Определение № 633 от 02.09.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Сливен, 23.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500391 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба депозирана от адв.Папазова, пълномощник на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ********** против Разпореждане обективирано в Заповед № 463/31.07.2024г. по ч.гр.д. № 780/2024г., в частта с която съдът е присъдил по – малко от претендираното адвокатско възнаграждение, въпреки че е присъдил изцяло търсените суми за главница и лихва.

Страната намира обжалваната Заповед за изпълнение на парично задължение за неправилна и незаконосъобразна. Посочва се, че неправилно съдът е присъдил по – малко от претендираното адвокатско възнаграждение като се е позовал на практиката на СЕС и е приел, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не е задължителна за съда.

Изложено е , че заповедното производство е едностранно и няма възможност съдът служебно да намали претендираното адвокатско възнаграждение. Право на възражение за липса на фактическа и права сложност има само страна по делото, но не и самият съд. В случая съдът неправилно бил приел, че заявителят претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв., 1 докато страната е претендирала само в размер на 240.00лв., което в никакъв случай не било прекомерно.

Моли се обжалваната заповед за изпълнение да бъде изменена в частта на присъдените на заявителя разноски като същото бъде увеличено от присъдените 120.00лв. до претендираните 240.00лева. Претендират се разноски за настоящото производство.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 30.07.2024г. пред РС – Нова Загора е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против длъжника Т. И. С., ЕГН ********** от с.Каменово, общ.Нова Загора. Със заявлението са били претендирани главница в размер на 209.18лв. и лихва за забава в размер на 13.19лв., законна лихва, заплатена държавна такса в размер на 25.00лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 240.00лв.

С разпореждане обективирано в Заповед № 463/31.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 780/2024г. на НЗРС, съдът се разпоредил длъжникът да заплати търсените суми за главница, лихва за забава, законна лихва и разноски изцяло, но по отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение се разпоредил същото да бъде удовлетворено единствено до 120.00лв. За да постанови този акт съдът приел, че претенцията за заплащане на по – висок адвокатски хонорар е неоснователна , както и че разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда предвид практиката по дело на СЕС – С-438/22.

По делото няма данни, на коя дата заповедта е била връчена на жалбоподателя. Въпреки това следва да се приеме, че частната жалба е депозирана в срок, тъй като е подадена (06.08.2024г.) в едномесечния срок от постановяване на обжалваната заповед (31.07.2024г.).

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

2

Принципен е въпросът, че съдът може да преценя прекомерност на търсено адвокатско възнаграждение ( с оглед евентуална ниската правна и фактическа сложност), само ако е било направено възражение от насрещната страна. Този принцип е заложен в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Преди насрещната страна да е направила възражение, съдът служебно не може да следи за размера на търсеното адвокатско възнаграждение. Той няма такива правомощия. В този смисъл е и съдебната практика и на други съдилища от Бургаския апелативен район - Определение № 1648 от 24.06.2024 г. на ОС Бургас по в. ч. гр. д. № 260/2024 г.; Определение № 712 от 14.03.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 265/2024 г.).

В разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК е посочено, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта на разноските. От това следва, че длъжникът може и да не подаде възражение за недължимост на задължението, но може да обжалва издадената заповед по отношение на присъдените разноски. Едва ако има възражение от негова страна, съдът има възможност/задължение да прецени наличието на предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК и да измени/потвърди първоначалното си разпореждане за разноски. На този етап на производството той може да прецени доколко следва да приложи разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая всички заявени претенции са били присъдени, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя се дължат и всички направени в заповедното производство разноски. По делото са приложени доказателства за действително заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя на обслужващото го адвокатско дружество в размер на 240.00лв.

За пълнота следва да се отбележи единствено, че заявителят не е претендирал адвокатско възнаграждение по правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията на страната не е за 480.00лв., а за 240.00лв. при главница в размер на 209.18лв. и лихва за забава в размер на 13.19лв.

Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. На заявителя следва да бъдат присъдени допълнително 120.00лв. адвокатско възнаграждение и делото следва да бъде върнато на РС – Нова 3

Загора за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

По отношение на търсените разноски в настоящото производство, съдът намира, че такива следва да бъдат уважени в размер на 15.00лв. заплатена държавна такса.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане обективирано в Заповед № 463/31.07.2024г. по ч.гр.д. № 780/2024г., в частта на разноските.

Вместо това постанови:

ОСЪЖДА Т. И. С., ЕГН ********** от с.Каменово, общ.Нова Загора да заплати на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ********** допълнително адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.

780/2024г. на РС – Нова Загора в размер на 120.00лв.

ВРЪЩА делото на РС – Нова Загора за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОСЪЖДА Т. И. С., ЕГН ********** от с.Каменово, общ.Нова Загора да заплати на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ********** деловодни разноски по настоящото производство в размер на 15.00лв. – заплатена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5