Решение № 25 от 21.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 465/2024
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.305 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.43 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.2, ал.3, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.2, ал.3, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12, ал.2 · Търговски закон
- чл.303а · Търговски закон
- чл.367 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Кюстендил, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500465 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.240, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от "С и К.А." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, п.к. 2500, бул."Ц.О." №************** представлявано от управителите К.А.А. и С.А.А., подадена чрез адв. адвокат Е. Б., Адвокатско дружество "Б., А.Д. ", код по БУЛСТАТ ******** съдържаща искане за отмяна постановено на 06.06.2023г. по гр.д. №338/2023г. РСКюстендил неприсъствено решение, описвайки подробно допуснати от съда нарушения при разглеждане на спора, изразяващи се в ненадлежно призоваване за участие в производството, в това число и ненадлежно връчване на преписа от исковата молба.Оспорва удостоверителните изявления във всички съставени във връзка с връчване в първоинстанционното производство съобщения – 23.02.2023г., 02.03.2023г, 04.04.2023г.,12.05.2023г,16.05.2023г. По конкретно сочи, че на дати 06.03 и 15.03.2023г., дни за които, връчителят е посочил, че не открил офис ,служители, работно време, лого на фирмата на адреса, единият от управителите К.А. е пребивавал на адреса, през месец март и в началото на април, на дата 15.03.2023г. на адреса е била и майката на управителя на дружеството. На външната страна на двуетажната къща, която се намира на адреса, била поставена пощенска кутия, напълно достъпна,дори при затворена входна врата, тъй като е разположена отвън на сградата, по начин, че да бъде видима и достъпна за получаване на писма, пратки и уведомления.Разяснено е, че входната врата на къщата не се заключва, и в същия период са получавани известие от ЧЕЗ, известия Български пощи, известия от страната и чужбина за пътни нарушения и всякаква друга кореспонденция.Сочат се обозначаващи фирмата данни – името на 1 дружеството и номер на улицата, изписани на пощенската кутия.Удостоверяването с дата 23.02.2023г., относно местонахождение в чужбина на управители също се оспорва, доколкото не е посочен източника на 1 тези сведения, не е ясно кой „съсед“ е дал тези сведения.Констатациите, че на адреса няма офис на фирмата, служители, се оспорва предвид отсъствие на пълна и обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от дружеството и събрана информация от съседи, домоуправител и др. с посочване на техните индивидуализиращи белези.Удостоверяването с дата 04.04.2023г., за връчване на преписи от исковата молба и приложения, се оспорва предвид факта, че нито едно от посещенията – 06.03. към 10:00ч, 15.03 към 18:00ч , 27.03 към 15.00 ч. , 04.04.11:00ч. когато на адреса не е открит офис, служители, работно време, лого на фирмата нито едно от посещенията не е било в неприсъствен ден, както изисква разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК като конкретизира, дните от седмицата в които са правени посещенията.Възразява по залепването на уведомление по чл.47 ГПК и , предвид факта, че не е посочено къде е залепено уведомлението по чл.47 ГПК, дали е имало достъп до апартамента и пощенската кутия , пуснато ли е уведомление в пощенската кутия, имало ли е достъп до апартамента или само до входа.Молителят счита, че отбелязването „На външната врата“ не дава достатъчно информация в тази насока.Твърди, че в процесния период уведомление не е било оставено в пощенската кутия ,нито такова е било залепено на входната врата.Молителят поддържа, че липсва връчване както на преписи от исковата молба, така и на постановения по делото съдебен акт.
Сочи дата на узнаване на решението, датата на узнаване за наложен от ЧСИ запор върху банковите му сметки. изп.д.20237440400462, образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2023г. , издаден по гр.д.
№20231520100338 /2023г. Районен съд - Кюстендил – датата 18.07.2023г. , извършен превод на суми по сметка на 24.07.2023г., като се оспорва получаване на неприсъствено решение с връчването на тези книжа– допълнителни уточнения на молбата, направени с допълнителна молба с вх.
№956/28.02.2024г., с която са представени покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и се сочи съдебна практика, с която е обосновано становището, че предвид императивния характер разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК , досежно срока за подаване на молба за отмяна неприсъствено решение, при неспазването на който настъпват неблагоприятни правни последици, то тя не може да се тълкува разширително.В молбата се сочи, че относно връчването на решението, като се оспорва надлежно връчване е налице съдебно съобщение с дата 08.06.2023г., за връчване на 12.06.2023г. длъжностното лице е отбелязало, че на 12.06.2023г.„На адреса няма офис на фирмата, служители, работно време ,лого на фирмата“.Адресът на който е изпратена исковата молба съвпада с вписания към този момент адрес на управление на дружеството по партидата на същото, водена в ТРРЛНЦ - гр.К, ул."Д."№****.Този адрес на управление вписан през 2011г., не е променян от м.08.2023г., когато е вписан нов различен адрес - гр.Кюстендил, ул."Ц.О." №**************.Позовава се на нормата на чл.50, ал.4 ГПК съгласно която когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой , който да е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1 ГПК и на съдържанието на посочения законов текст, което е възпроизведено в съдебния акт.При достъп до пощенската кутия - връчителят е трябвало да пусне уведомление в същата.Молителят обобщава, че е налице опорочена процедура по връчване на съдебни книжа и съобщения по делото, липса на предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.В допълнение твърди, че предявенит иск не е вероятно основателен – пречка за постановяване на неприсъствено решение.Като отделно нарушение се сочи, несъответствие между посочената в атакувания съдебен акт дата на постановяването му и датата на приключване на устните състезания, последваща датата на постановяване на съдебния акт.В съответствие с 2 изложеното е искане за отмяна на постановеното на 07.06.2023г. неприсъствено решение , поради ненадлежно връчване на преписи от исковата молба и призовки за съдебно 2 заседание, и на самото неприсъствено решение и за връщане на делото на РС[1]Кюстендил за разглеждането му по общия ред , с връчване на преписи от исковата молба.В молбата се съдържа и искане на молителя да бъдат заплатени направените разноски за производството, в това число 285.13 лв[1]държавна такса по молбата за отмяна и 2640.00 лв – адвокатско възнаграждение, като тази част от молбата изрично се сочи и, като Списък на разноски.
В насрещното становище на ответника - ищец в първоинстанционното производство „В.Т. „ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Л.Г., чрез пълн-к адв.В. З. са изложени съображения за недопустимост , неоснователност на постъпилото възражение.Във връзка с възражението за недопустимост е твърдението, че решението е връчено надлежно на молителя на 12.06.2023г. , по предвидения в ГПК ред от длъжностно лице на РСКюстендил,а молбата за отмяна е постъпила на 11.10.2023г. , връчването е станало при спазване реда по чл.50 ГПК, предвид което доводите за ненадлежно , тъй като не е било лично на някой от управителите са оценени, като несъстоятелни.Ответникът се позовава на запорно съобщение, връчено на 17.07.2023г., покана за доброволно изпълнение, изпратена на 27.07.2023г. получена по електронна поща на длъжностно лице, легитимирало се пред ЧСИ , като счетоводител на ООД, възражение от „С и К.А.“ ООД, 01.08.2023г. с предмет не оспорване на задължението по издадения от КРС гр.д.
№338/2023г. изпълнителен лист, а единствено намаляване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; пълномощно 24.07.2023г. с което „С и К.А.“ ООД , упълномощава Адв.Др-во „Б., А.Д. „ с права да извършва справки, да подава молби и да се снабдява с преписи от документи по гр.д.
№20231520100338 по описа на Районен съд – Кюстендил и по изп.д.
№462/2023г.Въз основа на изброените действия по връчване, ответникът прави извод, че най – късно на 24.07.2023г. молителят е бил информиран за наличието на необжалваемо, неприсъствено съдебно решение.Сочи се съдебна практика – определение №677/08.10.2010г. по ч.т.д. №607/2010г. в потвърждение на тезата, че неполучаване лично на решение, при редовно връчване при спазване изискванията на ГПК, не рефлектира върху началния момент на срока за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК.Тъй като срокът да се иска отмяна на неприсъствено решение е преклузивен, с пропускането му правото на заинтересованата страна да се защити срещу неприсъственото решение, на основанията по чл.240 ГПК се погасява – посоченото определение ч.т.д.
№607/2010г. ВКС.По същество ответникът противопоставя следните обстоятелства – исковата молба е подадена на 22.02.2023г., с адрес за връчване – адресът на който е получена покана за доброволно изпълнение, същият адрес гр.К.ул.*********** е адресът на управление на дружеството, към момента на разглеждане на делото от районния съд, не е променян от 2011г. до м.август 2023г. За времето от 22.02.2023г. до 16.05.2023г. длъжностното лице , многократно е посещавало адреса на управление „С и К.А.“ ООД , констатациите от тези посещения са били отразени коректно върху разписките към съдебните съобщения и отразяват вярно фактическата обстановка, с удостоверяване имащо значението на официален свидетелстващ документ.По повод оплакванията за нарушения във връзка със залепване на уведомлението, становището на ответника обосновано с нормата на чл.47, ал.1 ГПК – законовия текст е цитиран, е ,че връчителят е изпълнил задължението си при оформяна на съобщението да посочи какви усилия е положил, за да събере сведения дали канцеларията на „С и К.А.“ ООД се намира на посочения адрес, както и източникът на тези данни.Твърденията в молбата, че „входната врата на къщата не се заключва“ или, че майката живее на този адрес са оспорени , като несериозни.Подчертано е, че в продължение посещения, в период за 3 месеца, на адреса на управление , било е установено 3 наличие на 3 предпоставки за връчване по реда на чл.50 ,ал.1 ГПК вр. с чл.47, ал.1 ГПК.Обстоятелството, че на този адрес дружеството е получавало известия в предходен период, е обсъдено като недостатъчно само по себе си, за да се приеме, че дружеството се е намирало на този адрес.На следващо място е отбелязано, че не се оспорва съществуването на офис на адреса на управление на молителя към правнорелевантния момент.Обобщено е , че с прилагането на нормата на чл.50 Съдът не е допуснато нарушение в правилата за връчване на съобщения и призовки,молителят не е бил лишен от възможност лично или чрез упълномощен представител да участва по делото и да защити правата си, поради което и молбата за отмяна на решението е опредЕ., като неоснователна.Ищцовата страна в производството поддържа, че са били налице и всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – надлежно искане от процесуалния представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание, обоснованост на извода за вероятна основателността на предявения иск, за което в исковата молба са били изложени всички факти и са били представени необходимите доказателства.Като аргумент в подкрепа на становището, за неоснователност на оплакването за неправилност на извода, за вероятна основателност на иска се сочи факта, че с молбата не се представят доказателства за противното.Претенцията за разноски според ответника следва да бъде разгледана и преценена в съответствие с предвиденото в т.4 ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС.Претендира разноски.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Кюстендилския районен съд, завършило с постановяване на неприсъствено решение №617/14.06.2024г. е образувано по искова молба, подадена от „В.Т.“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.К, ул."А."№** представлявано от управителя Г.Г. чрез пълномощника адв.В. З. срещу „С и К.А.“ ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К.ул.*****************, представлявано от управителите К.А. и С.А., съдържаща искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.367 ТЗ сумите, както следва: 11 510.40 с вкл.ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за превоз, обективиран във фактура №**********/30.09.2020г.на стойност 11 510.40 лв с вкл.ДДС, за извършен международен автомобилен превоз на стоки от гр.Йезоло, Република Италия до гр.Беерс, Кралство Нидерландия както, на основание чл.86 ЗЗД и чл.303а от ТЗ, за заплащане на лихва за забава общо в размер на 2746.51 лв, представляваща размер на лихвата за забава по фактура №**********/30.09.2020г. на стойност 11 510.40 лв, с вкл.ДДС за периода 16.10.2020г. до 20.02.2023г.Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумите.Претендирани са и разноски.