Решение № 403 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. П., *5.**.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500647 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 268/*0.07.2024 г., постановено по гр.д. № 202352*0*0*2*8 Велинградският районен съд е отхвърлил предявения от „С.Г.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. П., ул. „Х.А.“ № 7, представлявано от Р. С. К. - Управител, против ТП Държавно горско стопанство „С.“, с ЕИК: *************, с адрес на управление общ.

Велинград, местност „С.“, иск с правно основание чл. 55, ал. *, пред. 3-то от ЗЗД, с който ищцовото дружество иска ответното да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 7978,28 лв., представляваща внесена от ищцовото дружество, гаранция за изпълнение на договор № Д-23-23 от *0.0*.2022 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.*2.2023 г. до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „С.Г.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. П., ул. „Х.А.“ № 7, представлявано от Р. С. К. - Управител да заплати на ТП Държавно горско стопанство „С.“, с ЕИК: *************, с адрес на управление общ.

1

Велинград, местност „С.“, сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „С.Г.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. П., ул. „Х.А.“ № 7, представлявано от Р. С. К., чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Текстът на въззивната жалба почти дословно преповтаря текста на исковата молба. Прави се анализ на сключения договор между страните, с твърдение, че ТП Държавно горско стопанство „С.“ не е изправна страна по договора и поради това няма право да разваля договора, нито да задържа гаранцията. Искането е решението на Районния съд да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. * от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП Държавно горско стопанство „С.“, със съображения в подкрепа на изводите на районния съд. Прави се анализ на текста на договора и сключените допълнителни анекси с правен извод, че ТП ДГС „С.“ няма правно основание да върне гаранцията за изпълнение на „С.Г.“ ООД, тъй като има налични количества дървесина на временен склад - 84 куб. метра, за което ищецът е надлежно уведомен. Дървеният материал е бързо разваляща се вещ и е уязвим на метеорологични фактори и съответно ищецът не е изпълнил задълженията си да извози добития дървен материал. Искането е да се отхвърли въззивната жалба, да се потвърди решението на районния съд и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ТП ДГС „С.“ ищецът „С.Г.“ ООД е твърдял, че е страна по сключен с ответното дружество договор № **************** г. за покупко - продажба на прогнозни количества дървесина, по силата на който ответникът-продавач се задължил да добие, маркира и извози до временен склад дървесина с прогнозно количество 588 куб.м., съгласно чл. 9, ал. 3 от 2 договора в срок до 30.06.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.*, т.5 от процесния договор, дървесината следвало да бъде предоставена рампирана на временния склад в обекта, но продавачът по договора осигурил едва *53 куб. м. дървесина от уговорените в чл.9, ал.3 338 куб, м., което довело до изпадането му в забава.

На 29.07.2022 г. сключили допълнително споразумение № *, по силата на което ответното дружество се задължило да осигури до края на месец септември 2022 г. оставащото като неосигурено от него количество дървесина в размер на 435 куб. м. Твърдял е, че за месеците юли, август и септември 2022 г. от предвидените по силата на сключено Допълнително споразумение № * от 29.07.2022 г. 435 куб. м. дървесина, ответникът им осигурил едва 66 куб. м.

На 29.09.2022 г., сключили допълнително споразумение № 2, по силата на което ответното дружество се задължило да осигури до края на 2022 г. оставащото като неосигурено от него количество дървесина в размер на 369 куб. м.

На 30.*2.22 г. сключили допълнително споразумение № 3, по силата на което ответникът се задължил да осигури оставащото по договора като неизпълнено количество дървесина в размер на 283 куб, м., от които били осигурени идва 6 куб.м..

Това довело до сключването на допълнително споразумение № 4 от 28.03.2023 г., по силата на което ответното дружество се задължило да осигури до края на месец юни 2023 г. оставащото като неосигурено от него количество дървесина в размер на 257 куб. м., а с подписването на допълнително споразумение № 5 от 04.07.2023 г. същото количество било прехвърлено в графика за третото тримесечие на 2023 г. и било уредено, че крайният срок за продажба и транспортиране на дървесината от Обект № 222* е 3*.07.23 г.

На 27.07.23 г. ищецът получил от ТП „ДГС- С.“ писмо изх. № 23-605, с което бил уведомен, че на склад в Обект № 222* има налична дървесина, която следва да се транспортира. Твърдял е, че договорно урегулираният с чл.

*6, т.2 срок, в който ищецът има право да създаде нужната организация, за да се явят за приемане на дървесината, е 5 работни дни, но по силата на Допълнително споразумение № 23-55* от 04.07. 23 г. след 3*.07. 2023 г.

3 продавачът нямал право да продава дървесината, а ищецът на свой ред нямал право да транспортира същата. С разпоредбата на чл. *6, т.4 от договора било указано, че транспортирането може да се извършва в срок от *0 дни от заплащане на дървесината, който в случая изтичал на 03.08.23 г. или срокът, гарантиран по смисъла на договорната клауза (чл.*6, т.4) за транспортиране на дървесината е *3.08.23 г., но на практика такава възможност за ищеца не съществувала с оглед на факта, че с Допълнително споразумение № 23-55* от 04.07.2023 г. било изрично уговорено между страните, че след 3*.07. 2023 г. купувачът няма право да заплаща и транспортира дървесината. Според ищеца по този начин ответникът е злоупотребил с правата си по договора, уведомявайки го едва на 27.07.23 г. за налична на склад дървесина, отнемайки му гарантираните с чл.*6 от процесния договор възможности да приеме дървесината в срок 5 работни дни и да я транспортира в срок от още *0 дни от приемането и заплащането на същата. С уведомително писмо № 23-632 от 09.08.23 г. ответното дружество уведомило ищеца за прекратяване на договора и задържане на внесената гаранция за изпълнение, т.к. не се явил за приемане на дървесината в уговорения с чл. *6 от процесния договор срок от 5 работни дни. Твърдял е, че ответникът следвало да ги уведоми за налична на склад дървесина, съобразявайки се с гарантираното по чл. *6 от процесния договор право да организира приемането и заплащането на дървесината в срок от 5 работни дни от получаване на уведомление и да транспортира същата в срок от *0 дни от заплащането й и константната съдебна практика била непротиворечива в изводите си, че действията и на продавача следва да бъдат съобразени с тези срокове, т.е. да се постъпи по начин, по който да не се препятства правото на купувача да се възползва от сроковете по чл. *6 от процесния договор.

След получаването на писмото от ответника от 27.07.23 г., с което уведомява ищеца, че следва да се приеме добита и извозена на временен склад дървесина, дружеството е изпратило свой представител в лицето на Р. К., който извършил проверка на терен и установил, че в действителност на временен склад има извозени и добити не повече от *00 куб. м. дървесина. На 0*.08.2023 г. Р. К. направил втори оглед на склада в обект № 222* и установил, че количеството е същото, след което се свързал и с отговорното лице от страна на ответника на терен и го попитал какво е количеството, което би следвало да приемат, в отговор на което му било казано, че количеството е 4

84 куб.м., а не 257 куб.м., колкото било задължението на продавача с оглед последното подписано допълнително споразумение. В резултат на това ищецът изпратил на ТП „ДГС-С.“ заявление по силата, на което прекратил действието на процесния договор, позовавайки се на разпоредбите на чл.23, ал.2, т.2 от договора, поради неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в това, че съгласно сключеното към договора допълнително споразумение от 04.07.23 г. продавачът (ТП „ДГС-С.“) е бил длъжен да осигури на купувача добити, рампирани и сортиментирани на временен склад 257.00 пл. куб. метра дървесина, което така и не било изпълнено в уговорения срок, като посочил, че желе гаранцията за изпълнение да бъде възстановена. В отговор от страна на ответното дружество било получено становище изх. № 23-628 от 07.08.2023 г., с се което заявявало, че ответникът не признава прекратяването на договора от страна на ищеца и настоява да се явят за приемане на добитото и извозено на временен склад количество дървесина.

Последвало изпращането на ново писмо от ищцовото дружество с излагането на контрааргументи на посочените от страна на ответника твърдения, а в отговор на последното било изпратено от ТП „ДГС-С.“ писмо изх. № 23-632 от 09.08.23 г., с което ответникът заявил, че прекратява договора по вина на ищеца и задържа внесената гаранция за изпълнение в размер на 7 978.28 лева.

Ищецът е твърдял, че към 02.08.2023 г., когато е изпратено на ответника писмото с изх. №23-978 от 0 2.08.23 г., е имал право в качеството си на изправна страна по договора да го прекрати на основание чл.23, ал.2. т.2 от процесния договор. Твърдял е, че няма интерес от късно изпълнение, тъй като изпълнението на заявката в друго време, освен в установеното, не би породило същия резултат. Твърдял е, че липсват доказателства ТП „ДГС- С.“ да е изправна страна по договора, което от своя страна било задължително обстоятелство, даващо му правото да прекрати същия, поради което с настоящата искова молба уведомява ответника, че не признава извършеното от него прекратяване на договора, като вместо това ищецът прекратява договор № Д-23-23 от *0.0*.2022 г. поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника и проявената от същия недобросъвестност, предприети действия в противовес на добрите търговски практики и нравствени норми.

Искането ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 7978,28 лв., представляваща внесена от ищцовото дружество 5 гаранция за изпълнение на договор № Д-23 - 23 от *0.0*.2022 г. за покупкопродажба на прогнозни количества дървесина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.*2.2023 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. *3* ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че с писмо с изх. № 23-605/27.07.2023 г. е уведомил купувача да предприеме необходимите действия съгласно своите задължения по договора, като изпрати свои представител да приеме наличната дървесина на склад, да я заплатите и в *0 /десет/ дневен срок да организира транспортирането й, но купувачът не е изпълнил посочените действия и не е осъществил своята насрещна престация по договора, което довело до изпращане на второ писмо от страна на ТП ДГС “С.” на 07.08.2023 г. с изх.№ 23-628, с което пак ги кани да изпълнят своите задължения по договора. Твърдял е, че в това писмо изрично било посочено, че договор № **************** г. за обект 222*, сключен между ТП ДГС „С.“, като продавач и ищцовото дружество - купувач, се смята за действителен и всички протичащи от него правни последици продължават да са в сила, като в случай, че не изпълни и другите си задължения по него, договорът ще бъде прекратен едностранно от страна на ТП ДГС „С.“ и гаранцията за изпълнение ще бъде задържана в тяхна полза. Позовал се на чл.23, ал.*, т.3 от договор № Д-23-23 и едностранно прекратил същият поради наличие и на трите предпоставки, посочени в разпоредбата. Твърдял е, че според чл. 25, ал.* от договор № Д-23-23 - „Продавачът може да задържи гаранцията за изпълнение на договора при неизпълнение на което и да е от задълженията по настоящия договор от страна на Купувача“, а съгласно чл.*6, т.* и следващите от договора - „Купувачът е длъжен да извършва плащания по договорените размери и начини в настоящия договор, осигури в срок до 5 работни дни от получаване на известие (уведомление) свой представител за приемане на трайните горски пътища и наличната дървесина на временен склад с приемо предавателен протокол, заплати изцяло всички добити договорени асортименти и количества дървесина от обекта, приети с протокол и налични на временен склад, организира транспортирането на заплатената дървесина в *0-дневен срок, считан от датата на подписване на приемо-предавателен протокол“, но „С.Г.“ ООД не е изпълнило своите задължения по договор, въпреки че му било изпратено писмо и било уведомено за срока, в който 6 трябва да изпълни своите задължения. Ответникът е твърдял, че няма правно основание да върне гаранцията за изпълнение на „С.Г.“ ООД, тъй като имало налични количества дървесина на временен склад - 84 куб.м., за което ищецът е надлежно уведомен. Заявил е, че купувачът е разполагал с правната възможност да заплати наличната дървесина на склад и в рамките на изтичане срока на договора - 3*.08.2023 г., посочен в последното допълнително споразумение № 23-55*/04.07.2023 г., чл.*, да заяви писмено или да се свърже с техни служители да се осъществи транспортирането, но и това не се случило. Твърдял е, че фирма „С.Г.“ ООД на 3*.*2.202* г. е сключила с ТП ДГС “С.” договор № 24 с предмет: възлагане на сеч и извоз до временен склад и рампиране на маркираната дървесина в обект № 222*, отдели/подотдели *93 „а“ и *93 „д“ за количеството от 588 /петстотин осемдесет и осем/ пл.куб.м., тоест ищецът от една страна е Изпълнител по договор № 24/3*.*2.202*г., а от друга е купувач по договор № **************** г. за един и същ обект - № 222*. Твърдял е, че вината за невъзможността да бъдат осигурени количествата дървесина по график е изцяло на ищеца в качеството му на изпълнител по договор № 24 за извършване на дърводобивна дейност поради неизпълнение на неговите задължения по договора за възлагане и ощетяване на ТП ДГС “С.”, както в материалноправен, така и в облигационен аспект.