притежавал повече краткотрайни активи от възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. Това означава, че към тази дата търговецът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е над референтната стойност от 1 – от 1, 0718.

Следователно към края на 2017 г. „ДП М.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.

В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2018 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава възлиза на сумата от 804 000 лв. По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други краткотрайни активи към посочената дата. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 31.12.2018 г. трябва да се вземе балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.

4

Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет н а молителя към 31.12.2018 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 883 000 лв. Освен това в заключението си експертът е заключил, че от търговеца в периода от 11.12.2017 г. до 08.06.2018 г. са издадени фактури, обективиращи негови задължения към дружеството „Б.“ ООД, които не се оспорват от длъжника, тъй като са описани като възникнали и съществуващи към момента в подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност и приложения към нея списък на кредиторите. Те са в размер на 11 584, 84 лв. Вещото лице е установило, че в счетоводството на „ДП М.” ЕООД са включени задължения към „Б.“ ООД в размер от само 725, 60 лв. и следователно не са осчетоводени задълженията, за които са издадени фактури в размер на 10 859, 24 лв. В разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание на 11.05.2022 г., експертът уточнява, че тези задължения в размер на 10 859, 24 лв. не са осчетоводени още от момента на тяхното възникване през 2018 г., както и през следващите отчетни периоди. По делото няма данни за това кога е настъпил падежа на задълженията по издадените от „Б.“ ООД фактури, но с оглед датите на съставяне на тези счетоводни документи и при съобразяване на нормата на чл. 303а ТЗ относно срока за изпълнение на паричните задължения по търговски сделки, съдът намира, че падежите на задълженията по всички фактури, издадени от посоченото дружество, са настъпили през отчетната 2018 г. и следователно към 31.12.2018 г. те имат характер на краткосрочни такива и следва да бъдат взети предвид при установяване на финансовото състояние на молителя, наред с осчетоводените задължения.